Мистериозната смърт на Стийв Маккуин – актьорът, който вярваше, че ще пребори рак с клизми
Ако си спомняте 70-те години на киното, най-вероятно знаете, че до голяма степен се смятат за златни, особено след като Холивуд беше готов да експериментира с всичко. Именно в това време самият Стийв Маккуин създава своето име и успява да се прочие с редица филми. Една от неговите ленти и до днес стои в категорията за най-добри автомобилни гонки. Ролята му във филма „Льо Ман“ също го поставя в човек, близко до автомобилните скорости. Да не говорим, че Стийв е едно от лошите момчета на Холивуд, но с една малка подробност – неговите злоупотреби ще костват живота му.
Всичко започва през далечната 1978 г., когато актьорът страда от хронична кашлица. Изписаните антибиотици не помагат за лечението, а и самият актьор отказва да остави цигарите – те са една страст, която никога няма да се върне. Най-накрая се принуждава да потърси специалист и да разбере истинската диагноза – преврален мезотелиом. За съжаление лекарите са категорични, че това е една от най-агресивните форми на рак на белите дробове.
Същият може да се случи чрез дълготрайно излагане на азбест, а самият Маккуин е категоричен, че го е вдишал, докато е бил при морските пехотинци и е сменял тръби на един от бойните кораби. По това време няма никакво известно лечение и още в болницата заявяват каква е истината – дните на един от най-известните актьори, са преброени. Болката се прехвърля от дробовете в стомаха, черния дроб и врата му. В следващите месеци жителите на Мексико ще могат да му се полюбуват, след като го виждат постоянно в търсенето на алтернативни терапии, както и издирването на специалист по коремни болести. Въпросният лекар бил експерт в сглобяването на тежко ранени тореадори и Маккуин е чувал всякакви легенди за него.
Въпросното медицинско лице било готово да се опита да премахне всички налични тумори, макар и повечето американци да не са подкрепяли тази идея. Те знаели, че тази операция може да убие пациента. След като звездата няма какво да губи, защо да не направи живота си малко по-труден? За съжаление само научната страна се оказва права. Теранс Стивън Маккуин се ражда на 24 март 1930 г. в Бийч Груув, Индиана. Баща му напуска семейството в най-ранна възраст и отказва да се занимава с възпитанието. Майка му го оставя на 3-годишна възраст в дома на баба му и дядо му, като момчето ще остане там до 1942 г., когато дойде време за втори брак. Младият Стийв се мести на 12 години в Лос Анджелис, където доведеният му баща ще го малтретира редовно.
Проблемите у дома ще прераснат към дребни кражби, а с тях ще дойде и поканата за поправително училище на 16-годишна възраст. Странното е, че по това време никой не е очаквал от Стийв да се превърне в телевизионна звезда. Във въпросното учебно заведение прекарва около 2 години и след това открива майка си в Ню Йорк през 1946 г. За да няма дразги с доведения си баща, тя ще му уреди отделен апартамент, но това вече е достатъчно, за да напусне дома си и никога повече да не гледа назад. На 18 години е напълно самостоятелен и без никаква цел в живота си. В последствие ще открие и една особена страст – морската пехота, като там ще обслужва кораби по кейовете в американска база, позиционирана в Доминиканската република.
С години сменя най-различни, като преди това е работил на нефтена платформа, а след това и като носач на хавлии в бардак. През 1947 г. влиза в армията и уволнен с почести само три години по-късно. След като е обиколил малко света, решава да се завърне в Ню Йорк, а там единствената работа, която може да си намери е барман. Това не е чак толкова лошо, барманите са неофициалните герои в периода на сексуалната революция, докато самият Маккуин не спира да напомня, че е бивш морски пехотинец с висока доза харизма. Работата го запознава с достатъчно актриси. Мрежата от военни истории ще го изпрати в студио Neighborhood Playhouse, където ще дава съвети, но и също така ще получава уроци по актьорско майсторство. До 1960 г. вече е на сцените на Бродуей и във филмите на Пол Нюмън и Франк Синатра. Емблематичните роли идват малко по-късно, но в обувките на хладнокръвен детектив, той ще осинови само едно – любовта към бързите коли и страстта към алкохола. За съжаление демоните от миналото се завръщат и двете бивши съпруги ще потвърдят, че актьорът често е упражнявал насилие над тях.
След като и двете напускат, третата съпруга Барбара Минти ще се омъжи през 1980 г. и за съжаление ще живее с него само десет месеца. Желанието на съпруга е да се бори напълно самостоятелно с това заболяване, като държи медиите далече от цялата история. Този план така и не се случва. На 18 март същата година изданието National Enquirer ще наруши тайната и ще публикува материал, в който го описва като тихият герой в една неравна битка. Маккуин ще се появи само още веднъж на 28 март, като всеки ще види изстрадалото му лице. Стои спокойно пред всички репортери и накрая пита един от журналистите дали това е напълно достатъчно. Когато излиза последният му филм „Tom Horn“, медиите ще го нарекат „Тъжната раздяла“.
Никога не коментира последната си роля, а и отдавна е заминал за Мексико, където се надява, че химиотерапията и радиотерапията ще помогнат. В последният момент Стийв е насочен към мъж на име Уилям Кели. Същият не само твърди, че е успял да излекува своя рак, но Американската асоциация за борба с рака отказва да приеме неговата методика за ефектна. Това, което Кели прилага на актьора е клизми с кафе и инжекции с клетки от животни. Мексиканският лекар Родриго Родригез пък ще предпише още една рецепта от 50 витамина, които да се приемат всеки ден. В комбинация с клизмите, масажите, сесия за молитви и психотерапия, най-накрая актьорът напуска страната и заявява, че е официално излекуван. Живее с тази илюзия до октомври 1980 г. и състоянието му се влошава допълнително. На 5 ноември само 2 дена, преди да почине, влиза за втори път в клиника в Мексико.
Този път се надява, че д-р Цезар Сантос Варгас официално можел да изреже туморите. Хирургът не дава гаранции и при успех е сигурен, че Стийв ще бъде сакат и дори бастунът няма да му помогне да живее нормално. По това време ракът в корема е станал около 5 килограма и той самият ходи като бременен. Операцията продължава около 3 часа. Варгас вади колкото се може повече тумори от врата и черния дроб на пациента. За един ден Маккуин твърди, че ще живее поне още няколко години. Вечерта след операцията ще каже на съпругата си, че нищо не го боли и се чувства много добре. Това е последната вечер, в която двамата ще се видят.
Стийв умира в 2 часа и 50 минути сутринта на 7 ноември 1980 г. Патологът ще потвърди, че операцията е успяла да го унищожи. Дори и след премахването на големия тумор от стомаха, експертизата показва, че така или иначе това образувание е можело да го унищожи във всеки един момент. Актьорът е погребан в САЩ, а едва след като неговият последен касап вижда снимката във вестника, наистина разбира с кого е имал работа. Разбира се, тази история няма да помогне и ще видим, че години по-късно хора като Стийв Джобс ще посегнат към алтернативната медицина, съкращавайки живота си.
