Милтън Хърши, шоколадовият барон, който построи град за своите работници и раздаде парите си на сираци

Милтън Хърши е индустриалец от най-сладкия вид. Роден сред млечни ферми в Централна Пенсилвания, той прави цяло състояние, като създава начин да прави млечен шоколад в момент, в който това е луксозна стока, произвеждана тайно от германците и швейцарците.

Като чирак на сладкар в младините си, Хърши бързо осъзнава, че иска сам да си бъде шеф. Така той започва две компании за бонбони в края на 19 век и не губи мотивация, когато и двете затварят. Третият му опит, компания за карамел, бързо процъфтява, след което той решава да се съсредоточи върху шоколадовите бонбони.

Скромен човек в личния си живот, Милтън Хърши ще стане проницателен и пресметлив в бизнеса си, а градът на име Хърши в Пенсилвания свидетелства за успеха му.

Но той също е филантроп, който финансира транспортни проекти, медицински центрове, училища и благотворителни организации. И тъй като той и съпругата му не могат да имат деца, заедно основават училище за сираци, което все още работи и днес като Училището Милтън Хърши и служи на семейства с ниски доходи в Пенсилвания.

Първи бизнес начинания

Роден на 13 септември 1857 г., в град Дери, Пенсилвания, Милтън израства като говори пенсилвански холандски. Родителите му са фермери от швейцарски и германски произход и вдъхват дисциплина в малкото си дете, която той ще носи цял живот. Сестра му е родена през 1862 г., но трагично умира 4 години по-късно.

Като малък той работи във ферма и не получава особено образование – учи само до четвърти клас. Едва на 14 години чиракува в един немски-английски вестник, но не намира особена радост в професията. Баща му е гневен, когато го уволнват, но майка му предлага да се пробва като сладкар.

Там малкият изучава как се правят бонбони и сладолед под ръкововдството на Джоузеф Ройър в Ланкастър, Пенсилвания, в продължение на 4 години, преди да се осмели да започне собствен бизнес. През 1876 г. се премества във Филаделфия, точно навреме за първия световен панаир на Америка, и се надява, че притока на туристи ще изведе магазина му към успеха.

Въпреки финансовата помощ от майка си и леля си, първото бизнес начинание на Милтън е неуспешно и фалира през 1882 г. Но това само го мотивира.

Посъветван от баща си се премества в Денвър, Колорадо, но след като пристигна намира града насред икономическа депресия. Вместо да започне нов бизнес, той си намира работа.

Именно тук научава и за стойността на карамела с прясно мляко.

През 1883 г. отпътува отново, за да започне второто си сладкарско начинание, в Ню Йорк. Въпреки че първоначално е успешен, бизнесът му се проваля по финансови причини, а също и защото полицията отнема част от оборудването му за производство на бонбони заради неизпълнен дълг.

До 1886 г. Милтън Хърши е почти фалирал. Той използва последните си пари, за да се върне с влака в Ланкастър, където онези, които го познават, го смятат за провал.

Град Хърши, булевард Какао

Как Милтън се научи да прави шоколад

В Ланкастър, поредица от щастливи събития най-накрая застигат 29-годишен младеж. Докато Хърши работи със своите стари сътрудници, леля му и майка му, в крайна сметка той създава нов тип карамел, наречен „Кристал А“, който се прави чрез смесване с прясно мляко.

Милтън обикаля да го продаде на всеки, който е готов да го изслуша, обещавайки, че се топи в устата. Скоро един вносител на британски бонбони остава впечатлен от продукта и прави поръчка.

Хърши осигурява заем от Националната банка Ланкастър и закупува всички суровини, от които се нуждае, за да основе компанията Lancaster Caramel през 1886 г. която продава карамели с прясно мляко в насипно състояние. Бизнесът е толкова успешен, че до 90-те години на 19 век Хърши вече дава работа 1300 души в две фабрики.

С пари в джобовете за първи път, Милтън Хърши започва да се глези с луксозни пътувания, посещавайки Мексико, Европа, Обединеното кралство и Египет. Залага в Монте Карло и целува Камъка от Бларни в Ирландия, за който има поверие, че който го целуне, ще се сдобие с дарбата на сладкодумното красноречие и убедителност. А през 1898 г. той се жени за Катрин Суий, ирландска американка от Ню Йорк, която оформя бъдещата му филантропия.

Но той също така прави благоприятно пътуване и до Световната колумбийска експозиция в Чикаго през 1892 г., където вижда и купува машини за производство на шоколад от Германия. До този момент Хърши е използвал шоколада само като декоративно покритие на карамелите си. Но сега той размишлява върху сериозен преход.

И през 1900 г. Милтън продава компанията Lancaster Caramel за 1 милион долара, като губи правата си върху „Кристал А“ и всичките му карамелени фабрики. Но проницателно запазва правата за своите шоколадови рецепти.

С парите от продажбата основава шоколадовата компания Hershey и купува земя в град Дери, където знае, че млечните стопанства са в силни. Той отваря фабрика през 1903 г. и в рамките на две години от завършването на завода през 1905 г. Hershey Kiss излиза на пазара.

Наследството на един щедър филантроп

Тъй като не могат да имат деца, които да ги наследят, Милтън Хърши и съпругата му започват да размишляват как да похарчат богатството си. Така през 1909 г. те отварят Индустриално училище хърши за сираци, което все още оперира и днес като училище Милтън Хърши.

Семейството за малко избягва трагедията на борда на Титаник през 1912 г., след като решават в последния момент да не се качват. Но Катрин умира от пневмония през 1915 г. и Милтън се погребва в работа, в следствие на което произвежда първия шоколад, пуснат в Америка и над 100 различни вида.

Бизнесът е в бум и той започва да размишлява дали да не направи земеделската си земя в град. Така, предназначен за работници и персонал, град Хърши, Пенсилвания е проектиран от инженер Хенри Н. Хр. Днес Хърши има население от 14 000 души.

След три години като вдовец, Милтън прехвърля $ 60 милиона от компанията си на Hershey Trust, който финансира индустриалното училище, което създава с покойната си съпруга.

Той подкрепя също така военните усилия на Америка срещу нацистите в Втората световна война, като снабдява въоръжените сили с шоколадови блокчета, които прави специално да не се топят в ръката. Хърши беше твърде стар, за да се бие, но знаеше, че финансовата сила може да работи за добро.

Създал различни филатропски проекти – от училището Милтън Хърши, което ежегодно образова 1900 ученици днес, до Фондация Хърши, която подкрепя културните дейности в едноименния град – Милтън умира като щедър милионер на 13 октомври 1945 г.