Рения Шпигел: Любов по време на нацизъм

Това е една трагична история. Млада любов, разкъсана от злото; две деца, влюбени до уши, и големият лош свят, който смазва любовта им, преди тя да успее наистина да разцъфти. Звучи като сълзлив холивудски филм с участието на известни звезди, но не е така. Това е историята на Рения Шпигел, която е само на 18 години, когато нацистите пристигат в Полша.

Тя става известна като „Полската Aне Франк“, защото нейният открит личен дневник предлага поглед към ежедневието под нацистка окупация. Дневникът й започва през 1939 г., цели осем месеца преди германското нахлуване в Полша, а когато тя спира да го пише през 1942 г., малко преди да бъде застреляна, той е дълъг почти 700 страници. Рения успява да избяга от първоначалната вълна от нацистки претърсвания, в която са заловени 22 000 евреи за депортиране в лагери на смъртта, като се скрива на таванско помещение в покрайнините на еврейското гето в града.

Въпреки че дневникът ще се появи отново 20 години по-късно, през 60-те години на миналия век, той ще остане в тайна само до преди няколко години. Сега по-малката й сестра, Елизабет Белак, на 87 години, настоява за публикуването му на английски език. Той вече е публикуван в Полша, и по него е сниман документален филм. В страната дневникът също така вдъхновява национален конкурс за поезия.

В запис от 2 април 1939 г. Реня пише за уроците си по френски език и горещото й желание да замине за Франция – това е първият израз на любовта й към студент на име Зигмунт Шварцер. Само няколко кратки месеца по-късно нацистите ще пристигнат и ще превърнат мечтата им в кошмар.

Дори въпреки ужасите на нацистките атаки, първата им целувка се случва на 20 юни 1941 г., което съвпада с началото на операция Барбароса, а до 1942 г. връзката им разцъфтя още повече.

„Сега знам какво означава думата екстаз. Почти я разбирам. Тя е неописуема; тя е нещо, което е най-доброто, което само две любящи създания могат да направят. И за първи път почувствах този копнеж да стана едно, да бъда едно тяло и да почувствам повече“, пише Рения.

И все пак само дни по -късно войната пристигна на нейния праг, носейки със себе си целия свой ужас и отчаяние.

„Има убийства, смърт. Боже, за пореден път се смирявам пред теб, помогни ни, спаси ни! Господи, остави ни да живеем, моля те. Имам толкова малко живот; животът ми е толкова дребен, толкова незначителен и толкова малък. Днес се притеснявам, че няма да изглеждам добре, утре може да спра да мисля завинаги.“

Немски полицаи от Юденрата в еврейско гето

След това Зигмунт бяга от гетото с Рения и сестра й и дава сестра й на грижите на християнско семейство, докато Рения се скрива с родителите на Зигмунт на тавана на сградата на чичо му. Чичото на Зигмунт обаче е бил член на Юденрата, на който нацистите са дали правомощия да наблюдават гетата в замяна на привилегията да не се налага да живеят в тях. Въпреки всичките й молби към Бог да я спаси, тя е прибрана на 30 юли 1942 г. и екзекутирана от нацистите.

Зигмунт пристигна ден по-късно, за да открие, че любовта на живота му е убита. Той открива и нейния дневник на тавана в дома на чичо си и добавя своя сърцераздирателна послепис.

„Три изстрела! Три живота са загубени! Това се случи снощи в 22:30 часа. Съдбата е решила да отнеме най-скъпото ми от мен. Животът ми е свършен. Всичко, което чувам, са изстрели, изстрели… Изстрели! Скъпа моя Рения, последната глава от дневника ти е пълна.

Заедно Зигмунт, Белак и майка й емигрират в Ню Йорк и предават дневника на режисьора от Манхатън Томаш Магиерски, който по време на своето изследване не успява да стигне до заключение кой я е предал.

„Това е загадка“, каза той. „Не сме сигурни дали полските им съседи или членовете на Юденрата са тези, които са ги издали.“