Някои от най-интересните моменти от военната история са задкулисните експерименти, някои от които дори не виждат бял свят. И колкото по-голям бюджет има една армия, толкова по-голямо количество идеи изпробва, колкото и глупави, наивни или нестандартни да изглеждат.
Този списък се състои именно от няколко странни и необичайни експеримента.
Мирохранителният железопътен гарнизон
Железопътния гарнизон „Пийскийпър“ е военен проект от 80-те години на миналия век, който адресира уязвимостта и ограничеността на неподвижните площадки за изстрелване на ядрени ракети.
По онова време витаят опасения, че тези площадки ще бъдат една от основните цели при съветска ядрена атака, за да се елиминира способността на САЩ да отвърнат на удара. За да разрешат този проблем, САЩ измислят план за монтиране на ракети върху железопътни вагони, които да бъдат постоянно в движение по време на евентуална атака. Президентът Роналд Рейгън одобрява идеята през 1986 г.
Ядрените ракети ще бъдат транспортирани в специално проектирани вагони на ВВС. Вагоните от своя страна ще се държат в специално построени закалени сгради през повечето време, но когато е необходимо, те биха могли да бъдат изнесени и карани по около 200-те хиляди километра железопътни линии в САЩ.
Също така, вагоните биха могли да служат като мобилна площадка за изстрелване на ракети. Проектът „Мироопазващ железопътен гарнизон“ е отменен 5 години по-късно, тъй като краят на Студената война означаваше, че вече не е необходим.
Проект Айсуърм
Друг проект, свързан с ракети, Проект Айсуърм, е опит на САЩ да поставят балистични ракети в ледените шапки на Гренландия, без изричното съгласие на Гренландия.
Мястото е идеално за укриване на ракетите и позволява бързи удари по съветска територия. САЩ проучват възможността с лагера Сенчъри – ледена база, която САЩ публично твърди, че е за научни изследвания.
Като се има предвид, че е само прототипна база, Сенчъри е невероятен подвиг сам по себе си. Над 20 тунела са издълбани в дебелите ледени плочи, в които след това са направени кино салон, болница и лаборатории. Базата се захранва от ядрен реактор и в нея живеят 200 души.
Всичко върви добре, докато не минава достатъчно време, че да се променят ледените шапки, което изкривява тунелите, които се нуждаят от постоянно обслужване, за да поддържат формата си. След известно време предизвикателството става твърде голямо и САЩ прекратяват проекта в края на 60-те години.
Експериментите с наркотици Еджууд Арсенал
През 50-те години на миналия век САЩ започват експерименти върху войници с психоактивни химикали в Еджууд Арсенал, който се намира на полигона в Абърдийн и първоначално е създаден като производствен обект за токсичен газ по време на Първата световна война. По-късно се фокусира върху изследванията, тестове и производството на химически агенти.
Над 5000 войници стават обект на експерименти с различни химикали като PCP, марихуана и LSD без да знаят, за да се изследва възможността за употребата на наркотици в битки и разпити.
Експериментите не откриват наистина полезни или практични субстанции, но генерират големи количества информация за ефектите им. Тестването спира през 1975 г. по искане на вбесеното общество.
Летящи самолетоносачи
През 30-те години огромните дирижабли Макон и Акрон са устроени да действат като плаващи самолетоносачи, които могат да държат и изстрелват до пет самолетчета Къртис Спароухоук и след това да ги хванат обратно.
За да излети, самолетчето се спуска от корема на дирижабъла, а върналите се се закачат за ръка, също разположена на корема. Въпреки че идеята за летящ самолетоносач, който би могъл да служи като мобилно летище, изглежда страхотна, двата дирижабъла имат доста безславен край. И двата са изгубени при лошо време, причинявайки смъртта на 75 души от екипажа им. След това идеята е загърбена.
Корпусът на камилите
Най-старият проект в този списък е Корпусът на камилите, който е експеримент, проведен от военния секретар и бъдещ президент на Конфедеративните щати Джеферсън Дейвис през 50-те години на 19 век.
Той внася редица камили от Северна Африка и Турция, за да види дали те са в състояние да се справят с работата на конете в югозападните територии.
Това изглежда логично решение, тъй като те са у дома си в гореща и суха среда, могат да носят големи товари и да издържат дни без вода.
Камилите действително се представят добре и дори се справят с терена по-умело от конете и мулетата. Експериментът обаче е прекъснат от избухването на Гражданската война в САЩ и камилите или са пуснати в дивата природа, или са продадени.
Твърди се, че се наблюдават диви камили чак до 40-те години на 19 век.
Проектът Пиджън
Проектът Пиджън (Pigeon – Гълъб) е опит за създаване на биологична система за насочване на ракети. Разследването е извършено от психолог и бихевиорист Б. Ф. Скинър по време на Втората световна война.
Докато наблюдава ято гълъби по време на полет, Скинър забелязва невероятната им маневреност и летателни умения и го осенява идея: ами ако може да се използват гълъби за точно насочване на ракета?
Той получава финансиране от военните за проучване на идеята. Методът, които използва, е да обучи гълъби да кълват предмети, наподобяващи цели, след което да ги постави в малка пилотска кабина в ракетата, в която има малък екран, който показва карта с целта и с движението на самата ракета.
Гълъбите в кабината ще кълват целта и в резултат ще насочат ракетата към нея. Изследванията сякаш доказват, че системата може да сработи, но военните отказват по-нататъшно финансиране, тъй като концепцията им изглежда твърде пресилена.