Великите авантюристи: Боневал – маркизът, който стана паша
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Историята, според популярното клише, се пише от победителите. Но дали? В дебрите на миналото се крият безброй забележителни личности, които определено не спадат в категорията „победители“, макар животите им да са изпълнени с чудодейни победи и обрати. Един такъв човек е Клод Александър маркиз Боневал. Той е роден във Франция, но французин ли е? Оставям на вас да преценете сами, след като прочетете за живота му.
Клод е епитом на цяла една епоха от европейската история. Аристократ, войн, писател, приключенец и пътешественик, който се сражава из цяла Европа и живее из цяла Европа. Пил е на една трапеза с Казанова и е бил личен приятел на Волтер, с който са поддържали постоянна кореспонденция. Бил се е и рамо до рамо, но и срещу най-великите пълководци на своето време – Ойген, Марлбъро, Катина и Вилар. Оженил се е за френска красавица, бягал е от няколко затвора, осъждан е на смърт няколко пъти и няколко пъти помилван. Губил е всичко, което притежава три пъти и три пъти е възкръсвал като феникс от пепелта. Единственият въпрос е защо още HBO не са направили сериал за този живот. А какъв живот само.
Клод проплаква за първи път на 14-ти юли, 1675 г. Ако можем да цитираме популярната песен Bad to the Bone, „още от люлката акушерката каза – Оставете го, защото е лош до мозъка на костите си“. Трети от шест деца, Клод не е предопределен да поеме наследството на древния род Боневал – стар аристократичен род от Лимузин, далечни роднини на кралската династия Бурбон. Още от малък Клод расте шантаво хлапе. Физически силен, решителен и упорит, природно интелигентен, но същевременно опърничав, докачлив и избухлив.
Ранните му години преминават в постоянни крамоли по дворовете на семейното шато. След смъртта на баща му семейството решава, че е по-добре момчето да замине за някое духовно училище и е пратен в йезуитски колеж. Клод поглъща жадно нови и нови знания по латински и история, но същевременно не жали думи и дела за да се спречква със съученици и преподаватели. Изглежда чуждият авторитет не струва за него пукната пара – това е качество (или недостатък), който остава с него до край. Логично, едва навършил 12 е изхвърлен от училището. Клод е от хората които не поглеждат назад, освен за да напсуват за последно и да размахат среден пръст към онези, които са ги отхвърлили.
Едва навършил 13, той постъпва във френския флот и като юнга се сражава в три големи битки в хода на Деветгодишната война (1688 – 1697 г.). Проявява се като храбър и опитен боец. Проявява се и като напълно неподчиним бунтар. В крайна сметка успява да бъде изхвърлен и от флота, след като предизвиква на дуел своя командир граф Бомонт. Следва ново последно обръщане назад за остри думи и жестове с ръце, след което Клод се връща у дома. Няма обаче намерение да остава. Взема заем от 33 000 ливри от своя по-голям брат, след което си купува собствен пехотен полк и се включва във Войната за испанското наследство (1700 – 1714 г.) Заедно с войниците си заминава за фронтовете във Фландрия и Италия, където се бие срещу англичани, холандци, австрийци и германци, савойци и кой ли още не. В битката при Луцара (1702 г.) се сражава така ожесточено и достойно, че за него чува дори противниковия командир – легендарният Ойген Савойски.
Кариерата му изглежда ще излети директно към звездите – повишен е в полковник, а на база уменията си генералския чин не изглежда далече. В тази ситуация обаче характерът му отново се превръща в препъни камък. Този път Клод успява да се скара не с кой да е с Мишел Шамляр – военният министър на Франция. Можем да гадаем какво е имал да му каже Клод, но е факт че каквото и да е наговорил или направил, Шамляр го дава на военен съд, който осъжда Боневал на смърт – ето това се казва да засегнеш някого. За да се влошат нещата още повече, освен личните нападки, Боневал е обвинил Шамляр в корупция и присвояване на средства, които е трябвало да отидат при обикновените войници и полковите командири. Комбинацията от разритване на корупционни схеми и личните нападки се оказва смъртоносна за Клод.
Боневал може да е кибритлия, но далеч не е глупав. Още докато военния съд заседава, той урежда чрез приятели канал за бягство към Германия. Когато през 1704 г. смъртната присъда е прочетена, Клод бяга от Франция, размахвайки среден пръст на своята родина – първата му работа е да потърси начин да влезе на служба при враговете на родината си – Хабсбургите. За негово щастие името му е познато на най-важния австрийски пълководец – принц Ойген. Ойген урежда Боневал да бъде произведен в чин генерал и да му се даде команда на собствен полк.
Вече като австрийски генерал, Клод се сражава срещу французите в поредица от кампании, като отново блести с храброст в битките при Торино и Малплаке. След края на Войната за испанското наследство заминава за Унгария, където се включва в походът на Ойген срещу османците. Бие се като лъв в битката при Петроварадин (1716 г.). В мемоарите си, Ойген Савойски пише че Боневал почти сам спира напора на еничарите – макар и пронизан с копие в корема, Клод, заедно със само 25 останали живи войници откупува ценни минути преди врага да пробие фронта. Раната сякаш не пречупва неговото мъжество – докато е в отпуска успява да се върне в родната си Франция, да завърти главата на прелестната Юдит-Шарлота, дъщеря на френския маршал Бирон и да се ожени за нея. С новата невяста на ръце, Боневал се връща във Виена, но през пролетта на 1717 г. оставя младата си булка за да се хвърли отново в битката с османците.
