Дидо Бел – чернокожата аристократка на Англия
През късният 18 век английското общество ще бъде шокирано от отношението на едно семейство от висшата класа към младо чернокожо момиче. Може да си помислите, че това е началото на една страшна история, белязана от насилие и мъчения, но всъщност е точно обратното. От робиня по съдба Дидо Елизабет Бел се превръща в британска аристократка, нещо необичайно за времето си. За целия си живот остава само една картина, която обаче събира погледите дълго време, като също така има и пръст в аболиционизма на търгуването с роби.
Младата девойка е личност, чието име е познато на малцина. Нейната история започва със Сър Джон Линдзи. Този джентълмен е син на Сър Александър Линдзи, баронет Евелик, и Амелия Мурей, дъщеря на Виконт Стормонт. Двамата са благородници от шотландски произход, които печелят богатствата си в Ирландия. Младият Джон се присъединява към британските кралски военноморски сили като морски командир. По това време английският флот превръща Великобритания в една от най – плашещите и силни страни на света, ненадмината в политически, икономически, социален и културен план.
В този период се води и Седемгодишната война между най – мощните европейски държави, започваща през 1756 година. От едната страна са Англия, Прусия и Португалия, а от другата – Франция, Австрийската империя, Русия, Испания и Швеция. Заради факта, че някои от воюващите страни имат големи колонии отвъд океана, особено в Северна Америка и Карибските острови, борбите не са водени единствено на европейска земя. По този повод Сър Джон бива изпратен на служба близо до Хавана в Куба. Оттам той ще се завърне обратно в родната Англия с малката Дидо. Детайлите около това дали тя му е биологична дъщеря от връзка с поробена жена там или пък просто решава да я осинови са мътни. Знае се, че тя е официално кръстена на 20 ноември 1766 година. Линзди й дава името Дидо Елизабет Бел, вдъхновено от митичната кралица Дидона, основателка на град Картаген.
Сър Джон Линзди
От местенето си на английска земя Бел расте като свободна млада дама, нещо напълно необичайно за времето си. Въпреки че в държавата живеят други свободни роби, често членове на по – ниските съсловия и със сигурност не стават част от аристокрацията. Шок и потрес било да се чуе, че чернокожо дете е прието в семейство Мансфийлд, начело с чичото на Джон, Уилям Мурей. Той е виден адвокат и политик, една от най – важните личности, които подкрепят движението за аболиционизъм в Англия. Дидо живее с фамилията в лондонският им дом. Там тя заема една странна позиция между домашна прислуга и член на семейството. За жалост, такива били особеностите на времето и дори и да искали да ѝ дадат по – прилична титла нямало как да се случи. Дълбоката и искрена връзка между Мурей с доведената си дъщеря шокират обществото. Всеки гост на собствеността изтъква, че младото момиче седи редом с останалите си роднини, а не настрани от тях.
Допълнително с доброто си отношение, графът осигурява на Дидо образование, на което дори останалите деца, принадлежащи на висшата класа можели да завиждат. Най – голяма слава момичето придобива с един свой портрет, направен през 1779 година от немският художник Йохан Зофани, когато тя е само на 18 (на основната снимка). На картината, изобразяваща я заедно с Елизабет Мурей, истинската дъщеря на семейството, се забелязва как двете момичета показват с жестове, че се познават и то доста добре. Независимо от нормата на века робите да са изобразени единствено като прости слуги, Дидо е далеч от това, облечена в прекрасна рокля като доведената си сестра, открояваща статуса ѝ на всеки, който я погледне.
Чернокожата аристократка се радва на спокоен и лишен от трудности живот в сравнение с афроамериканските си връстници, издържаща се с пенсия, осигурена от приемното ѝ семейство. Въпреки че Сър Джон я довежда в Англия той никога не оставя нищо на нейно име, дори когато няма законен наследник решава да остави 1 000-те си паунда на друго свое незаконно дете. Когато граф Мансфийлд умира през 1793 година, обаче ѝ осигурява годишно заплащане от 100 паунда, към пенсията си.
Независимо от африканските си корени и пренебрежителността на хората към нейната раса тя се жени, макар и по – късно от обичайното за тогавашните време, за Джон Давиние на 5 декември. Давиние издържа новото си семейство като управител в енория около площад Хановер. Интересно е да се добави, че той е замесен и в масовото убийство на кораба “Зонг” през 1781 година, отговорно за смъртта на повече от 130 африкански роби. Той дава показания срещу морският екипаж и подкрепя жертвите, изхвърлени зад борда, за да се спести вода и храна. Делото е изслушано от покойният граф Мансфийлд и двамата мъже по – късно обединени около идеята за унищожаването на робството се сприятеляват. Тяхната близост е и причината за по – късното съжителство между него и Дидо.
Животът на двамата е хубав и имат поне 3 деца – близнаците Чарлз и Джон Давиние, както и син Уилям Томас Давиние. Трагично през 1804 година само наскоро навлязла в 40-те си години Бел почива във време, в което продължителността на живот се увеличава. Нейният живот е предмет на много проучвания и литературни творби се описват да разберат повече за историята на личността, изпълнена с дупки и неясноти.
Несъмнено е, че официалният смесен брак между бял мъж с чернокожа жена, особено когато и двамата са благородници в краят на 18 век е новост за хората. Смята се дори че самото приравняване на Дидо към белите си богати връстници е стъпка напред в историята и допринася за по – късното решение окончателно да се прекрати робството. Дори и на времето спорна и добре позната, сега повечето хора знаят за нейното съществуване, само чрез единственият ѝ портрет и филм, направен за нея озаглавен “Бел”.
