Когато германците спряха да правят братвурст, за да правят цепелини

Дъжд от германски бомби пада върху Лондон – това може да звучи като сцена от Битка за Британия, но градът е бил атакуван от Германия и по време на Първата световна война; този път не от лъскави самолети със страшни имена, а от цепелини. Описани от Уинстън Чърчил като „огромни мехури с лесно запалим газ“, тези зловещи по-леки от въздуха кораби причиняват 500 смъртни случая на територията на Остров.

Те обаче предизвикват хаос и у собствения си народ, като налагат ограничение в производството на любимите му колбаси.

„Това място беше напълно унищожено при атака на цепелин през Световната война [Първата – бел. ред.] на 8 септември 1915 г. Построени отново през 1917 г.„

Въпреки че има малко доказателства, че дирижаблите са подходящи за военната среда (между другото, въобще не са подходящи), търсенето за тях е голямо сред немските висши армейски служители. Въздушните кораби можеха да носят много повече бомби на по-далечно разстояние от самолетите, както и да им се монтират отбранителни картечници и всъщност са доста трудни за сваляне.

Въпреки това, не е изненадващо, дирижаблите все още са осезаемо уязвими пред един подготвен враг и се оказват тромави като им е трудно да се навигират ефективно точно над целите си и им липсват техники за точно бомбардиране.

Дори когато акостират, дирижаблите са разхвърляни от силни ветрове, а няколко направо са загубени заради лошите метеорологични условия.

Дирижаблите имат мощен психологически ефект, но се оказват доста слабо оръжие за война и използването им в крайна сметка е преустановено.

Мощни машини

Тези гигантски машини могат да достигнат до 240 метра дължина и изисква огромни ресурси, за да се конструират. А един от най-важните ресурси е кравешките черва. Тази карантия се използва за направата на торбите, в които се съдържа газа на дирижабъла. Газът пък е това, което прави, както знаете, дирижаблите по-леки от въздуха.

Тъй като те са огромни, количеството на използваните от тях ресурси също е огромно, като всеки немски цепелин изразходва около 250 000 крави.

А същият материал, използван за газовите торби, се използва и за направата на колбаси, макар и в много по-прецизен процес. Германските власти сега са принудени да избират между колбаси или дирижабъли. Както сега знаем, дирижаблите печелят тази надпревара, и така, поне за известно време, ресурсите, използвани преди за направата на колбаси, вместо това са пренасочени към строителството на цепелини.

Един дирижабъл може да използва кожа за до 30 милиона потенциални колбаси.

Така, по време на цялата тази инициатива за конструиране на дирижабъл с военна цел, производството на колбаси е забранено в Германия и други окупирани територии…

Кожата

Кожата на червата, наричана на запад и „кожата на златаря“ („Goldbeater’s skin“, goldbeater е майстор, който „бие“ златото на листа) е невероятно устойчива на разкъсване, но много тънка и лека. Тя се използва за много различни неща през вековете, но получава прякора си, заради своето приложение при производството на златни листа. Кожата се поставя между слоевете злато след биенето му, за да се разграничат отделните листове, когато се поставят един върху друг.

Доклад от 1922 г. на Националния консултативен комитет по аеронавтика на САЩ подчертава колко ценни са били тези тъкани.

„Събирането на кожите от вътрешностите е било много систематично в Германия по време на войната“, се казва в документа. „Всеки касапин е длъжен да ги предаде от животните, които е убил. Агенти пък следят и упражняват строг контрол в Австрия, Полша и Северна Франция, където е забранено да се правят колбаси.

Червата, след предаването им, се намокрят, отделят и външната им мембрана се обелва. След това се измиват в алкален разтвор и се изсушават. Полученият материал е кожата на златаря (или златобияча) – нещо изключително, но силно.

Германците експериментират и с други материали, за да изградят газовите торби, като например гума, но не успяват да намерят начин да ги запечатат достатъчно плътно, за да спрат водорода, най-лекия елемент във Вселената, да изтича.

Те обаче разбират, че ако слоеве кожа от карантията на кравите се положат един върху друг, когато са мокри, те се сливат заедно, докато изсъхват. Това създава материал, който според доклада от 1922 г. „при тегло от 130 до 150 г на кв. м, херметичността им позволява загубата на само няколко литра водород на кв. м за 24 часа, при налягане от 30 мм вода.“

В резултат на това Германия остава без колбаси в името на стратегическите бомбардировки.