Най-старата мумия в историята бе открита в Португалия

Когато португалският археолог Мануел Фариня душ Сантуш умира през 2001 г., той оставя след себе си набор от снимки, които прави по време на разкопки в долината Садо през 60-те години на миналия век. Сега изследователите преоткриват тези снимки и казват, че те изобразяват най-старите известни мумии, намирани някога.

В проучване, публикувано в European Journal of Archaeology, изследователите твърдят, че останките от долината Садо, които са на около 8000 години, носят ясни белези от мумификация.

„Някои тела може да са били мумифицирани преди погребението – феномен, който вероятно е свързан с тяхното куриране и транспортиране, подчертавайки значението както на тялото, така и на мястото на погребение в мезолитната югозападна Португалия“, пишат авторите в своето изследване.

Археолозите разглеждат редица фактори, за да стигнат до това решение. Те използват метод, наречен археотанатология, за да анализират 13-те останки, и сравняват скелетите с резултатите от експерименти за разлагане на различни материи, проведени от Изследователския център за съдебна антропология в Тексаския държавен университет.

На първо място, забелязват, че костите на един скелет са „хиперфлексирани“, тоест наместени извън естествената им позиция. Това предполага, че са били вързани с връв, която след това са се разложила.

Второ, костите на този скелет все още са здраво на мястото си – тоест не са разчленени. Това предполага, че тялото е било погребано като мумия, а не като пресен, гол труп, което запазва кости на мястото им.

И накрая, почвата около гроба изглежда почти непокътната. Ако тялото е погребано без мумифициране, неговата мека тъкан би се разложила, създавайки празнини, които биха били запълнени. Тъй като тази почва изглежда непокътната, това предполага, че тялото не се е разложило – и следователно вече е било мумия, когато е било погребано.

Въз основа на експериментите, проведени в Изследователския център за съдебна антропология в Тексаския държавен университет, изследователите предполагат, че древните хора имат методологичен начин да подготвят мумиите. Вероятно ги връзват, поставят ги на издигната платформа, за да източат телесните им течности, и ги изсушават с огън.

Но защо изобщо са необходими тези стъпки? В своето проучване археолозите предполагат, че древните хора са мумифицирали трупове, за да ги улеснят за пренасяне, вероятно за да ги погребат на важно място.

„В този случай третирането преди погребението ще позволи тялото да бъде изложено за известно време и ще улесни транспортирането му, защото е по-свито и значително по-леко от пресния труп, като същевременно се запазва анатомичната си цялост“, пишат авторите.

„Тези практики също така биха подчертали значението на местата за погребение и важността на довеждането на мъртвите до тях по начин, който съхранява и защитава тялото, следвайки принципи, които са културно регламентирани.“

Ако археолозите са прави в своите предположения, тогава мумиите от долината Садо, на 8000 години, са най-старите, откривани някога. Най-старата по-рано мумия е открита в пустинята Атакама в Чили и е с 1000 години по-млада от португалските.

Най-старите египетски мумии, за които е известно, че съществуват, датират от преди около 4000 години, въпреки че има доказателства, които предполагат, че балсамирането на тела за мумифициране е започнало още преди 5700 години. Най-старата целенасочено направена мумия, открита преди тази в Европа, датира от около 1000 г. пр.н.е.

Рита Пейротео-Стерна, биоархеолог от университета в Упсала в Швеция и водещ автор на изследването, казва, че е необходимо задълбочен анализ на снимките от 60-те години, за да се установи и документира процеса на мумификация.

„Много е трудно да се правят тези наблюдения, но е възможно с комбинирани методи и експериментална работа“, казва тя пред Live Science.

Със сигурност е възможно по-древни хора в Европа да са прилагали методите на мумификацията. Но за разлика от Египет или Чили, които и двете имат мумии, по-влажните условия в Европа означават, че някои мумиите там, особено още по-древните, може да не са оцелели дълго.

Въпреки това, методите, използвани от Пейротео-Стерна и нейния екип, могат да помогнат за идентифициране на мумии другаде. В този случай е необходимо да се намерят улики за мумификация – а не самите съхранени тела – за да се идентифицират останки, може би още по-стари.