Murder Most Foul – песента на Боб Дилън и призив за разкриването на убийството на Кенеди
Малко след старта на пандемията ще открием, че конспираторите сякаш чакаха да се активират в онлайн пространството. Търсенето на евтина сензация е и честа практика за различните медии и фалшиви гурута, но ако сте следили музикалния свят около март месец, миналата година, най-вероятно сте забелязали, че Боб Дилън пусна една интересна песен с името „Murder Most Foul“. Защо това привлича вниманието? Това е първата песен на изпълнителя от 8 години насам, след това говорим за творба с времетраене от 17 минути и добавяме темата – убийството на президента Кенеди, извършено на 22 ноември 1963 г.
Решението за пускането на това парче определено може да изненада почитателите на изпълнителя, най-малкото виждаме една интересна конспирация по темата и то точно в началото на глобална пандемия. Малко след пускането на тази песен, списание Billboard ще го постави на първо място. Защо точно Боб Дилан говори по тази тема и защо точно сега? За разлика от много други негови колеги, при извършването на самото убийство, Дилън е звезда, която започва да изкачва нови върхове, излиза от родната Минесота и демонстрира талант, носещ Нобеловата награда по литература за творчеството.
Защо сега имаме нещо подобно на рап история, изпълнена от един от най-старите музиканти от Студената война насам? На първо място не трябва да забравяме, че песента е започната да се пише около три седмици след официалния атентат в Далас през декември 1963 г. Дилън се появява на банкета от ляво-либералните групи в Уолдорф-Астроия, за да приеме наградата за своя музикален принос в битката за правата на човека. Именно на тази сбирка, изпълнителят ще заяви, че вижда нещо от себе си в убиеца, който приключва живота на Кенеди. По онова време, изпълнителят не само вярва в историята на стрелеца, той я приема. Малко след това, сцената се освобождава, носи се китарата и се пише една нова история в музиката.
Възприемането на хита идва с обикновените противоречия, например ще открием, че мнозина все още смятат Дилън за легенда и майстор, други просто ще го сметнат за отчаян опит за търсенето на още малко слава. Истината обаче е друга, Дилън е на възраст и позиция в света на творчеството, която позволява да даде своето мнение, при това с вниманието на една сериозна аудитория. Промяната при него идва с факта, че вече не смята, че убиецът е Осуалд. Според него, осъденият най-вероятно не е имал никакъв потенциал да убие когото и да било. Първите лирики от 17-минутната песен, правят едно историческо намигване с речта на Франклин Рузвелт, когато се обръща към американската нация, за да съобщи за нападението над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г.
Президентът тогава заявява, че този ден ще остане завинаги в историята, а Дилън прави същото. Певецът не отрича, че ако човек е склонен да повярва, че американски президент е убит от един човек, той няма да пречи на тази версия. Самата песен не е единствена, ще открием, че заглавия като „The Lonesome Deat of Hattie Carroll“, „George Jackson“, „Hurricane“, „Blind Willie McTell“ и още много други, са част от възпяването на една несправедливост и липсата на закона и неговата намеса. Що се отнася до „Murder Most Foul“, ще открием, че изпълнителят говори за непроверената сила, която влияе пряко върху живота на милиони. За около 17 минути, Дилън говори в множествено число за убийците, наричайки ги „Тях“, тази дума може да се открие над 10 пъти, като точно това дава и едно съмнение дали изпълнителят не знае какво да сподели. Самото изпълнение на смъртната присъда, певецът нарича „Най-великият фокус под слънцето“.
Нека не забравяме, че изпълнителят напомня как Осуалд отрича да е извършил убийство, при това минути, преди да бъде екзекутиран в управлението. За него 22 ноември трябва да се смята за престъпление, но не и за трагедия. Появата на песента идва с още една интересна новина.
Писмо на президента Байдън официално отказва предоставянето на някои документи от ЦРУ, които да бъдат освободени от секретността на документите. Най-ранното пускане на документите пред публиката, както и с достъп за журналисти, може да се случи през декември 2022 г. Настоящият американски президент се извинява и обяснява, че причината за забавянето е пандемията. Напомняме на читателите, че обикновено документи в секретност трябва да се пазят около 50-55 години, като дори и тогава не е гарантирано колко точно информация ще бъде освободена от архива.
До днес става ясно, че ВВС на САЩ официално отказва да предостави информация относно използването на биологично оръжие в Корейската война. А проблемите относно този случай никак не са малко. Например ще открием, че през 1992 г. – тогава по закон подобни данни трябва да се пазят около 25 години – официално изчезват от архива, като ЦРУ заявява, че не може да ги открие.
Независими източници посочват, че броят документи по тази тема е приблизително 15 000 файла. ЦРУ заявява, че покрай тази информация, агенцията трябва да извади и данни за така наречените „черни операции“, които са провеждани през 1963 г. Ако ЦРУ отказва да предостави тази информация, това означава ли, че все пак има нещо повече от един луд човек, който най-накрая е дръпнал спусъка, някой, който не носи името на Харви. Възможно ли е да говорим за информация, която ще активира населението и ще засегне интереса на редица американски политици и фамилии към този момент?
Това най-вероятно ще означава, че невидимите сили „те“, както ги нарича Дилън, най-вероятно са използвали своята дълга ръка, за да се намесят пряко в демокрацията. А ако търсим интересната препратка и се чудим защо Дилън все пак има Нобелова награда по литература, нека не забравяме и всички интересни препратки в тази творба. На първо място виждаме една препратка от Хамлет, в която духът на баща му се появява, за да обясни, че не е починал от естествена смърт, а е жертва на своята съпруга и нейния много амбициозен любовник.
Хамлет е призован да отмъсти за убийството, а точно това разказва и Дилън, правейки същото приятелско намигване, той е духът, който иска справедливост и чака своята истина да излезе. По една или друга причина, вече 80 години по-късно, ЦРУ отказва да разкрие информацията. А това трябва да е посланието към слушателите – да постъпят като Хамлет. От тях се изисква да действат, да търсят причината, да бъдат неспокойни срещу едно несправедливо предателство. И така остава да разберем къде точно скита духът на Кенеди и защо продължава да се крие в стените, очаквайки своя по-особен начин да се справи с предизвикателствата.
Снимки: Wikipedia
