Чарлз Ланиус: Видях как руснаците превземат България
Всяка една история има две страни, както медалът, който се дава за заслуги, но на гърба винаги се знае какво точно е направил войника. 9 септември е емблематична дата за България и най-вероятно ще чуете много истории за победител, за победени, за борци и партизани, както и за политика. При нас често се разказва едната страна, а другата се забравя или изобщо не се допуска да получи светлина. И точно тук попадаме на една история, публикувана в Reader`s Digest от октомври 1945 г.
Неин автор е Чарлз Ланиус – кореспондент по време на Втората Световна война, който успява да обиколи Европа и да разкаже всичко, което е видял, при това в цветни картини. Защо да му вярваме? Не трябва, нищо не е задължително, но съдейки по реномето и всички истории, които може да разкаже и са запазени в архивите, очевидно има поглед на фронта. Истоорията му е повече от впечатляваща, затова обръщаме внимание на материала, който е написал в този период със заглавие: „Видях как руснаците превземат България“. Ето какво пише относно тази история.
На 18 август американският секретар Джеймс Ф. Бърнес информира България, че правителството на САЩ не смята настоящето български правителство за адекватно и готово да представи необходимите елементи относно демократичното си мнение. Изразени са и съмнения, че предстоящите избори могат да позволят евентуално предоставяне на свободен вот и право на гласуване. Малко след това и британския външен секретар Ърнест Бевин ще обърне внимание на България, Румъния и Унгария и ще потвърди, че е останал с впечатление, че тези страни са запазили някакъв тоталитарен режим.
Тук присъства и митът за една много специална бележка, която Чърчил и Сталин разменят и тя е обвързана с влиянието на двете велики сили върху останалите страни. Интересен факт е, че малко след уговарянето на териториалните изгоди, Чърчил се засрамил и поискал тази бележка да бъде унищожена, но Сталин я запазва, за да се знае кой-колко е поискал от Европа. Точно това обяснява и защо точно английското и американското правителство изразяват тази гледна точка, като разбира се, те няма да отговорят по никакъв начин на случващото се на Балканите, за тях е важно, че са разпределили процентите в тази посока. Какво вижда Ланиус? Ето какво е написал в материала си от двете части:
Гледах как Червената армия влиза в разбитата София, България в 4 часа и 10 минути следобед на 16 септември 1944 г. Останах в България около осем месеца, за да видя какво ще се случи със страната, когато руснаците я превземат.
Пристигнах от Турция на 7 септември. Българският консул в Истанбул искаше предварително да получи американските издания и да изпревари руснаците при доставката. Една кола ме посрещна на границата с двама въоръжени от тайната полиция. Качих се на возилото и се возих по черния път до София. На следващата сутрин се срещнах с министър-председателя Константин Муравиев – един от дългосрочните либерали. Неговото правителство – коалиция от всички демократични партии – е била формирана седмица по-рано. Впечатли ме като честен и прям демократ. Сподели ми как е искал да извоюва примирие със съюзниците. На следващият ден комунистическо-доминиращата коалиция успя да вземе властта и да го хвърли в затвора.
Първите руснаци, които прекосиха границата бяха регистрирани на 8 септември. Изморени като кучета, мръсни от битката, те се возиха на разнебитени машини, но като победители, носещи се безстрастно като дървени индианци. Това беше бойният лик. Младежи с розови лица, изтормозени от времето, придружавани от старци с огромни мустаци. Великани, а между тях анемични и изстрадали хора. Те трябваше да внасят онова усещане за безстрашните и всеотдайни войни. Един лъскав американски Packard водеше покритата с кал колона. Джипове, американски камиони и всякакви полу-машини вървяха в колона. Историите за изнасилвания и обири се носеха преди руснаците изобщо да са стигнали до столицата. Всички провинции разказваха за едно и също. Щастливите викове започнаха, когато водещите автомобили преминаха с портрет на Сталин и червени флагове. Много българи ги посрещнаха. Тази вечер всяко едно кафе и ресторант в столицата беше препълнено с гладни руснаци. Военна полиция с червени шапки се разхождаше по улиците.
Рускини с автомати поемаха контрола над улиците. Една седмица по-късно руснаците успяха да извършат пълната окупация. Червената армия започна да действа по своите вътрешни операции. Селяните, които до преди няколко дни размахваха флаговете и се радваха, сега крещяха срещу войниците, които взимаха прасетата им, конете и всякакъв друг добитък, не одобряваха и факта, че всичките им запаси се изчерпваха в рамките на часове. Нечуваните инциденти продължаваха, фермерите разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото искат и харесат. Скоро стана ясно, че управлението ще бъде тоталитарно, при това в най-ранния му зародиш. Те управляваха индиректно с помощта на отечествени фронт, както и не партизански организации, които лавираха за Москва.
