Игдрасил – свещеното дърво на викингите

В скандинавската митология всичко води към Игдрасил. Това митично дърво – смятано за център на вселената – свързва деветте свята, действа като място за срещи на боговете и може да предвещае апокалипсиса.

Ето всичко, което трябва да знаете за него – от животните, които гризат клоните му, до това защо предлага надежда в края на света.

Норните до свещеното дърво

Игдрасил като дървото на познанието

Думата Игдрасил идва от Игр, което означава „ужасен“ или „Один“ и драсил, което означава „кон“. Буквално името се превежда като „конят на Один“. Но всъщност означава бесилка…

Това е така, защото Один, едно от основните божества в скандинавската митология, твърди, че се е обесил от Игдрасил в безмилостния си стремеж към знание.

Според митовете на Скандинавия съдбата се върти от три жени, наречени Норни, които прилагат плановете си за Деветте свята като издълбават руни в кората на Игдрасил. Това заинтригува Один, който има ненаситно желание за знание.

За да разбере руните, той отива при дървото и се обесва от клоните му. Както се казва в скандинавската поема Hávamál:

Знам, че съм висял на ветровито дърво
девет дълги нощи,
ранен с копие, предназначено за Один,
от мен за мен,
на онова дърво, за което никой човек не знае
откъдето тръгват корените му.

Никой не ми даде нито хляб, нито рог,
Погледнах надолу,
Приех руните, крещейки ги приех,
И тогава паднах от там.

След като разбра руните, Один пада от клоните като един от най-мощните богове в скандинавската митология. Но неговото преживяване със свещеното дърво е само една малка част от всеобхватната митология на Игдрасил.

Как скандинавското дърво на живота обединява космоса

В скандинавската митология Игдрасил – вероятно ясеново дърво – докосва всяка част от Вселената. Неговите клони и корени се свързват с деветте свята: Асгард, Алфхайм, Нидавелир, Мидгард, Йотунхайм, Ванахайм, Нифлхайм, Муспелхайм и Хел.

Въпреки че никой не знае как точно са подредени, смята се, че Асгард, домът на боговете, се намира в най-високите клони, Мидгард, царството на човека, в средата на ствола, и Хел, подземния свят, в корените на Игдрасил.

Има обаче известни разногласия относно водите под дървото. Докато стихотворенията в „Пророчествата на Вьолва“ (първата и най-известна поема от Поетичната Еда) споменават само един кладенец, кладенеца на Урд или кладенеца на съдбата, поетът от 13 век Снори Стурлусън описва три кладенеца…

Кладенецът на Урд, според Стърлусън, е в небето и действа като място за среща на боговете. Другите два кладенеца, Хвергелмир и Мимисбрунр, лежат в корените на дървото.

Независимо от точната конструкция на дървото, Игдрасил е и дом за редица митологични същества. Четири елена – Даин, Двалин, Дюнейр и Дуратрор – хапят листата на дървото; дракон на име Нидхог седи в основата му, а неназован орел седи в горните му клони.

Нидхог

Катерица на име Рататоскр също препуска нагоре и надолу по ствола на дървото, предавайки обиди между орела и дракона.

Така дървото не е просто място за мирно познание. В колекцията старонорвежки стихотворения, наречени „Поетична Еда“, един от авторите пише:

Пепелта на Игдрасил търпи агония
повече, отколкото хората знаят:
елен го хапе отгоре и се разлага отстрани,
и Нидхог го разкъсва отдолу.

Това – и свирепите ветрове, за които се казва, че заобикалят Игдрасил по всяко време – подчертават важен момент за свещеното дърво. Не само, че е центърът на Вселената – Игдрасил също може да бъде предвестник на апокалипсиса.

Скандинавското дърво на живота и Рагнарьок

В скандинавската митология Рагнарьок е краят на света и унищожаването на боговете и хората. Съответно, Игдрасил – центърът на целия живот – играе важна роля в този апокалипсис.

Както гласи митологията, Игдрасил ще възвести началото на Рагнарьок, когато започне да трепери. Но дървото ще издържи бурята и ще роди нов световен ред. Скандинавската легенда гласи, че двама души, мъж на име Лив и жена на име Ливтрасер, ще намерят подслон под клоните му.

И когато Рагнарьок приключи, те ще започнат човешката раса отначало.

В края на краищата – и в случая с Игдрасил, в буквалния край — това скандинавско дърво докосва всички аспекти на живота. Неговите клони се присъединяват към света, стволът му носи белезите на съдбата и осигурява подслон на човека по време на апокалипсиса.

Свещеното дърво предполага, че всички неща, от живота до смъртта, са по своята същност свързани.