„Лошите момичета“ на историята: Рокселана – Господарката на Османската империя
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
„Без теб стоя изгубена в тази вселена, създадена от Всевишния. Под твоето покровителство изживях най-прекрасните години в живота си. Нито думите, нито мастилото би стигнало, за да изразя щастието си, когато съм край теб. Спомените за дните, които прекарвахме заедно, тези прекрасни спомени, те изпълват сърцето ми. Утешавам скърбите си с тези спомени, когато ти заминеш. Чезна, когато те няма и никой не може да уталожи моите страдания!“
С тези думи, изписани през 1526 г., една от съпругите на султан Сюлейман I (1520-1566), се обръща към своя повелител, докато той, начело на огромна армия, нахлува в Унгария. Моментът е подбран съвършено – османците печелят бляскава победа при Мохач (1526 г.). Сюлейман е на върха на славата си – щедър към своите близки и снизходителен към своите врагове. Същевременно, неговата наложница е принудена да оцелява в суровия свят на дворцовия Харем – един от центровете на властта в Османската империя.
Нейната амбиция да се издигне на върха е тясно преплетена с чувствата, които изпитва към своя господар. Същевременно, тя е решена на всичко, за да се пребори за сърцето му с конкуренцията на десетки, ако не и стотици жени. В крайна сметка, след десетилетия на интриги, любов и амбиция, момичето, отвлечено от своето родно градче и превърнато в робиня, ще се издигне до най-високата позиция, достъпна за жените в османския двор. Нейното име ще се превърне в символ на стремежа към власт, богатство и почит, белязали Ренесансовата епоха – Рокселана.
Поети, историци, хронисти – всички автори от XVI и нач. на XVII в., посветили трудовете си на Османската империя, споменават Рокселана – любимата съпруга на Сюлейман Великолепни. Вече повече от два века изследователите спорят за нейното име и рождено място – всеки славянски народ в Източна Европа сякаш претендира, че тя произхожда именно от тях. В действителност, неизвестни остават както рожденото й име, така и точната година, в която дъщерята на беден православен свещеник проплаква в земите, наричани тогава Рутения, а днес – Унгария.
Войводство Рутения е част от владенията на кралство Полша – една от най-могъщите държави в тогавашна Европа. Населението на тези земи има стари славянски корени, още от времената преди Рюрик да основе Киевска Рус. Впоследствие, след разпадането на могъщото княжество, рутенските земи остават владение на Волинско-Халичкото княжество, където впрочем подслон намират синовете на Йоан Асен I след бягството им от чичо им Борил през 1207 г.
През XIII и XIV в., земите на Рутения са пометени от нашествия на кумани и татари. Села и градове са сринати, а земи, изпълнени някога с богати ниви се превръщат в пустееща, дива степ. Въпреки това, местното население успява да се спаси, бягайки високо в Карпатите. През XV в., когато Великото Литовско княжество прогонва татарите от Украйна, рутенците се завръщат обратно в равнините.
В началото на XVI в. дн. Западна Украйна е присъединена към полската корона. Именно в това време на преход се смята, че се ражда момичето, което един ден ще стане Рокселана. Макар сведенията за рожденото й място да не са напълно единодушни, счита се че тя се появява на бял свят в градчето Рохатин, на шестдесетина километра южно от Лвов. Баща й – отец Лисовски, служещ на местната православна църква, я кръщава Александра или Анастасия – двете имена, сочени като най-вероятни за рождени. По-късното име, с което става известна – Рокселана, е османизиран вариант на етническия й произход – т.е. „рутенката“.
Кога точно младата украинка е отвлечена от Кримските татари е въпрос, който надали ще получи задоволителен отговор. Смята се, че това се случва вероятно в края на второто десетилетие на XVI в. По онова време, татарите все още извършват ежегодни грабителски набези в земите на Полша, Литва и Московското царство. Събраната от тях плячка и пленници биват извозвани към пристанищата на Кримския полуостров, намиращи се в ръцете на османците.