Отечественият фронт се управляваше от мадам Цола Драгойчева – фанатичен комунист, трениран в Москва и днешен български диктатор. След като комунистите контролираха добре въоръжените партизани, Червената армия успя да пробие в страната и бързо да разпредели позициите си и след това да установи ново правителство. По време на преврата, те не бяха повече от 5% в държава, която имаше повече от 6 милиона души. Болшинството от хората бяха селяни с про-руски поглед, но не и про-комунистки. Почти всеки селянин притежаваше ферма, той беше свой собствен господар.
Гражданите на София бяха успели да създадат една малка държава-град, но също произхождат от провинцията и реално са внуци на селяни и фермери. Когато един човек успее да изкара достатъчно пари, той инвестира в недвижимо имущество, големите богатства не съществуваха тук. Комунистите взеха властта и тогава един млад работник от фабриката, който беше затворен със смъртна присъда за комунистическа дейност – Антон Югов, сега излезе от своето скривалище и получи министерството на вътрешните работи. Той превърна България в страна на терора. Една вечер след преврата чух Югов да казва на бригада млади партизани, че сега те представляват закона – направи го от един прозорец на военното министерство.
Партизаните – предимно млади момчета и момичета – въоръжени с автомати и автоматични пистолети, с цели бандани с патрони, както и гранати на кръстовете, бяха готови да изпълнят своята закана. Югов ги направи преследвачи, вместо преследвани. Тяхната мисия беше да унищожат своите врагове, които и да бяха, каквото и да бяха направили. Във всеки град и село в България, комунистите поеха контрола над администрацията, обикновени престъпници, убийци и крадци, бяха освободени от затвора и вкарани в полицията на Югов. Често арестуваха хора без някаква особена причина, ако са добре облечени – присъдата им беше сигурна. Старите разправии се уреждаха с куршуми.
Българите казваха, че всеки началник на полицията, всеки данъчен, асистентите и подчинените им, са застрелвани или бити до смърт. Един от експертите на Уинстън Чърчил ще напише как протича ловът на вещици. В момента домовете на милиони очакват своето окончателно решение, семействата се събират на вечеря пред домашния огън, когато в дома им влиза тежковъоръжен полицай и автоматично заявява, че някой трябва да дойде с тях. Понякога е синът, понякога е бащата. Никой не знае каква ще бъде тяхната съдба. Страхът от свободата се заменя със страха от инвазията. Това не е страхът на обикновените семейства в Европа тази вечер. Техният страх е от полицаят, който може да е на техния праг. Страхът, че техният живот и свобода на индивидуални хора е застрашен и под заплаха за земята, която може да притежават. Демокрацията е на съд, който никога преди това не се е случвал.
Стотици бивши министри, депутати и членове на покойния крал бяха изпратени на смърт. Те бяха изправени пред комунистически обвинител, съдия и жури. Осъдените, включително принц Кирил, братът на краля, бяха съблечени голи и разстреляни с картечница в един кратер от бомба. Според официалните български доклади, осъдените са 2007 души със смъртна присъда и още 3064 души с присъда в затвора. Някои бяха виновни за подпомагането на германците, други не заслужаваха своето наказание. Бившият министър-председател Багрянов, който се опита да подпише мир със съюзниците и първи каза на германците, че България излиза от войната, беше първият наказан. Мнозина намериха своята смърт, защото можеха да се превърнат в опозиция и да се изправят срещу новите лидери и новият режим. Българите очакваха либерално и демократично управление от самите хора, а вместо това получиха комунистическа диктатура, по-автократна и от самото нацистко правителство преди това.
В резултат на всичко това ще открием, че повечето българи очакваха политически отговор за първи път от много време, като визираха САЩ за намеса. Те бяха получили достатъчно от фашизма и сега изобщо не желаеха комунизма. Те се надяваха, че САЩ ще им помогне да се превърнат в демократична страна. Руснаците и комунистите знаеха това и първата им работа беше да подкопаят американския авторитет и престиж. Първата им възможност се появи, когато пристигнаха четирима американски войници от Турция. Те трябваше да вземат със себе си свален американски пощальон, който е задържан в България. Преди да си тръгнат, около 355 офицера тръгнаха с тях към Турция.
