Най-младият войник от Втората световна война

Историите за децата, който участват във война, често са трагични – Втората световна, например, според различни оценки, отнема живота на около 13 милиона малчугани като някои от тях са измъчвани в концентрационни лагери, някои не могат да преживеят ужасите, а други са принудени да участват във военни действия.

Едно съветско дете, Сергей Алешков, е най-младият участник в битката за Сталинград и един от най-младите войници от Втората световна война.

Документи за раждането на Сергей Алешков не са запазени, но се предполага, че е роден през 1934 или 1936 г. в горското село Грин в Калужска област. След избухването на Втората световна война („Великата отечествена война“ в СССР) това село става база на Съпротивата, където да разполагане на партизани. През лятото на 1942 г. обаче немските войски неочаквано пристигат в Грин и започват да избиват партизаните като те са за съучастието си, както и селяните.

10-годишният по-голям брат на Сергей, на име Петя, е обесен, а майка му е застреляна, докато се опитва да го защити. Благодарение на съсед, Сергей успява да избяга през прозорец и се скрива в гората. Там той се скита до август 1942 г., когато по време на боевете в посока Козелски съветските разузнавачи го намират.

По това време Сергей е физически и психологически изтощен, а тялото му е пълно със струпеи от ухапвания от насекоми. Колко време е прекарал в гората, той не може да каже. Разузнавачите го покриват с конско одеяло и го завеждат до щабната землянка.

Много войници, виждайки състоянието на момчето, са шокирани. Майор Воробиев си спомня първата си среща с осиновения си син: „В землянката всички бяха вцепенени. Исках да се втурна към линията на окопите и да хвана за гърлото на първия нацист.“

След като разпитват Сергей, войниците успяват да разберат името на момчето, но когато го питат за майка му, то избухва в сълзи и дълго време не можа да бъде успокоено. Полковникът решава да го остави като ученик в 142-ри пехотен гвардейски полк на 47-ма гвардейска стрелкова дивизия. На Сергей е оказана медицинска помощ и дори му е ушита подходяща военна униформа.

Майор Михаил Воробиев, който няма собствено семейство, се грижи за момчето и скоро официално го осиновява. Той не иска да изпраща Сергей в сиропиталище и решава, че нищо няма да му се случи, ако остане в полка. В разговор с новия си баща момчето казва, че би искало да види медицинската сестра Нина Бедова в ролята на майка си. Майорът обмисля това и скоро се жени за Нина. Според основната версия на историята те стават официално семейство след битката при Сталинград.

Серьожа се смята за помощник на майора. Всяка сутрин той отива в щаба и заявява своята готовност да изпълни новите си задачи, но не участвал в бойни действия – грижите на Сергей включват доставяне на съобщения, вестници и писма, а по време на битки той предлага на войниците вода, патрони и гранати.

Веднъж, докато разнася вестника, Сергей забелязва подозрителни хора в куп сено и съобщава за тях на командира на артилерията. Оказва се, че те са наблюдатели на немската артилерия, които се крият в купа сено с уоки-токи. Наблюдателите са неутрализирани, а Сергей получава благодарност от командването.

По-късно, по време на германски обстрел, землянката на командира на полка е разрушена. Никой освен Сергей не вижда, че майор Воробиев е под развалините. Уплашен, малкият се опитва да премести развалините, но неуспешно, след което тича за помощ – само поради това командирът е спасен. В резултат на това най-младият войник във войната получава първия си медал „За боевые заслуги“, а маршал Чуйков му дава пистолет, най-вероятно Walther P38.

Скоро 142-ри полк участва в битките при Сталинград. На 18 ноември 1942 г. Серьожа, заедно с войници от една рота, попада под минометен обстрел, от който е ранен в крака от шрапнел. Изпратен е в болница, а след лечението се връща в полка си.

Скоро след това целият регион е освободен от германските войски и оцелелите от село Грин разказват как Сергей всъщност остава сираче: Освен че майка му и 10-годишният му брат са убити заради връзките си с партизаните, баща му загива преди войната, а по-големите му братя Иван и Андрей отиват ​​на фронта.

Осиновителката на Сергей, Нина Бедова, забременява и напуска полка. Няколко месеца след раждането обаче тя се връща на фронта и заедно със съпруга си, който сега е полковник, вижда победата в Берлин. След демобилизацията и двамата се установяват в град Челябинск и се връщат към мирния живот.

През 1945 г. Сергей Алешков е награден с медал „За победа над Германия“. По молба на маршал Василий Чуйков той отива да учи в Тулското суворовско военно училище. През 1954 г. завършва и става студент в Харковския юридически институт.

След като приключва образованието си, връща се в Челябинска област и служи в районните отдели на прокуратурата, преди да стане юрисконсулт в Челябинския завод за плексиглас.

Сергей се жени и отглежда две деца, дъщеря и син, и дори доживява да види раждането на внуците си. В чест на 40-годишнината от победата през 1985 г. е награден с „Орден на Отечествената война първа степен“.

Сергей Алешков почива на автобусна спирка през 1990 г. Военното детство оставя отпечатък върху здравето му.