Музикални хроники: Започнаха като охранители в нощен клуб, за да станат музикалните секссимволи на 80-те
Ако имате само пет минути да покажете на някого как са изглеждали 80-те години, покажете му видеоклипа на Rio на Duran Duran.
Британската поп група го снима през 1982 г. край остров Антигуа, където наема 20-метрова яхта и демонстрира модните си копринени костюми на фона на красивите гледки из Карибско море.
„Тя се казва Рио и танцува на пясъка“, пее вокалистът Саймън Ле Бон от носа на кораба.
Един нов телевизионен канал на име MTV превръща този видеоклип в централна част от програмата си – и изстрелва групата до неподозирани висоти.
Близо 40 години изминаха оттогава, а Duran Duran все още съществуват. Ню уейв гигантите даже отбелязват 40-годишния си юбилей с новия си 15-и студиен албум Future Past, дебютирал в челните топ 10 във Великобритания и в още редица европейски страни. Те винаги ще имат славата на осемдесетарска банда, защото си остават сред най-успешните музикални формации на онова митично десетилетие.
Близо стоте милиона продажби на албумите им говорят достатъчно за успеха на създаденото от тях.
Но за разлика от повечето тогавашни банди, Duran Duran успяват да произведат хитове и през 90-те, и през 2000-те. През това време претърпяват немалко промени в състава си в сравнение със златния период с Ле Бон, кийбордиста Ник Роудс и другите трима, които носят фамилията Тейлър без да имат роднинска връзка (басиста Джон, китариста Анди и барабаниста Роджър).
Всъщност от първоначалното сформиране на Duran Duran са изминали над 40 години, но 2021 г. бележи 40-годишнина от първия им сингъл Planet Earth и дебютния им албум. Оттогава до днес те създават още редица албуми, някои страхотни, други противоречиви, трети направо ужасни (пример за последното е Thank You от 1995 г., включващ несполучливи кавър версии на Led Zeppelin, Public Enemy, Боб Дилън и други).
Но така или иначе, Duran Duran отдавна са излезли извън рамките на стриктно осемдесетарската музика. И докато повечето групи с подобно дълголетие са имали сериозни паузи в дейността си, Duran Duran почти не спират да творят през годините.
Всеки е започнал отнякъде, а първите стъпки на бирмингамската група определено са необичайни – в началото те са просто работници в популярен нощен клуб в родния си град, наречен Rum Runner.
Дори когато Duran Duran започва да постига известни успехи, петимата продължават да работят в клуба – като охранители, бармани, диджеи, а понякога и като сервитьори.
Първите мениджъри на Duran Duran пък всъщност са собствениците на клуба. На групата не ѝ провървява с първите ѝ вокалисти, но една от работещите в клуба ги запознава със Саймън Ле Бон.
С неговото навлизане в Duran Duran започват и шеметните успехи, както и превръщането на петимата в тийн идоли. Те бързо биват коронясани за най-големите красавци в поп музиката, но захаросаният им външен вид и фотосесиите в младежки списания карат мнозина да не приемат музиката им достатъчно сериозно.
Необходими са години работа и няколко гигантски хита, за да бъде широко възприета бандата като нещо повече от спретнати манекени, позиращи с музикални инструменти.
В най-бурните години не са им чужди и някои вредни влияния, както подобава модата от 80-те. Ле Бон разказва, че в разцвета си те стигат дотам да си поръчват наркотици чрез румсървис.
“Да, беше възможно да го правиш, стига да познаваш правилните хора. А ние ги познавахме и го правехме! Купонясвахме и изживяхме 80-те”, споделя фронтменът. Семейният живот със съпругата му Ясмин и трите им деца обаче отдалечава Ле Бон от наркотиците: „Да, когато се ожених, нещата се промениха. Налагаше се“.
Това обаче се случва на един по-късен етап, а дотогава Duran Duran се отдават колкото на записи и турнета, толкова и на мащабни купони. Любовта им към кокаина не е тайна за никого от обкръжението им, макар че до един момент публиката не е наясно.
Един от портиерите на любимия им Rum Runner обаче се разприказва и признанията му за навиците на групата са публикувани в скандална статия. Тя печели вниманието не само на феновете и пресата, но и на властите.
Всеки път, когато Duran Duran се завръщат в родината си, те са щателно претърсвани, а в Rum Runner е намерен кокаин, скрит зад една тухла. С това идва краят на прословутия клуб, който бива затворен и по-късно съборен, за да изникне хотел на негово място.
В своите мемоари басистът Джон Тейлър разкрива собствените си преживявания с наркотиците. Той търси спасение в кокаина, докато се бори с вътрешните си съмнения и напрежението от това да бъде част от толкова голяма група.
„Стотици грамове кокаин отиваха на сметката на звукозаписната компания всяка седмица. Всички употребяваха и никой не се чувстваше зле заради това, никой не го приемаше сериозно. Просто защото никой все още не беше посещавал клиниката за зависими“, пише Тейлър.
“Стигна се до етап, в който кокаинът буквално ми беше поднасян на поднос всеки ден, докато бях с групата. Вече дори нямаше нужда аз да си го искам. Не се хранех особено много, взимах наркотици, това беше диетата ми. Убеждавах се сам себе си, че това е готино”.
За щастие, Duran Duran преодоляват този период и не позволяват наркотиците да ги погубят.
Днес, вече прехвърлили 60-те, те не мислят да спират с музиката. Даже планират биографичен филм за бандата и обсъждат кои изгряващи холивудски актьори да влязат в техните роли.
Съдейки по историята им, съществуват всички шансове филмът да стане доста вълнуващ.