Сражава геройски под стените на Белград в нова бляскава победа, извоювана от Ойген срещу войските на Портата. Изглежда Боневал се е устремил към фелдмаршалския ранг, който да му гарантира доживотно богатство и вечна слава в Австрия. Точно когато животът му се е наредил, Клод успява първо да се скара с Ойген, който го понижава в чин и го изпраща далеч от фронта в Белгия, където да инспектира крепости. Това малко изгнание би могло да отрезви някой друг, но не и Боневал. Той успява бързичко да се изпокара със своя пряк началник – маркиз де Приен. Боневал обвинява маркиза в немарливост и неадекватно командване.
Това засяга Ойген, който тогава заема страната на Приен, макар в мемоарите си след това да признава, че е сбъркал с назначението на Приен. Разяреният Боневал се обръща директно с остра критика към стария си покровител. Ойген е много неща, но не и толерантен. Заповядва на Приен да арестува Боневал и да го съди чрез военен съд. В рамките на петнадесет години, Клод се озовава два пъти в една и съща ситуация. И този път присъдата е смъртна. Разликата е че лично император Карл VI се намества за да помилва Боневал. Въпреки че смъртта е заменена с 1 година затвор, императорът заповядва да се конфискува всичкото имущество на французина.
С нова доза жестове и слова, Боневал бяга от Хабсбургската империя и заминава за Венеция, където се надява да се установи. Опитва се да се запише на служба в няколко европейски армии, но репутацията му е добре известна, а агентите на Хабсбургите работят срещу него, залагайки клопки пред каквото и да е кариерно развитие. Виена е в зенита си и никой по-дребен европейски монарх не смее да вземе Клод на служба. Докато се бори с обстоятелствата във Венеция, Боневал завързва приятелство с минаващият от там Монтескьо, който го описва като активен и интелигентен събеседник, изпълнен със забележителни истории за военните и аристократите, с които се е срещал.
Клод не е човек, който твърде дълго ще се стави да бъде мачкан. След като напразно губи години на лутане във Венеция, той обръща гръб на целия християнски свят и заминава за Босна през 1727 г. Тук отново хабсбургски агенти уреждат да бъде арестуван, а френските агенти в Османската империя отказват да му помогнат по изрична заповед на крал Луи XV. В тази безизходна ситуация, Клод решава да направи драстичен ход, заради който името му пропада в забвение за векове – приема исляма под името Ахмед и става пълноправен поданик на Османската империя.
В писмо до Волтер пише „предпочитам да нося тюрбан, отколкото да загубя главата си.“ През следващите години, Ахмед живее в Комотини (Гюмюрджина), а след това е призован от великия везир Топал Осман паша като военен инструктор на османската артилерия. На този пост е зачислен повторно от следващият велик везир Хекимоглу Али паша. През 1735 г., Боневал е назначен за командир на цялата редовна артилерия с ранг паша. Като повелява обичаят, всеки паша има право на почетен прякор, Ахмед заслужава прозвището Хумбърджъ – Бомбаджията. Псевдонимът отива не само на ранга му, но и на характера, който предопределя живота му толкова пъти.
Ахмед паша създава първото модерно артилерийско училище в Османската империя. То е построено в квартала на Истанбул Юскюдар. За да му помагат, Боневал докарва трима свои приятели – благородници – един французин, един шотландец и един ирландец. В рамките на около година те успяват да обучат първия кадър от 300 професионални артилеристи. Същевременно, Ахмед паша успява да въведе леката полева артилерия като елемент от османските походни армии. Макар и консервативните политици в Истанбул да отхвърлят повечето му идеи, дори малкото направено от Боневал оказва влияние. В Руско-австро-османската война (1735-1739 г.), османците успява да използват адекватно своята артилерия и в крайна сметка да спечелят конфликта с австрийците и да завършат реми с руснаците.
Тежкият му характер и постоянните пререкания с османските велможи му спечелват ново изгнание през 1738 г., когато е върнат в Комотини (Гюмюрджина). Година по-късно е върнат обратно като военен съветник в столицата, но никога вече не печели престижа, който има преди 1738 г. По-късно за кратко е управител на Хиос, но ново спречкване с османския елит му печели изгнание по бреговете на Черно море, преди пак да бъде върнат на служба. Вече на преклонна възраст прави опит да се завърне обратно в родната си Франция, но Бурбоните му отказват достъп до владенията си. През 1744 г. по време на посещението си в Истанбул, 19-годишният венециански посланик Джакопо Казанова се среща с Ахмед паша и води с него дълъг и увлекателен разговор. В крайна сметка човекът, който Волтер нарича шеговито граф-пашата умира на 23-ти март, 1747 г, шест години след съпругата си, в Истанбул.
Още приживе, Боневал се превръща в легенда. Мненията за него са разнородни и противоречиви. Никой не оспорва две неща – храбростта му и воинските му качества. Характерът му обаче го прави нежелан гост във владетелските дворове. Склонен към агресия и при най-малката обида, самият Боневал често обичал да тества пределите на чуждите нерви. Не търпял висшестоящи и не приемал чужда критика. В епоха, в която все по-често се пробуждали първите пориви на национализма, Боневал станал известен като човек, служил сред враговете на всичките си предишни „родини“.
Това му донесло славата на разюздан феодал-авантюрист без корени, способен във всеки момент да се превърне в обърни-плащ. Въпреки това, в своите писма, Боневал заявява че винаги се чувства французин и Франция е земята, в която иска да прекарва дните си. Потомците му се завръщат във Франция, където живеят и до днес. Пра-пра-пра-пра-пра внукът му Гуен Боневал е сценарист и автор на комикси. През 2012 г. издава комикс, в който разказва историята на своя дядо.
Снимки: Wikipedia
