Психология на трофейния лов: Защо някои хора убиват животни за спорта

Имате ли желание да издебнете и гръмнете слон? Вероятно не. Но на някои хора би им харесало.

Наскоро в Лас Вегас се проведе най-голямата в света Конвенция за трофеен лов, организирана от Safari Club International, влиятелна ловна група, базирана в САЩ. Участниците в нея могат да наддават на търг за възможността да отидат на лов за полярни мечки, като част от събраните средства са предназначени за борба с плановете на правителството на Обединеното кралство да забрани лова.

Предложените от властите на Острова нови закони ще бъдат едни от най-строгите в света: те ще забраняват вноса на трофейни мъртви животни не само от „големите пет“ най-желани и ловувани вида – лъвове, леопарди, слонове, носорози и биволи – но също така и от около 7000 други застрашени и изчезващи видове.

Трофейните ловци (хора, които не ловуват, за храна, а за удоволствие) плащат големи суми пари, често десетки хиляди долари, за да пътуват по света и да убиват диви животни. Може би мнозина все още помнят убийството на лъва Сесил през 2015 г. в Зимбабве? Той бе обстрелван в продължение на много часове с лък и стрели, преди да бъде убит, а след това одран и обезглавен от зъболекар и страстен ловец от Минесота.

Сесил, 2010 г.

Самите ловци твърдят, че ловът на големи животни е неразделна част от нашето еволюционно минало – че е част от нашата човешка ДНК.

Но антропологичните изследвания показват, че ловът осигурява твърде много храна наведнъж, което не е непременно хубаво нещо.

Едно проучване сега предлага различно еволюционно обяснение на желанието за лов, наречено „Теория за скъпите сигнали“. Според тази теория при предците ни мъртвата плячка е била лесно забележим сигнал за уменията и смелостта на ловеца и следователно е увеличавала социалния му статус сред членовете на социалната група (а може би и пред самия ловец).

Може ли съвременният трофеен лов да има същото значение днес?

За да получат по-ясна представа за психологическите мотивации на ловците, изследователи анализират 455 ловни истории от онлайн ловни форуми, като избират 2864 отделни фрази от тези истории, за да идентифицират причините ловците да се чувстват удовлетворени след лова си.

Те откриват, че „постижение“ е най-често срещано, следвана от „признателност“ към животните (включително „любов“ към животните, които убиват) и „принадлежност“ – усещането, че са част от общност от ловци и произтичащото от това укрепване на социалните връзки.

Друго проучване анализира невербалната комуникация на ловците, особено вида на усмивката на ловеца на снимките с улова в социалните медии. В него учените откриват, че усмивки, които изразяват „истинско удоволствие“, са значително по-чести, когато човекът се е снимал с месоядно животно за сметка на тревопасните, и когато плячката е голяма, а не малка. Така те стигат до заключението, че изследването им подчертава важността на идеята за вътрешното чувство за постижение у ловците при трофейния лов.

Но това заключение може да не е изчерпателно.

Тези усмивки са нещо повече от признак на удоволствие: в тях има и социално послание. Те са преувеличени нарочно, защото ловецът знае, че ще се появят в социалните медии, и са част от едно цялостно изображение, което включва както ловеца, така и плячката му – демонстрация на власт, надмощие и контрол. Точно както предполага теорията за скъпите сигнали, животното е просто реквизит в един ритуал, в който се сигнализира за високия статус и способности на ловеца, запечатан в снимка, която е памет на самия лов.

„Тъмната триада“

Така психологията може да започне да хвърля малко повече светлина върху това какво мотивира хората да ловуват. И тя предполага, че става въпрос предимно за нарцисизъм, макиавелизъм и (неклинична) психопатия – така наречената „тъмна триада“ от характеристики на личността.

Нарцисите имат напомпано чувство за себе си и жадуват за положително внимание. За да поддържат това завишено ниво на самочувствие, те трябва да прилагат различни стратегии за изтъкване на положителните си качества, като например да позират с лъв, който току-що са убили. Макиавелистите често манипулират социалните ситуации за собствена изгода, точно както внимателно нагласените снимки с улова в социалните мрежи биха направили. А психопатите обикновено са безчувствени и им липсва съпричастност – те просто не изпитват същото ниво на емоции относно страданието на другите, независимо дали са хора или животни. Така животните могат по-лесно да се използват като опора в поддържането представа за превъзходство, без човек да има чувство за вина или съжаление.

В проучване на връзката между характеристиките на тъмната триада и отношението към животните, изследователите откриват, че жестокостта е индикатор за агресивно антисоциално поведение и че че по-слабата загриженост към животните е свързана с по-високи нива на всичките три от чертите и че по-високите нива на психопатия са свързани с определено поведение, например, „умишленото убиване на бездомно или диво животно без основателна причина“ и „умишленото нараняване или измъчване на животно с цел причиняване болка.“

В изследването не участват съзнателно самите ловци и дали констатациите в него се отнасят за тях или не зависи от това как гледате на трофейния лов. Ако приемете, че изисква по-слаба симпатия към животните и е изявен акт на жестокост към тях, тогава резултатите може и да са истинни. Изглежда вероятно липсата на емпатия и известна степен на безчувствие да улесняват лова, а снимките да позволяват поддържането на нарцистичния импулс на тези хора.

Психологията може да съдържа ключа към разбирането на лова и защо той процъфтява в настоящата нарцистична епоха. Разбирането на мотивацията на ловците е важно, не на последно място защото може да доведе до подобряване на законодателството по въпроса и практиките при управлението на дивата природа, и може да ни каже в крайна сметка какво да се направи, така че всички да са доволни.