Дислексията, която се изразява в затруднения да се чете и да се разбере прочетеното, се дължи на лоша координация между мозъчни зони, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес. Те хвърлят нова светлина върху тези неврологични смущения, от които са засегнати 10 на сто от хората по света.
От десетилетия невролози и психолози приписват дислексията на неправилно умствено представяне на думи, по-специално на фонеми, заяви ръководителят на изследването, клиничният психолог Барт Бьотц от Католическия университет в Льовен, Белгия.
За да потвърдят тази хипотеза, учените изследвали с ядреномагнитен резонанс 45 студенти на възраст между 19 и 32 години, 23-има от които били засегнати от дислексия. Целта била да се получат триизмерни изображения на мозъците на участниците, докато чуват различни поредици от звуци. Участниците говорели холандски и били десноръки. Всеки от тях чул поредица звуци и трябвало да идентифицира онзи от тях, който се отличава от останалите. Според авторите на изследването изпълнението на тази задача изисква добро умствено представяне на различни фонеми. Учените заключили, че отговорите на засегнатите от дислексия и интензивността на реакцията на невроните им са сходни с тези на участниците в контролната група. Отговорите на засегнатите от дислексия обаче били с 50 на сто по-бавни.
Когато анализирали цялостната мозъчна дейност на участниците, учените констатирали, че засегнатите от дислексия имат по-слаба координация между мозъчни зони, които обработват звукови данни, и речедвигателния мозъчен център, известен като зона на Брока.
Допълнителни анализи разкриха, че колкото по-лоша е тази координация, толкова по-бавен е отговорът на участниците. Това показва, че причината за дислексия не е в лошото умствено представяне на фонеми, а в слабия достъп на звуци до мозъчни зони, които обработват звукови данни.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Сайънс“.