Мъж твърди, че вече не изпитва страх, след като отстраняват част от мозъка му

Джоди Смит е на 26 години, когато е диагностициран с епилепсия – и е облекчен от диагнозата си: след детството, изпълнено с припадъци, които не осъзнава, че са епилептични, той се радва, че най-накрая получава отговор. След сложна операция, когато е на 28, при която е отстранена част от мозъка му, той прави поразителното откритие, че вече не изпитва никакъв страх.

Докато ние осъзнаваме, че един ден ще умрем, Смит е направо погълнат от тази идея. Той изживява по няколко момента на паника и безпокойство всеки ден, но ги приписва на травмата от смъртта на баща му и брат му, когато е малък. Поне, докато не посещава невролог.

Диагностицирането на Смит е лесно, но лекуването му от изтощителните припадъци и произтичащия от тях страх е много по-сложно. Лекарите първо имплантират сонди в мозъка му, за да локализират областта, която предизвиква състоянието, и след това му предлагат нещо притеснително – да отстранят част от темпоралния лоб, амигдалата и хипокампуса.

„Операцията е единствената възможност да се предотврати влошаване на гърчовете, които ще продължат да увреждат мозъка ми и в крайна сметка ще ме убият“, казва той за VICE.

Важно е да се отбележи, че Смит все още е в пълна степен човешко същество и е наясно какво може да му причини вреда; той казва, че страха, който изпитва сега, е „по-логичната версия“.

Две седмици след операцията започва да експериментира с новооткритите си способности – и след като целенасочено тества границите им, ги намира за доста полезни.

„Като запален турист, често се оказвам близо до скали“, казва той. „Сега страхът, когато съм на някоя скала, очевидно е различен. Все още не искам да падам и чувствам напрежение, ако тръгна да се подхлъзвам, когато се катеря, но не усещам дори част от страха от преди. Така започнах малко да експериментирам със страха си: като вървя умишлено по-рисковано, за да видя какво ще кажат инстинктите ми.“

Друг път пък Смит се скита из Нюарк, Ню Джърси, когато група мъже иска да го ограби. Преди това би предизвикало изключителна паника и дори припадък, но сега Смит спокойно просто преминава покрай тях – за тяхна огромна изненада.

„Явно липсата на страх ги порази“, казва той.

И всичко това не е съвсем неочаквано. „„Говорих с моя неврохирург как вече не се страхувам от смъртта. И той каза: „Да, има логика. Извадих ти амигдалата.“

За тези, които познаваха Смит от преди операцията му, сега 32-годишният мъж е осезаемо различен човек. На предишното си семейно събиране получава паник атака и излиза навън за въздух, но губи съзнание за 20 минути и се събужда в двора на съседа.

След като беше диагностициран с епилепсията, става ясно, че състоянието му само ще се влошава. Така той позволява на лекарите да изследват мозъка му в продължение на цяла седмица, докато се опитат да предизвикат припадък, за да открият къде в мозъка му е проблемът.

След това следва операцията, в която лекарите премахват дясната му амигдала, както и предната половина на десния му темпорален лоб и десния хипокампус. След като се събужда, той забелязва, че операцията не само му отнема нещо, а му и дава възможност да живее по-смело.

За експертите в тази област безстрашието на Смит не е изненада. Д-р Сан ван Рой от университета Емори, например, изследва двама пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство през 2020 г. – и ги излекува след лазерна операция на амигдалите им.

Най-забележителен е случаят на Алекс Хонолд, катерач, който изкачва скалната формация Ел Капитан (2,307 метра) в Йосемити без въжета през 2017 г. Очевидно по-безстрашен от повечето, той става обект на интерес за невролозите, които откриват чрез ЯМР, че амигдалата в мозъка му е „силно намалена“.

Докато мнозина биха намерили подвизите на Хонолд за ужасяващи, а не за освобождаващи, д-р Ван Рой твърди, че подобна загуба на страх „не е непременно повод за тревога“.

„Въпреки че отговорът към нещо страшно винаги се е смятал за съществен за оцеляването, той не е толкова необходим в сегашното общество, където повечето опасни ситуации могат да бъдат заучени, за разлика от древните дни, когато оцеляването зависи от подходящата инстинктивна реакция“, казва д-р Ван Ройдж.

В крайна сметка сега се намираме в епоха, в която човечеството разполага с инструментите да модифицира мозъка си. Тъй като току-що започнахме да задълбаваме в тази тема, остава ни още много да учим за мозъка, а експертите ще трябва да проведат научни изследвания и дебати, за да решат колко необходим всъщност е страхът ни.

За Джоди Смит отговорът е доста очевиден: „Все още изпитвам желание да избегна вреда. Но инстинктът ми за избягване на вредата е до голяма степен изчезнал.“