Въпреки че в крайна сметка Америка ще спечели Космическата надпревара, съветите в началото водят убедително. САЩ са толкова отчаяни да ги настигат, че ЦРУ решава да открадне съветски сателит, за да го проучи. И успява без опонентите им изобщо да разберат…
В сърцата и умовете на хората в СССР и САЩ, както и на политиците – който спечели космическата надпревара, печели Студената война: понеже на практика това научно състезание е предизвикано от военните технологии – и по-конкретно разработването на балистични ракети – то представя военната мощ на всяка съответна нация и ще покаже коя страна е по-напред без да има нужда от реални боеве.
В началото съветите повеждат с поредица от впечатляващи научни дебюти, като пускането на първия спътник, животно и човек в космоса. Светът изпада в страхопочитание от тези постижения, което, не е изненада, кара американците да изглеждат глупаво.
При президента Дуайт Айзенхауер обаче се създава Националното управление по аеронавтика и космос или НАСА. Но когато Джон Кенеди заменя Айзенхауер като президент, той е доста колеблив по отношение на космическите изследвания. Това обаче се променя, когато съветите пускат и първия човек в космоса през април 1961 г.; това вече принуждава Кенеди да осъзнае важността на надпреварата, което довежда до известната му реч „Ние избираме да отидем на Луната“ през септември 1962 г.
Като част от усилията на САЩ да стопят разликата, те взимат цялата помощ, която могат да получат от военните, НАСА и дори от Централното разузнавателно управление.
Излагането на сателита Луна
След като Съветите пускат Спутник през 1957 г. и Луна 1 през 1959 г., те решават да се похвалят със своите технологични и политически постижения, като изпращат новосъздаденото си оборудване на световно турне. Това турне включва и Съединените щати, което, като сега погледнем назад, вероятно не е най-добрата идея…
По време на това турне много хора, включително някои от ЦРУ, се съмняват, че съветите наистина ще донесат истинския сателит Луна в САЩ. И ЦРУ планира да разбере.
Една вечер след затварянето на изложбата ЦРУ изпраща оперативни служители да разгледат спътника. Кога и къде се случва това никога не се разкрива, но се предполага, че е в началото на 60-те години.
Когато оперативните служители пристигат, те с изненада откриват, че единствения охранител от съветите, който трябва да бди над космическия кораб, не е на поста си… Те влязоха в стаята, където са още по-изненадани, когато откриват, че изложеният кораб е истинският спътник Луна.
Съобщава се, че екипът прекарва часове с кораба, като си води бележки и прави много снимки, за да събере всичката възможна информация, за да подпомогне на собствената си космическа програма. Те събират значително количество данни, но само от външния вид на машината. Лесният им достъп обаче ги изкушава да се опитат да погледнат и отвътре.
Ала турнето трябва да се премести в друг град – евентуално в Мексико. Така, в типичен за ЦРУ маниер, те измислят полу-холивудски план да откраднат сателита…
Кражбата на Луна
По време на транспортирането сигурността около спътника Луна е странно спокойна. След затваряне на изложбата, сателитът е опакован и откаран с камион до жп гара. Преди да бъде натоварен на влак, охраната проверява сандъците, в които трябва да е ценната им техника. ЦРУ обаче забелязва, че тя никога не проверява какво има във всеки сандък и никой не знае кога точно ще пристигне всичко.
Именно там ЦРУ решава да нанесе удар. Те се уверяват първо къде е сателитът – в последния камион, който напуска изложбата, и го изследват на път за жп гарата. Никаква охрана не ескортира камионите, така че ЦРУ спират шофьора, който кара Луна, и го настаняват в хотел за една нощ. Как са направили това не е известно, но вероятно има замесени пари, жени и алкохол.
След това камионът е откаран на отдалечено място и скрит.
На гарата пазачът, който проверява щайгите, си тръгва от работа без да разбере, че последният камион така и не пристига. Мисията минава перфектно. ЦРУ вече притежава сателит и има цяла нощ да го анализира.
От 19:30 до 5:00 ч. сутринта ЦРУ разглобява кораба и го заснема много подробно. Когато вече имат това, от което се нуждаят, сателитът е сглобен отново, върнат в сандъка си и поставен сред останалите на жп гарата. Съветите никога не заподозират нищо…