Шостакович по време на война: Когато хората на Ленинград свириха 7-а симфония въпреки обсадата

По време на един от най-лошите моменти за Съветския съюз през Втората световна война – обсадата на Ленинград – хората са принудени да паднат наистина ниско, за да оцелеят. Градът е под обсада от германците в продължение на една година и гражданите на някогашния оживен град прибягват до това да ядат котки, кучета и дори други хора, за да оцелеят. Има сведения за хора, които ядат тапети и дори грес.

Въпреки ужасните условия обаче, в една августовска нощ красивият звук на жив оркестър отеква из призрачния град.

Оркестърът изпълнява Седмата симфония на Шостакович и изпраща ясно послание до германците, че ленинградчани са далеч от това да се предадат.

Седмата симфония на Шостакович

Дмитрий Шостакович завършва своята симфония номер 7 през декември 1941 г. и планира да направи премиерата на произведението си в Ленинград, но той и Ленинградската филхармония са евакуирани от града малко след началото на обсадата. Вместо това премиерата е в Куйбишев на 5 март 1942 г. Шостакович посвещава симфонията на ленинградчани, а скоро тя ще бъде изпълнена и при тях.

Съветският диригент Карл Елиасберг е избран да дирижира симфонията в гладуващия град. В този момент градът вече е под обсада от близо година и населението му е почти унищожено основно заради глада и безмилостните германски бомбардировки. Обсадата вероятно е най-тежката в човешката история, защото условията, на които са подложени жителите на Ленинград, са ужасяващи.

Подготовката на гладен оркестър

Никой в ​​града не е в състояние да изпълнява музика, но Елиасберг има задача. Той е част от оркестъра на Ленинградското радио, който е единственият останал оркестър в града. Много от членовете му обаче са убити от сраженията или вече са умрели от глад.

Когато вика музикантите си да присъстват на репетицията, само 15 всъщност успяват да дойдат. Почти всички те са гладни и едва имат енергия да се движат, камо ли да свирят на инструмент. В резултат на това първата репетиция е най-къса – около 15 минути.

Симфонията изисква оркестър от 100 музиканти, така че при сериозна липса на членове съветските власти изпращат съобщение с молба всички хора, които могат да свирят, да присъстват на репетициите. Оркестърът е подкрепен от граждани и войници, които присъстват, когато можеха.

По време на тези репетиции не е необичайно музикантите да припадат или дори да умрат, както правят трима. Други пък напускат, защото имат военни дежурства.

Колкото и разбираемо да не са добре музикантите, Елиасберг се нуждае от тях за концерта, така че въвежда строга система, която наказва членове, които не отговарят на определен стандарта или ако пристигат късно. Наказанието е намаляване на дажбите.

С напътствията на Елиасберг и много репетиции, групата започна да напредва. Те успяват да съкратят събиранията си до краен предел, като завършват само едно пълно изпълнение на Седмата симфония, три дни преди деня на представлението.

Шостакович, 1942

9 август 1942г

Датата на представлението е избрана, защото това е денят, в който Хитлер планира да отпразнува очакваното падане на града. Преди да прозвучат първите инструменти, Съветите правят мощна бомбардировка на германските позиции, за да гарантират, че те ще пазят тишина през цялото времетраене на изпълнението. Високоговорители са поставени из града по такъв начин, че и немците да могат да слушат.

Концертът започва, създавайки странно съпоставяне между мирната красота на музиката и пълното унищожение наоколо.

Една от жителките на Ленинград, която е свидетел на представлението, е 18-годишната Олга Кваде, която каза: „Полилеите блестяха, беше толкова странно усещане. От една страна, това не можеше да бъде възможно – блокадата, погребенията, смъртта, гладът и залата на филхармонията – беше просто толкова невероятно.“

Тя добавя, че „Единственото нещо, от което се страхувахме, беше, че германците ще започнат да ни бомбардират. Мислех си: „Боже, нека я изслушаме до края.“ Но тогава Елиасберг излезе, оркестърът се изправи и те засвириха. Всички бяха гладни, но всички бяха облечени с папийонки. От една страна исках да плача, но в същото време имаше и чувство на гордост. „По дяволите, имаме оркестър! Ние сме във Филхармонията, така че вие, германците, останете там, където сте!“ Бяхме заобиколени от германци. Обстрелваха ни, но имаше го и това чувство за превъзходство.“

Когато симфонията свърши, тя беше посрещната с едночасови овации.

Германските войски точно извън града, и те гладни и уплашени, също слушат. Обсадата нямаше да бъде свалена скоро, но изпълнението дава огромен тласък в морала на хората в града и никога не е забравено.