Момбайското клане – да преминеш границите на тероризма
Олимпийските игри в Мюнхен остават в историята не със спортните успехи, а с помощта на атентатите, които бързо показват, че тероризма може да стигне до всяка една точка и да се разгърне по цял свят. Новата война, ако можем да я наречем така, не носи униформи, не дава изявления и показва, че една зараза може да се разпростре с невероятна скорост. През далечната 2008 г. Мумбай ще разбере точно това. Те преживяват своя Париж и своето Шарли Ебдо, при това много по-рано, около цели 7 години по-рано. Терористите от организацията Лашкар-е-Тайба са известни ислямисти, които оперират в Индия и Пакистан, един от основните покровители е Осама Бин Ладен, който започва да предоставя средства още по-време на Съветската окупация в Афганистан.
Терористите се обучават от редовната армия и преминават курс по вътрешно разузнаване. Тяхната битка и мисия е да успеят да присъединят Кашмир към Пакистан и макар и да са забранени и прогонени от правителството на Пакистан, повечето разузнавателни агенции забелязват все повече намеса и влияние от страната, макар и официално да отричат участието си. На въпросната дата 10 члена на терористичната организация успяват да стигнат до Мумбай и да се смесят с тълпите. Незабелязани, те успяват да се скрият пред погледа на всички. Малко след 9 часа вечерта, куршумите започват да летят във всички посоки. Атентаторите избират 8 локации на територията на Южен Мумбай: жп гарата, Оберой Тридент – 35-етажен небостъргач, хотел Тадж Махал Палъс, кафе Леополд, болницата Кама, дом Нариман, кино Метро и сградата зад колеж „Свети Хавиер“. Поставени са бомби близо до пристанището на Мумбай и в едно от такситата във Виле Парле.
След близо четири часа в стрелба, терористите успяват да вземат заложници и да продължат да убиват по улиците. По това време служителите на хотела правят всичко, което могат, за да се предпазят от атаката. Главният готвач на смяна – шеф Оберой, има възможност да избяга, но решава да остане, неговата задача е да пази гостите на хотела. Той не подозира, че скоро ще има стрелба и в неговия хотел, както и експлозии. Никой не очаква, че това, което трябва да завърши след няколко часа – обикновено толкова дълга е всяка една терористична атака – може да се превърне в 3-дневна обсада. По това време се оказва, че местната полиция не може да реагира и не е подготвена за подобно нападение, не и в толкова голям мащаб. Никой дори не е подозирал, че броят убити ще достигне 166 души и повече от 300 ще бъдат ранени.
По това време хотелът приема гости от цял свят и е трудно за човек да направи резервация. Щом първите куршуми политат, повечето хора бързат да се скрият в сградата. Като масивна и по-сигурна, мнозина очакват, че там охраната и по-здравите врати ще успеят да спрат убийците. Единственият проблем е, че терористите имат същата идея и успяват да влязат на време, взимайки за заложници стотици хора. Стрелбата продължава на случаен принцип, хвърлят се и ръчни гранати. 33-ма души са тежко ранени по време на това нападение, но стотици други успяват да се скрият. По това време Хемант Оберой вече знае много добре какво да прави. Помни последните конфликти с Индия и Пакистан, чувал е експлозиите – звукът никога не може да се обърка. Същият не търси никаква сензация след случилото се, имал е честта да готви за някои от най-известните личности в света.
От принцеса Даяна до Анджелиа Джоли, Брад Пит и Барак Обама. Още при първите изстрели, той иска вратите на хотела да бъдат затворени, а след това и осветлението да бъде изгасено. За съжаление, докато 65-годишният мъж не може да забрави атаките на Мумбай от 93-та година, сега е очевидно, че най-вероятно ще му се наложи да го преживее отново. При първото нападение шефът няма никакви проблеми да избяга, изходът е само на около 20 секунди от него, достатъчни са няколко крачки и е напуснал. През следващите часове, той ще помага на гостите да избягат и да напуснат хотела, използвайки изхода на кухнята. Някъде в ранните часове на утрото терористите ще успеят да влязат и в кухнята и да открият огън по целия персонал. 8 от готвачите умират на място, както и част от гостите. Различни военни компании анализират случая и посочват, че една от основните задачи на всяка терористична група е да успее да унижи властите, охраната и дори полицията. Колкото по-голям е броят на жертвите, толкова по-голям е успехът им.
