Владимир Буковски лежа в психиатрична клиника, макар и да беше напълно здрав

Владимир Константинович Буковски е човек, който има много врагове и от самото начало не успява да погледне светлото комунистическо бъдеще. Въпреки всички опити да открие нещо положително, той е постоянно нападан и на финала започва да търси начин да напусне страната, по негово желание, това трябва да се случи, докато все още диша. Ако разгледате неговата история, може да видите, че Владимир започва своите главоболия още в училище.

Изключен е, защото разработва и разпространява неофициален вестник. За да успее да влезе в университет, Буковски завършва своето образование във вечерно училище. На 19-годишна възраст е изгонен от университета в Москва, след като критикува остро Комсомола. Истината е, че като син на журналист, Владимир пише какъв ще бъде краят на СССР и защо Комсомолът се проваля във всяко едно отношение.

Неговият материал успява да стигне до КГБ и да разгневи достатъчно хора. През 1961 г. е изключен от университета и само една година по-късно е арестуван и съден, но в последствие получава присъда „лудост“. Към това обвинение са добавени и обвинения за копиране на анти-съветска литература. Лекарите поставят диагноза „шизофрения“ и след това го изпращат в психиатрията в Ленинград. Там стои почти 2 години до 1965 г. и след освобождаването си, бързо успява да открие ново приключение, което отново ще създаде главоболия. С негово участие се подготвя протеста на площад Пушкин, който трябва да спре делото срещу писателите Андрей Синявски и Юли Даниел.

Отново е задържан и преди да се усети, управлението издава нов закон, който забранява публичните протести и събирания, както и различни демонстрации, които ще се смятат за престъпление. И така отключва пълния гняв на КГБ. Буковски ще започне да следи практиката за прилагане на психиатрично лечение, което се прилага на политически противници. Почти всеки един изпратен там ще получава различни психотропни вещества, ще трябва да общува с луди хора и да се пази от тях, докато неофициално КГБ пази този вид затвори.

През 1971 г. Буковски ще успее да изпрати около 150 страници на документи, сред които и картони на различни болнични заведения, включително и картони на пациенти, които са практически здрави. Неговото желание е тези данни да достигнат до западните психиатри и да бъдат споделени на Международния конгрес за психично здраве. Неговото писмо гласи следното:

„В последните няколко години в страната има издадени редица заповеди, засягащи изцяло психиатричните болници и изпратените там пациенти. Според думи на близки и приятели, това са хора, които са напълно здрави… Най-често това са хора, които са в защита на човешките права в СССР.“

Изпратената информация успява да стигне до малка организация, която от години се опитва да постави основните човешки проблеми. По-късно това ще бъде и основата за създаването на други институции, но във въпросната 1971 г. около 44 психиатъра ще пишат на изданието The Times в Лондон. Те изпитват жестоки съмнения относно поставените диагнози на посочени хора в листите. През ноември 1971 г. на въпросното събиране, лекарите ще поискат да разследват тези случаи и да разберат дали наистина има такива своеволия. По това време Владимир продължава да живее в изолация, без да има достъп до адвокат, очаквайки присъда или за работнически лагер или евентуално за изпращането за лечение в болница. Напрежението продължава да расте и в следващите няколко години СССР сами ще се оттеглят от този конгрес, вместо да очакват изключване.

Буковски обаче няма да се откаже толкова лесно от войната си. В последствие ще спечели вниманието на руската „Правда“, за да бъде описан като руски хулиган, който не спира да подбива властта. Изпратен е в затвор в Лефортово, а след това и в Сибирски институт за 3 месеца, където обаче заявяват, че е вменяем и годен за изправяне в съда. По време на делото през 1972 г. Буковски ще бъде осъден за това, че съучастничества със западни журналисти, като подкопава авторитета на съветските психолози и психиатри. Неговата присъда е от две години в затвор, още 5 в лагер и още 5 години в изгнание. Още в затвора ще бъдат записани около 20 страници с инструкции за всеки един човек, който бъде смятан за душевно болен. По този начин има някакво противодействие и спестяване на унижението, а малко по-късно информацията ще бъде преведена на английски, италиански, френски, немски, датски и други.

По това време Владимир вече е успял да стане известен и търсен от международни групи като Amnesty International, които искат да го депортират. През 1976 г. Владимир е депортиран и изпратен в Цюрих. Заменен е с комунистическия лидер в Чили – Луис Корвалан, който по това време е успял да се превърне в един от големите злодеи. Междувременно Вадим Делаунай ще напише кратка закачка, която гласи:

„Те размениха хулиган

за един Луис Корвалан.

Сега трябва да намерим кучка,

да я разменим за Илич“

Веднъж свободен, Владимир избира да се засели във Великобритания, където може да продължи своето биологично образование. Докато най-накрая е на свобода, продължава да разкрива тайните, които се случват от другата страна. В един момент е активист срещу съветската инвазия в Афганистан. След това ще отвори първото международно бюро „Съпротива“, което и до днес оперира в Париж, ръководена от съветски десиденти. През 1987 г. Буковски ще създаде много противоречия в политическата сцена, след като изрази дълбоки съмнения относно очакваната реформа.

При следващите избори се смята, че Елцин дори е посочил Владимир като потенциален вицепрезидент. В следващите години дори ще бъде с възстановени права, макар и руснаците никога да не премахват неговото гражданство. През 1992 г. ще участва като експерт в делото срещу комунистическата партия, като ще има достъп до руския архив. С помощта на лаптоп и малък скенер, човекът успява да извади доста сериозни обвинения срещу бивши партийни членове и включително някои от досиетата в КГБ.

Надявайки се, че с помощта на тази информация ще може да направи трибунал, подобен на Нюрнберг, който ще даде началото на възстановяването на страната, Буковски остава с пръст в уста. През 1999 г. ще успее да издаде книгата „Съденето на Москва“ и с това ще покаже редица престъпления, които са се случвали по време на Студената война. Това няма да е достатъчно и през следващите години авторът ще продължи своите критики и към Владимир Путин. Критикът умира от сърдечен удар на 27 октомври 2019 г. на възраст от 76 години във Великобритания.