Мистериозният двоен живот на Афра Бен и модерните ѝ възгледи
Поет през деня и таен агент през нощта. Афра Бен е характеризирана като една от най – емблематичните писателки на своето време. Една от първите жени, която публикува работите си не под мъжки псевдоним, а гордо се подписва със собствено име. Нейните трудове са нейните вътрешни мисли и източник за препитание. Считана за истинска бунтарка, революционните и феминистките ѝ възгледи са и поглед към личният ѝ живот. Обект на изследване е истинският лик на тази противоречива личност, чиито ранни години са забулени в мистерия. Нейните книги се изучават в университети по цял свят, представяйки нейните мнения спрямо феминизма и расизма.
Във време, в което жените още дълго ще се борят за равни права с мъжете, Афра Бен пише за женските оргазми, бисексуалността, мъжката импотентност и неопределеността на пола – теми, които хората все още обсъждат със смесени чувства. Поетесата пънкар на 17 век и шпионка, наета от Чарлз II до днес вълнува любителите на английската класическа литература с провокативните за времето си поеми от еротичен характер и начинът, по който представя афроамериканските роби в историите си.
Ранните години на Афра Бен са изключително оскъдни. Заради работата си като агент, тя прикрива детайли от личният си живот. Поетесата е родена по време на Английската революция и е дете на политическото напрежение на епохата. За нейна рождена дата се смята 14 декември 1640 година и прекарва детството си в английското градче Кентърбъри. Родителите ѝ до днес са неизвестни и има няколко версии кои може да са те. Според някои Бен е дъщеря на бръснарят Джон Еймис и съпругата му Ейми, защото неколкократно хора се обръщат към писателката с пълното име Афра Еймис Бен.
Други източници твърдят, че е дете на местна фамилия на име Купър. Нейни познати пишат различни възможни версии за нейното потекло, но самата Бен никога не отрича нито подкрепя, която и да е от тях. Единствено си приписва по – аристократична позицията като разказвач и нейният първи биограф – автор на Memoir’ (1698) приема хипотезата, че тя е дъщеря на джентълмен, който става „генерал-лейтенант на 36 острова плюс континентален Суринам“.
Бен разказва как през 1663 година пътува до Западните Индии и се запознава с африкански принц от английската колония Суринам, който ще стане вдъхновението за едно от най – известните ѝ произведения – кратката история “Ориноко”, последната преди нейната смърт. Не е напълно ясно дали самоличността на принцът роб е реална, защото няма данни, които да подкрепят съществуването му в исторически план.
След предполагаемото си посещение на Суринам, през 1664 година Бен ще се венчае за търговецът Йохан Бен, но скоро след това според една версия двамата тръгват по различни пътища и оттогава Афра ще използва професионалното име “госпожа Бен”.
Конфликтната за времето госпожа Бен печели вниманието на публиката с провокативните си истории, които скандализират съвременниците ѝ. Тя е смела привърженичка на сексуалната свобода както за жените, така и за мъжете. Подобно на съвременните ѝ мъже либертинци тя пише свободно за секса. В скандалната си поема „Разочарованието“ госпожа Бен създава комичен разказ за мъжката импотентност от женска гледна точка. Критиците Лиза Цайц и Питър Томс твърдят, че поемата „игриво и остроумно поставя под въпрос конвенционалните полови роли и структурите на потисничество, които те подкрепят“.
Собствени признания прави в поема под името „Холандския любовник“, където разкрива, че има връзка с бисексуален адвокат на име Джон Хойл. Неговата за времето си скандална сексуална ориентация не е единственото, за което се хваща публиката, но и заради политическите му виждания и репутацията му на насилник.
Нейните противоречиви идеи за расизма не са по-малко критикувани. Въпреки че възгледите на Бен спрямо позицията на черните роби е важна част от поддържането на Британската империя, тя приписва необичайни за времето си качества на герои като известният Ориноко. Бен описва Ориноко като красив, интелигентен, пълен с амбиции и с поведение на кралска особа. За британските империалисти робът не е нищо повече от глупав, добър само за работа и текстът противоречи особено много с тогавашните представи за поробените афроамериканци.
Ако името Афра Бен за британските си съвременници е било синоним за една безсрамна и скандална личност, то нейните прогресивни текстове стават вдъхновение за младите дами, които ще продължават нейното дело за борба срещу традиционните патриархални идеи за това какво е жената. Неясното ѝ мистериозно минало я прави обект на интерес от страна на много професори.
Снимки: Wikipedia
