В един горещ летен ден през 1952 г. Пол Александър от Тексас не се чувства добре – болят го шията и главата и вдига висока температура. В рамките на дни шестгодишното момче вече не може да се движи, да говори или дори да преглъща, защото се оказва болно от полиомиелит.
Днес, макар и почти напълно парализиран от врата надолу, Александър, който е на 75 години, е жив и здрав, благодарение на т. нар. железен дроб, който му позволява да диша в продължение на близо седем десетилетия, съобщава Андрю Корт от New York Post . Той е един от последните хора, използвали това устройство, което е обичайна гледка в отделенията за полиомиелит в пика на епидемията.
„Никога не съм се предавал и няма да го направя“, казва Александър в скорошно видео интервю с Мич Съмърс.
Вместо да бъде жертва на медицинското устройство, което го поддържа жив, човекът в железния бял дроб го използва като трамплин, за да се развива. Той завършва с отличие гимназия, след което получава стипендия в Южния методистки университет, след като първоначално е отхвърлен. Той посещава уроци в инвалидна количка за кратките моменти, в когато може да оцелее без железния бял дроб, съобщава Линда Родригес Макроби от Guardian в статия от 2020 г.
Александър завършва Юридическия факултет в Тексаския университет в Остин през 1984 г. като доктор по право, съобщава Линда Хаско от PennLive.com, и всъщност работи като адвокат.
„И бях дяволски добър“, казва той.
През 2020 г. Александър написва книга за своя живот „Three Minutes for a Dog: My Life in an Iron Lung“. Отнема му пет години, за да го направи, като сам написва всяка дума от нея – с химикалка, прикрепена към пръчка, която държи в устата си.
„Исках да постигна нещата, които ми казваха, че не мога да постигна и да постигна мечтите, за които мечтаех“, казва Пол.
Епидемията от полиомиелит в САЩ от средата на 20 век е бич, който разболява десетки хиляди хора и убива хиляди всяка година. Инфекциозното заболяване, причинено от полиовирусът, атакува централната нервна система, което води до някаква форма на парализа в около 0,5% от случаите. Франклин Делано Рузвелт, 32-ият президент на Съединените щати, губи краката си, когато се разболява от полиомиелит през 1921 г. Здравните служители обявяват САЩ за свободни от болестта през 1979 г. след дълга кампания за инокулиране на гражданите, след като вирусологът Джонас Солк изобретява ваксината през 1953 г.
Епидемията от полиомиелит разболява десетки хиляди хора и убива хиляди всяка година през средата на 20 век. В зенита на този период железните бели дробове са абсолютна необходимост за тези, които страдат от парализа на диафрагмата. Медицинското устройство им позволява да дишат, като създават отрицателно налягане чрез вакуум, което принуждава белите дробове да се разширяват.
Днес Александър се смята за един от само двама души, които все още използват железния бял дроб, съобщава Guardian. Според Националния музей на американската история на Смитсониън, 1200 души в САЩ са разчитали на устройството през 1959 г. До 2004 г. само 39 души продължават да ги ползват.
Александър признава в статията на Guardian, че приспособяването към живота в железния дроб е било изключително трудно. Той казва, че се е чувствал отхвърлен от другите и е трябвало да се научи как да „диша като жаба“, като използва мускулите на гърлото си, за да изтласква въздуха в белите си дробове, когато е извън машината.
„Не исках да умра, затова продължих да се боря“, казва мъжът.
Днес Александър продължава борбата си – не само за себе си, но и за да покаже на всички хора, че не са ограничени от обстоятелствата си, заявява той във видеото с Мич Съмърс.
„Моята история е пример за това защо вашето минало или дори увреждането ви не трябва да определят вашето бъдеще“, казва той и добавя: „Без значение откъде сте или какво е миналото ви, или предизвикателствата, с които бихте могли да се сблъскате. Вие наистина можете да направите всичко. Просто трябва да се насочите мисълта си към това и да работите усилено.“