Как един немски доктор направи революция с обувки

Мнозина сигурно познават историята на д-р Мартенс и неговата компания, която от 60-те години нататък започва да се радва на невиждан успех. Понякога човек трябва да експериментира и да се опитва по всякакъв начин да открие всякакъв начин да оцелее. След като някои компании от Германия в последствие се извиниха за своята работа по време на Втората Световна война, трябва да обърнем внимание и на човекът с най-благородна професия, който в последствие ще успее да промени модата. Всички го познават като д-р Мартенс, но истината е, че преди да се превърне в модна икона, е просто Клаус Мартенс – немски доктор в Германия по време на Втората Световна война.

През 1945 г. войната вече върви към своя край и повечето войници се опитват да оцелеят, а не да защитават Хитлер в последните му дни. По това време ще открием, че Клаус се опитва да се прибере в своето укритие. По пътя, докато тича и се стреми да избяга от руснаците, установява един огромен проблем – немската армия никога не се е постарала да предостави качествена обувка на своите войници. А както всеки човек знае, войната се печели с няколко елемента – хора, оръжие и ботуши. След като остава напълно обездвижен в хода на своето търсене, войникът решава да модифицира своите ботуши и поне да си спести мъките в последните месеци от войната.

Тук има и още една версия – докторът е бил на почивка и е освободен от фронта за няколко дни, като решил да кара ски. По време на инцидент пада и след като навехва глезена си, осъзнава, че военните обувки не са много добри. Вместо да се притеснява или да се скрие, докторът решава да ги подобри, като поставя по-добра стелка и омекотява кожата. Легендата разказва, че гумата за подобряване е била изстъргана от самолетна писта, особено след като имало повече от достатъчно по нея. Мартенс я разтапя и излива обувката, която най-вероятно ще отговаря на неговият стандарт. В края на войната се стига до това, което мнозина са очаквали – Германия е в хаос, а грабежите продължават с пълна сила.

Това, което докторът успява да открие е още малко гума от една обущарница. С нея решава да направи още по-добри ботуши. Проблемът е, че когато решава да ги продава, никой не се интересува от неговото произведение. Едва през 1947 г. се появява приятел от университета на име Хърбърт Фънк, който ще оцени идеята на доктора и двамата ще отворят магазин, където с помощта на изхвърлената отпадъчна гума ще могат да произвеждат удобни обувки, които със сигурност ще отговарят на всички изисквания. Интересното е, че по това време клиентите са предимно дами над 40-годишна възраст – домакини, които искат удобни и здрави обувки, много по-малко се интересуват от визията, отколкото от комфорта. В това отношение двамата партньори най-накрая започват един обещаващ бизнес.

През 1952 г. продажбите позволяват отварянето на завод в Мюнхен. Само 7 години по-късно немските клиенти са достатъчно, за да може компанията да се разрасне. Британският производител Р. Григс закупува патента и започва да прави същите, като малко променя патента, но запазва логото на компанията, жълтите шефове и въздушната стелка. По това време се появяват ботушите с черешов цвят, които остават запазена марка и до днес и дори продължават да се продават. Интересното в това отношение е, че докато английските служители като полицаи, пощальони и работници във фабрики наистина ги оценяват. Те обаче не могат дори да се конкурират с един от най-големите потребители – английските скинари. Те най-вероятно са проверили историята на доктора и са решили, че след като е немски войник, това ще е обувката – впрочем нека не забравяме, че газираният портокалов сок е бил закупен именно от Германия след войната.

След това покупките започват и при мотористите, пънкарите, музикантите и всички останали други популярни фенове на тази култура. През 90-те години влизат на мода в грънджа, а и до днес остават в модата, като творба, която има сериозна история. Всичко това, защото един човек е ударил крака си искал малко повече комфорт при ходене. Днес компанията има средни приходи от 140-150 милиона паунда, докато през миналата година се оценяваше на стойност над половин милиард.

В един момент се разказва, че дори папа Йоан Павел II е закупил един чифт поръчкови бели обувки, докато този пример по-късно ще бъде последван дори от Далай Лама. Очевидно дори духовниците харесват една добра идея, но кой би подозирал, че нещо такова може да се превърне във водеща компания, която през годините продължава да бъде изключително специална и влиятелна. Със сигурност Клаус Мартенс не е подозирал това, но е бил благодарен за идеята, която днес определя всички познати субкултури – познават се по обувките.