Как руснаците успяха да прекарат ядрени ракети в Куба незабелязано
Една от най-добрите военни операции на Съветския съюз е тайното разполагане на ядрени ракети и десетки хиляди военнослужещи в Куба през 1962 г.
По това време Студената война е в разгара си и съветите са заплашени от огромния арсенал на САЩ от ядрени оръжия. Щатите имат 6000 ядрени бойни глави, които могат да ударят обекти в СССР, а съветите от своя страна имат само 300, с които да отвърнат на огъня.
Но не само броят на оръжията, които имат САЩ, а и тяхното разположение са важни. Американците имат ракети в Западна Германия, Холандия и Белгия. След това, през 1961 г., те поставят ракети и в Турция. Това означава, че могат да ударят Москва с ядрена ракета само за 10 минути. Червената армия няма да има възможност да се противопостави.
Така съветите започват да развиват отношения с Фидел Кастро, който управлява Куба от 1959 г. След Кубинската революция Кастро национализира американската собственост в страната си, а като отмъщение САЩ въвежда икономическо ембарго на социалистическата страна. СССР предлага спасителна линия на кубинците под формата на безплатно зърно, гориво, танкове и самолети.
Така съветите се възползват от влошените отношения между Куба и САЩ и убеждават Кастро, че ядреното оръжие е единственият начин САЩ да започнат да уважават Куба. Така насърчен, Кастро одобрява разполагането на съветските ракети на острова.
Съветите трябва да действат скришно с разполагането на ракетите, тъй като САЩ наблюдават отблизо действията в Куба. Така маршал Иван Баграмян разработва план с кодовото име Анадир (по името на град в далечния север на Русия). На войниците са издадени ботуши и ски и им е казано, че се насочват към Чукотка. А ракетите са маскирани като селскостопанска техника.
Много малко съвети са наясно с истинската същност на мисията. Първите, долетели в Куба, са офицерите, отговорни за изграждането на ракетните инсталации – повече от 50 000 военнослужещи, които да управляват базите, са изпратени тайно на острова. Те трябва да прекарат седмици под палубата, за да не предизвикат подозрението на американците. Първият кораб за Куба пристига на 10 юли 1962 г., но дори капитаните не знаят истинската си дестинация. Те получават заповедите си в три плика и им е казано да ги отворят в строга последователност. Едва когато стигат Атлантическия океан, разбират, че са на път за Куба.
Веднага след като корабите започват да плават към острова, американската армия забеляза това. Те първо летят със самолети ниско над корабите, а след това изпращат военноморски кораби, за да определят товара и местоназначението на съветите. Руснаците от своя страна просто казват, че превозват търговски товар, а военнослужещите се преструват на цивилни.
Американските военни в крайна сметка са доволни, че съветите докарват въглища и туристи в Куба и ги остави на мира. Така първите ракети достигат Куба в началото на септември.
През останалата част от септември САЩ са заети с Китай, след като китайците свалят американски шпионски самолет. Друг американски шпионски самолет U2 успява да снима ракетните инсталации в Куба едва на 14 октомври.
На 16 октомври президентът Джон Кенеди е информиран за ракетите – така тази дата се счита за началото на Кубинската ракетна криза. На 20 октомври САЩ решават да се ангажират с тотална блокада на Куба и американският флот започва блокадата на 24 октомври.
В този момент съветите връщат своите кораби, които са на път за острова. В резултат на това ракетите R-14 (на главната снимка), които могат да достигнат до всяка точка на САЩ, с изключение на крайните северозападни щати, така и не стигат до Куба. В началото на кризата, в Куба има 36 ракети.
Преговорите между САЩ и Съветския съюз започват на 26 октомври и в хода им е постигнат компромис, при който САЩ ще махнат своите ракети от Турция в замяна на това СССР да махнат своите ракети от Куба.
Съветите смятат това за успех и през 1963 г. стотици съветски офицери са наградени с похвали.
