6 факта за Втората световна война, които не се учат в училищe

За Втората световна война са написани безброй книги и вече поколения ученици са учили за конфликта. Но те научават много специфичен набор от факти.

Ето 6 обезпокоителни неща за войната, на които децата обикновено не се учат в училище.

Инцидентът в Ниихау

Шигенори Нишикаичи е японски пилот, който участва във втората вълна на атаката над Пърл Харбър. След нея неговият самолет каца аварийно на малък хавайски остров, наречен Ниихау, собственост на семейство Робинсън, бели американски. Хавайците, които намират пилота, отнемат оръжията му, но от тука нататък Нишикаичи е третиран като гост: местните го нахранват и му организират парти. Йошио Харада, единственият японски имигрант на острова, действа като преводач. Нишикаичи казва на Харада какво се е случило, но преводачът решава да не казва на другите.

По-късно същия ден обаче островитяните разбират за атаката по радиото. Харада и пилотът са поставени под охрана, но не само успяват да избягат, а и вземат в плен Ниихауанс Бенехакака Канахеле и съпругата му Кеалоха Канахеле. Бен Канахеле е прострелян три пъти по време на битка, но успява да повали Нишикаичи в безсъзнание, като го удря в стена. Ела Канахеле убива пилота като го удря в главата с камък. Харада намира пистолет и се самоубива.

Бен успява да се възстанови от раните си и получи Пурпурно сърце.

Един от най-ниските войници във войната залавя един от най-високите

Преди избухването на войната Якоб Накен работи в цирка. Германецът, който е висок 221 сантиметра, пътува из страната като получава прякора „Гигантът от Рейнланд“. Работата му с цирка го отвежда и в Париж и Ню Йорк, но след като се връща в Германия, е призован в армията.

За съжаление на Накен, му е малко трудно да се скрие, докато е на бойното поле и съответно е заловен през август 1944 г. в Кале, Франция. Човекът, който ръководи екипа, който залавя Якоб, е канадският ефрейтор Елдън Робъртс. По ирония на съдбата Робъртс е около 160 сантиметра.

Пилотите по време на Втората световна война имат удивително високи нива на смъртност

Докато въздушните битки е имало още по време на Първата световна война, те са били много по-чести през Втората. Има няколко различни статистики, които показват колко опасно е да си пилот по време на Втората световна война и всички те са стряскащи:

• Продължителността на живота на новозаписаните пилоти на Spitfire по време на Битката за Великобритания е само около 4 седмици.

• Около 71% от пилотите от екипажа на бомбардировач, загиват или са обявени за изчезнали по време на Втората световна война.

• Невероятните 15 000 американски пилоти загиват по време на подготовка за войната.

• Луфтвафе е невероятно страшен противник. Най-добрият американски боен ас, Габи Габрески, регистрира 28 убийства по време на войната. На този фон, 103 немски пилоти изтребители имат над 100. Най-добрият немски боен ас Ерих Хартман има 352.

Съюзническите сили убиват 8 немски слона по време на войната

Британските сили смятат, че ако непрекъснато обстрелват Берлин, това ще подейства деморализиращо за германците. Да се ​​каже, че първото бомбардиране на съюзниците в Германия е минало лошо, би било подценяване: 6 от 50-те съюзнически самолета се разбиват, само двама германци са леко ранени, а единствената смърт е на слон в зоологическата градина в Берлин.

Бомбардировките обаче продължават и с времето стават много по-ефективни – хиляди германци са убити заедно с още 7 слона. До края на войната Сиам е единственият останал слон в Берлинския зоопарк.

За малко черния си дроб на Джордж Х. У. Буш да бъде изяден от врага

Въпреки привилегированата позиция на семейството си, Джордж Х. У. Буш се записва във флота на Съединените щати веднага след като завършва гимназия. Там той всъщност бързо се превръща в един от най-младите и обещаващи пилоти на изтребители и не бе прекарва много време в чужбина преди да бъде изпратен на мисия да атакува японските войски в Чичиджима.

Буш и двамата членове на екипажа му обаче са свалени като двама членове загиват, но Буш е спасен от близката подводница на САЩ. Други пилоти на ВМС, свалени по време на операцията, нямат такъв късмет. Няколко американци са пленени от японците и са измъчвани, убити, а черните им дробове са изядени. Вината, която Буш изпитва заради оцеляването си има дълбок ефект върху него.

12-годишно момче се записва във военноморските сили на САЩ и е ранено при Гуадалканал

След атаката срещу Пърл Харбър име много млади мъже, които желаят да се запишат в армията. Има обаче възрастова граница – за да се запише, мъжът трябва да е на възраст поне 17 години или 16 със съгласието на родителите му. Калвин Греъм обаче не иска да чака. Тексасецът е само на 12, когато успява да заблуди флота да го пусне.

Греъм е изпратен на основно обучение в Сан Диего и макар да не му харесва, той го изкарва. След това е изпратен в Тихия океан, където е ранен през 1942 г. в битката при Гуадалканал. Получава награда – Бронзова звезда и Пурпурно сърце, а майка му разкрива реалната му възраст, когато малчуганът отива на погребението на баба си без разрешение. Когато е на 17, той се присъединява към морските пехотинци вече официално.