Създаването на НАТО като защитна линия от СССР променя своята идеология няколко пъти

| от |

След всяка война идва разрухата и отчаянието. След последната голяма война – вторият глобален конфликт, светът официално осъзнава, че няма да може да понесе още една такава война. Разбира се, днес мотивите са абсолютно същите – този път обаче може да е последна, особено след като все повече се говори за ядрено бойно оръжие. За какво мечтае един войник? Неговата мисия е да приключи сраженията и да се прибере у дома.

Битките в Европа идват с цена – 36 милиона убити. Разрухата е навсякъде и единственият голям победител е Червената армия, която се разгръща от Балтийско море до Адриатическо. С това ще се спусне и желязната завеса, оставяйки останалите страни в Западна Европа само да гадаят какво може да се случи. На фона на всичко това, Източна Германия остава центъра на новия комунистически режим и по тази причина е началото на една нова и необятна територия, в която никой не може да разбере какво може да се случи.

След войната САЩ ще разпусне своята армия и повечето доброволци ще се върнат у дома, СССР няма да направи това. Планът Маршал е задейства и с помощта на американски финанси, повечето европейски политически лидери ще започнат да работят върху сигурността на Европа, която не е насочена първо към въоръжаване, а към възстановяване на икономиката, а след това и към подобряването на военната индустрия. Разбира се, повечето лидери в Западна Европа искат да подпишат договор, в който далечният брат САЩ ще помага при евентуална агресия. Разговорите за създаването на НАТО започват някъде около 1948 г. и продължават до април 1949 г.

Създаден е 14-точков договор, в който се описва какви помощи може да достави Вашингтон на 12 от страните, които включват Великобритания, Канада, Дания, Белгия, Франция, Норвегия, Италия, Люксембург, Холандия и Португалия. Членовете на НАТО подписват договор, в който трябва да изпълняват препоръките и основната им задача е да бранят свободата и наследството на цивилизацията, като в нея влизат и гражданите. С помощта на обединени сили, защитата и сигурността могат да бъдат постигнати. През юли същата година се достига и до ратифициране на договора. 82-ма човека гласуват за и 13 остават против.

Един от най-големите проблеми в това отношение е и изпълнението на точка 5, която днес гласи, че нападение срещу САЩ или държава в Европа ще се смята за нападение срещу всички. С други думи, при въоръжен конфликт, война или специална военна операция, армията на САЩ трябва да пристигне в Европа, както и всички останали армии на европейските страни трябва да се мобилизират в конкретна точка. По-важното в този случай е, че в договора е посочена агресия от страна на Съветските републики, в които се включват всички членки на СССР.

Проблемът за САЩ е, че само конгресът има силата да обявява война. Следователно НАТО е обречено от самото начало, но тук се появява Джордж Кенан, който модифицира клаузата и посочва, че всяка членка може да предприема действия, които са необходими за запазване на мира, като в тях влиза и употребата на въоръжени сили. По този начин, когато една страна се активира по този начин, то останалите трябва да го приемат като акт на война и да се включат. И докато НАТО продължава да изглежда добре като обединение на идеологии в защита на мира, никога не създава командна структура и не ръководи различните армии. Нуждата от по-добра организация е задължителна, особено след като се говори за опонент като СССР.

И това се подчертава, след като руснаците успешно успяват да тестват атомна бомба през същата година. Веднага след това започва Корейската война. Силите на НАТО са поверени на командването в една единствена щаб квартира извън Париж и генерал Дуайт Д. Айзенхауер е отговорен за командването в Европа. След този моментът, постът на НАТО продължава да се заема от американски генерал или евентуално адмирал. Дори и към този момент, НАТО не разполага със своя собствена армия и не заплаща за такава директно. Това е задача на различни членове в правителството, които трябва да организират армия и евентуално да подпомагат останалите с доставка на оръжие и други консумативи.

НАТО не купува оръжие с изключение на разузнавателни самолети, които са били използвани през 80-те години. По време на Студената война, сухопътни сили на НАТО са на разположение на всички щабквартири в Европа и се разпределят на регионално командване в Северна, Централна и Южна Европа. Морски защитни сили са предоставени на Главното командване в Атлантика, чиято щаб квартира се намира във Вирджиния. Задачата на това подразделение е да гарантира отворени някои океански пътища, с които да гарантира директните доставки до Европа при евентуално нападение.

Логично е, че са взети мерки срещу вражески подводници и бойни кораби, които ще се опитат да спрат точно тях, както някога са правили и немските подводници. Самият договор за влизане не се е променял повече от 6 десетилетия, променят се само стратегическите методи във времето. Към края на 50-те години се променя и доктрината за масово нападение – вече САЩ няма да отговаря с употребата на ядрено оръжие, дори и такова да се използва от СССР. През 60-те години се осиновява идеята на бърз и точен отговор, в който всички съюзници трябва да изберат своето оборудване, както и метода за действие, като се включва дори употребата и на невоенна техника.

 От 1969 до 1993 г. американската армия присъства в серия от годишни учения на НАТО, познати още като „Прековач“, създадени с една цел – да се тренира бързото разгръщане в Западна Германия при евентуална съветска атака. С падането на СССР и Варшавския договор през 80-те и 90-те години, НАТО официално няма никаква причина да съществува повече. Въпреки това идват нови заплахи. С падането на различни комунистически режими в СССР, скоро започва да се поражда високото етническо напрежение и бивша Югославия е първата, която ще се разкъса от вътрешен конфликт. Етническото прочистване, което е многократно показвано и извършвано в Косово, започва да се наблюдава от света.

Това е единият случай, в който НАТО се намесва, а вторият е именно след атаките на 11 септември в Ню Йорк. По това време са пуснати самолети, които да патрулират западното крайбрежие на САЩ. Днес във въпросната организация има 28 държави членки, включително и бивши членове от Вършавския договор. В момента основните цели остават екстремизъм и тероризъм, които са основните трусове, като изключваме и скорошните събития в Европа. НАТО участва в различни военни операции, подпомагайки партньори в Арабската лига.  

 
 
Коментарите са изключени за Създаването на НАТО като защитна линия от СССР променя своята идеология няколко пъти

Повече информация Виж всички