Смята се, че именно по този път Рокселана достига до Истанбул, където се оказва на един от най-големите робски пазари в тогавашния свят. Красива, с бледа кожа и огнени на цвят коси, тя бързо привлича вниманието на купувачите. Каквито и залози да са направени за нея обаче, за търговците един клиент надминава по важност всички останали – Хафса Султан – съпруга на Селим I (1512-1520) и майка на престолонаследника Сюлейман.
На колко години трябва да е била тогава? Този въпрос уви няма как да получи задоволителен отговор без известна доза предположения. С оглед на факта, че ражда първото дете на Сюлейман през 1521 г. и същевременно е достатъчно млада и жизнена, за да грабне изцяло вниманието на падишаха, може да се приеме, че Рокселана е родена около 1500 г. Това означава, че младата украинка е на около 14-15 години, когато попада в плен и е на около 17, когато за първи път се среща със своя бъдещ съпруг, роден през 1494 г.
Това я изравнява по възраст с нейния основен конкурент за сърцето на Сюлейман – черкезката красавица Махидевран (от персийски – „Вечна красота“), наричана още Гюлбахар („Пролетната роза“). Двете попадат приблизително по едно и също време в харема на Сюлейман, още докато е санджакбей на Маниса. Махидевран ражда първородния син на Сюлейман – шахзаде (принц) Мустафа, но Рокселана няма намерение да отстъпва – между 1521 и 1531 г., тя ражда на Сюлейман 6 деца – петима синове и една дъщеря – безпрецедентен момент в османската история, тъй като според дотогавашната традиция, една конкубинка имала право да роди само по една мъжка рожба на султана.
Влиянието на Рокселана над Сюлейман ясно личи в докладите на венецианските посланици при Високата порта. През 1521 г. Минио пише до Синьорията, че Сюлейман е „мъж, твърде разюзден в страстите, чест посетител на женския дворец“ (б. а. дотогава, харемът бил разположен в отделна сграда, тъй като Мехмед Завоевателя забранил жени да живеят в султанския палат Топкапъ, откъдето се управлява държавата). Само три години по-късно, следващият венециански представител – Зен, пише че „падишахът вече не е твърде страстен човек, а остава верен само на една от своите съпруги.“ Две години по-късно, трети венециански дипломат – Брагадин, споменава, че султанът „вече не обръща никакво внимание на майката на своя престолонаследник – Махидерван, а посвещава цялото си внимание на жената, наричана Хюрем („Жизнерадостната“) – не красива, но дребничка и крехка, със силно излъчване.“
Нарушаването на всички дворцови правила и протоколи се превръща в запазена марка на Рокселана-Хюрем. През 1533 г. тя окончателно се налага не просто като най-първата, но и на практика единствената съпруга на Сюлейман. Остава само още една стъпка по пътя й към върха – да бъде призната за законна, пълноправна съпруга – статус, който се полага само на свободните жени в мюсюлманското общество. Подобен ход би я изравнил до всяка една принцеса, която някога е венчана за османски султан. За Хафса, майката на Сюлейман, например се смята, че е дъщеря на татарския хан Менли I Гирей (1469-1515). Веднага след смъртта й, Хюрем успява да направи и последната крачка.
Както пише в свой доклад един генуезки представител през 1534 г, „тази седмица в Константинопол се разигра един необикновен епизод – безпрецедентно събитие в историята на султаните. Великият господар Сюлейман си взе за законна съпруга и императрица една робиня, произхождаща от Рутения, на име Рокселана. Градът беше обхванат от грандиозни празненства. Празничната церемония се състоя в Сарая (Топкапъ) и тържествата бяха в мащаб, несравним с нищо до тогава. Бракът беше най-обсъжданата тема в града и никой не можеше да разгадае смисъла му.“
С този брак, Хюрем е издигната в ранг Хасеки султан – т.е. официален консорт на падишаха. Тя е и първата валиде султан в османската история, на която е оказана подобна чест. Прецедентите не спират до тук. Сюлейман цени високо съветите и позициите на своята съпруга и й позволява да се премести да живее с него в двореца Топкапъ, където Рокселана участва активно в дворцовия живот. За нейното внимание и благоволение се борят генерали, везири, аги и духовници, всички наясно, че една дума, прошепната от любимата съпруга на султана, може да преобърне цялата им политическа кариера. Борбата за влияние в двора обаче не се изчерпва с Харема.