Публичното внимание също продължава да се смята за победа, защото в следващите седмици, те ще бъдат разглеждани и анализирани от мнозина. Всеки един терорист е носил АК-56 – китайската версия на руския АК-47. Останалата част от въоръжението е Хеклер и Кох МР5, които са били взимани от убити полицаи по пътя. В раниците си, терористите носят още около 10-на пълнителя, което подсказва, че е очевидно как са били подготвени за война. Четирима души успяват да се окупират в хотела и да продължат своя ад. Едва по-късно, когато един от оцелелите терористи може да даде показание е, че задачата е била да избият колкото се може повече хора. Макар и Индия да трябва да се подготви, полицията по това време се фокусира предимно върху камионите-бомби пред хотелите и на бомбите по гарите. Никой не е подозирал, че Мумбай ще бъде нападнат от терористи по този начин.
И до днес има много критика към индийците, особено след като не са успели да се справят със следните изисквания. Нямат никакво разузнаване, което да им подскаже за предстоящата атака. Преди началото на атентата, САЩ и други разузнавателни агенции предават информация за евентуални атаки. Не е ясно дали дори полицията или бреговата охрана, са имали тази информация, за да проверят какво наистина се е случило. Това, което терористите са знаели е, че има териториални дупки в бреговата охраната и използват точно този метод, за да разгърнат пълния си потенциал. Освен това е трудно да покрият по-сериозна територия с по-малко от 100 лодки и около 8000 километра за защита. Когато терористите успяват да стигнат до жп гарата, металните детектори не са сработили и групата за този сектор е успяла да премине веднага и да открие огън.
Отделно охраната на самата гара е била от 1-2 офицера, които дори нямат оръжие, с което да отговорят на нападателите, да не говорим за обучение. Когато полицията и анти-терористичния отряд тръгват срещу терористите, не знаят как да отцепят региона и дори не могат да пуснат сирените на кордона, за да сигнализират за потенциалната заплаха. Локалният контингент на армията пристига около 2 часа и 50 минути през нощта – около 5 часа след първите изстрели. Командосите Маркос пристигат малко по-късно от армията. Не им позволяват да влязат в бой с терористите и едва около 8 часа и 50 минути пристига елитната национална гвардия или „Черните коткти“ както са известни – те са патент на британския SAS и се обучават по същия начин. Едва след половин час се започва и издирването на всички останали.
Проблемите за този жесток кървав резултат са обвързани с факта, че квартирите на армията и командосите се намира в Делхи, а за транспортирането отговаря стар руски ИЛ-76, но след обявяването на тревогата, самолетът се намира на около 300 километра от Делхи и пилотът трябва да бъде събуден, за да го зареди, докара до базата и след това да отлети за горещата точка. Самолетът успява да пристигне към 2 часа през нощта или около 5 часа по-късно от началото на престрелките, когато убийствата вече са почти приключили. От летището до Мумбай, командосите имат нужда от близо 10 часа.
За капак на всичко, става ясно, че бронираните жилетки на повечето полицаи не могат да издържат на стрелбата на автомати и точно по тази причина няма кой да спре или да се изправи срещу терористите. Въпросната групировка успява да създаде перфектната буря и бързо отговаря на всички налични изисквания. В утрото на 29 ноември, най-накрая се взима решение да се влезе в сградата и да бъдат неутрализирани нападателите. Крайният резултат е наистина пословичен. На следващият ден Пакистан ще осъди атаките.