Имаше още американци в провинциите. Една вечер руски лейтенант отиде при тях във вилата, в която се бяха установили и им съобщи, че не ги искат в България. Дадоха им 24 часа да се евакуират и да пресекат границата на страната. Британската мисия получи същото отношение и заповед по-късно. Американският лейтенант Харпър искаше да остане и да бъде арестуван, но полковник Гибсък беше притеснен, че ще влезе в списъка с „международните инциденти“. Около 6 часа вечерта, двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел България. Съветските войници задържаха потеглянето около 2 часа, за да може нито един от софийските жители да не разбере какво се случва. След това с въоръжен ескорт потеглиха и мисията им беше прекратена, когато преминаха турската граница.
Тук идва и въпросът: бяха американци, британци и руснаци съюзници в тази война? Американците и британците, които бяха представители на съюзниците, започнаха да изпитват огромни трудности с получаването на своите пратки с провизии. Много офицери чакаха със седмици, преди да успеят да влязат в страната. Веднъж след като преминаваха границата на България, те вече нямаха никаква свобода на действия. Без специално разрешение не можеха да минат повече от шест километра и бяха задържани в София. Ако имаха свободата да излязат, те винаги бяха придружавани от руски офицер. По-късно през годините са наложи за същите войници да си изкарат писмено разрешение, за да карат ски в планината. Въоръжени руснаци ги пазеха през цялото време като военнопленници.
Когато американски офицери отидоха на лов за елени, те трябваше да осигурят дрехи и храна за руските офицери, които щяха да вървят с тях. Дори майор-генерал Джон А. Крейн трябваше да поиска разрешение един ден по-рано, ако му се наложи да пътува в страната, за да може да му осигурят офицер. През март един американски преводач – сержант Борис Бъки Кувшиноф беше пребит от двама съветски офицери. Руснаците го спрели една вечер на главната улица в София и поискали да си покаже документите. Преди да успее да го покаже, те го дърпат настрана, казват му, че американците са фашисти. Бъки разбира, че не е на най-доброто място и им предлага да занесат този въпрос до руската щаб квартира. Тогава единият руснак използва приклада на автомата си, за да го удари в брадичката.
След това го събарят и започват да го ритат здраво. След две седмици в разследване, руснаците заявяват, че това не били членове на червената армия, а белогвардейци, които откраднали униформите и се опитали да препишат това на смелата червена армия. За тях инцидентът е приключил.
Курешките на гълъбите и полицейските шпиони са най-често срещаното в София. Трима души с тефтери и дупка в стената на рецепцията на хотел София описваха и записваха всичко, което казваше чужденецът, пристигнал в страната. След това става ясно, че за всички е опасно да са приятели с американците. Ето защо и населението спира да говори, спира да ги поздравява, сякаш не съществуват. Дори хората, които имаха някаква работа с американския легион се замисляха да отидат директно там. Докато нашият престиж се стопяваше, техният изгряваше още по-високо. Ден след ден сянката на Русия се спускаше над тази страна. Един ден след смъртта на президента Рузвелт, един комунистически адвокат ме попита дали новият президент на САЩ ще бъде комунист.
Той заявил, че руснаците са много силни и най-вероятно другарят Сталин ще настоява за това. Комунистите се надяваха, че ще направят България икономически зависима от Русия. Знам, че един американец прекара месеци тук, за да успее да създаде бизнес линия за търговия на тютюн. Наложи му се да говори с комунистите, които бяха конфискували всяко едно листо. Опита се да плати с долари, но комунистите поискаха да плати с друга стока. Предложи им четири килограма памук за един килограм тютюн.
Комунистите продадоха тютюна на руснаците на еквивалент – килограм памук за килограм тютюн. В САЩ разбрах, че руснаците са предложили тютюна на американски компании, при това на най-високо качество и съответно – висока цена. Позволено е на българи да търгуват директно с американски представители, но изкупуваха тютюна за жълти стотинки и после го продаваха пребогато. Когато отечественият фронт превзема България, хазната е почти празна. С картечница, те успяха да накарат всеки да внесе каквото има в хазната и да даде своя принос за родината. Комунистите правят изключителни опити да русинизират страната.
Въведоха политически тренировки, представиха нови учители, повечето от бившите им учители сега са в лагери за обучение и политическа коректност. Книгите се пренаписват с комунистическа нотка, руската пропагандна машина работи на най-високи обороти. Контролът на киното също не може да се забрави. Осъзнах, че е невъзможно да напиша честен доклад за България, докато съм там. Контактът с външният свят беше напълно елиминиран. Съветската цензура беше по-стегната от всякога. Пощата спря да работи, а след нея и телефоните. Само цензурирани кабели можеха да се изпращат до Ню Йорк и Лондон, като за целта преминаваха през Москва. Някои българи вече предсказваха, че след две години страната ще бъде част от Съветската република.
Снимки: Wikipedia