Сюлейман има шест сестри, всяка една от които е близка на сърцето му и женена за влиятелни политици, чиито амбиции играят ключова роля за развитието на империята. Междувременно, през 1538/39 г., Хюрем също се намесва в династичните междуособици на жените от Османовия род. Нейната дъщеря Михримах султан е омъжена за амбициозния придворен политик Рюстрем паша. Самата Рокселана има свои любимци сред придворните и генералите и се бори да прокарва техните интереси и кариерно развитие. Това създава една сложна мрежа от бракове, интереси и роднински връзки, в която ролята на жените от управляващата династия е ключова.
По същото време тя се заема да подготви почвата за това някой от нейните синове да наследи трона на Сюлейман. През 1536 г. Хюрем изиграва основна роля за отстраняването на Пъргали Ибрахим паша – най-дълго управлявалият велик везир в османската история. Ибрахим е приятел на Сюлейман от детството и един от най-доверените му хора. Той, също така, е поддръжник на шахзаде Мустафа – най-старият жив син на падишаха. През 1533 г. Мустафа и майка му Гюлбахар заминават за Маниса в Източна Мала Азия, където по традиция Мустафа заема позицията на санджакбей, за да се учи как да управлява.
Също според традицията, всеки принц се придружава от майка си извън столицата. Отървавайки се от директното присъствие на Мустафа и майка му в Истанбул, Рокселана се заема да ликвидира техните поддръжници в столицата. Същевременно тя няма намерение да изпуска контрола над Сюлейман като заминава с първородния си син Мехмед. Когато той навършва пълнолетие през 1539 г., Хюрем убеждава Сюлейман че тя, като първа Хасеки султан в историята, трябва да остане в столицата. По този начин е нарушена още една вековна традиция.
Победата й в столицата е пълна – остава една последна пречка – Мустафа, опитен войн и добър администратор, обичан от народа, си остава пръв в линията за унаследяване. През следващите 14 години, Хюрем бавно и постепенно ще насочва събитията в своя и на синовете си полза. Тежките войни в Мала Азия срещу Персия и липсата на категоричен успех, което вече е коствало главата на Пъргали Ибрахим паша, сега се превръща в заплаха и за Мустафа. За разлика на баща си, който мнозина вече определят като застаряващ и не така дързък, Мустафа демонстрира показност, гордост и дори арогантност, държейки се с политици и влиятелни фигури така, все едно, че вече е седнал на престола.
Рокселана и фракцията й съумяват да използват това поведение и да убедят Сюлейман, че синът му се готви да го детронира. В разигралата се интрига, падишахът решава да се разправи с непокорния син и през 1553 г. заръчва Мустафа да бъде екзекутиран. Отстраняването на престолонаследника поставя начело на линията за унаследяване най-големия жив син на Хюрем – Селим, наричан „Русия“ заради цвета на косите си. Към 1554 г. Рокселана е поставила цялата Османска империя в краката си. Дъщеря й е женена за великия везир, сина й е престолонаследник, а в ушите на съпруга й, нейният глас винаги идва на първо място.
Постигнала всичко, за което една жена в тогавашната епоха може да мечтае, Рокселана умира през 1558 г., сигурна в своето политическо наследство. Образа й остава противоречив за съвременниците й. Заради красотата й и нейния особен вид с огнените й на цвят коси, тя е смятана от мнозина свои опоненти за зла вещица, омагьосала султана. Същевременно, Хюрем е безкрайно щедра към поданиците си, използвайки значителните си лични средства, за да строи джамии, училища, сиропиталища подслони за бездомните и за поддържане на съществуващи вече обществени сгради. Лицето й остава обезсмъртено от някои от най-великите художници на Ренесанса – Тициан, Мелхиор Лорих и Ханс Зебалд Бехам. И до ден днешен нейната история и личност вдъхновяват писатели, поети, режисьори и учени, които продължават да разследват, изследват и интерпретират нейния образ.
