Британски военен провал на учение, но архивите помнят още по-жестока издънка
Британските военни сили често се хвалят с уменията си и постиженията, които са постигнали на фронта. Великобритания и до днес продължава да се смята за един от най-големите победители във Втората Световна война, а SAS бойците определено влизат в класацията за едни от най-добре подготвените на бойното поле, способни да преминават през най-различни препятствия. Всичко това звучи прекрасно за самите тях и със сигурност доставя високо самочувствие на жителите на острова, докато не поглеждаме една притеснителни и забавна новина. Бившият командващ генерал на САЩ Бен Ходжис разговаря с Британския парламент относно проведено учение във виртуална среда. Учението трябвало да симулира битка в Европа, в която различните сили да поемат контрол над определени територии.
Планираното учение трябвало да продължи в рамките на 10 дена, но още на 8-я ден британците се оказали без никакви муниции, като дори приключили основните си запаси. Липсата на такива автоматично трябва да подсказва, че при реални действия, каквито се надяваме никога да не се провеждат, британците ще бъдат първите, които ще останат напълно неутрализирани. Американският генерал изразява много сериозни съмнения, че армията на острова ще може да води и да издържи на продължителен военен конфликт, проведен в доста сериозни мащаби, като това автоматично би поставило под риск всеки възможен успех и положителен изход от една по-сериозна война. В така наречените виртуални военни игри са участвали САЩ, Великобритания и Франция.
Симулацията се е случила преди четири месеца и части от 3-та Британска дивизия са взели участие. Правилата на симулатора са свързани с включването на 1300 британски войника, които да се сражават със своите съюзници в реалистична военна ситуация. Британското министерство на отбраната заявило, че ще обърне внимание на допуснатите грешки, смята да анализира всичко случващо се и възнамерява в бъдеще да изчисти слабостите. Някои от допуснатите грешки са липсата на комуникация между отделните военни разделения. Проведената симулация в това отношение е била под условие на масирана кибер атака, която елиминира правото на трите участващи сили да използват GPS и други технологични чудеса.
В условието на пълно дигитално затъмнение, именно британците останали с празни пушки не можели да се защитават. Това не означавало липса само на патрони, а и на по-висококалибрените муниции за поразяването на точни цели. В своя защита, някои от военните заявили, че набавянето на същите става от един-единствен завод в САЩ, като определеното време за доставка било твърде високо дори в симулатора. Британската 3-та дивизия попада в това учение на всеки две години от 2017 г. до този момент. През 2021 г. мултинационалната организация решава да създаде по-точен симулатор и ограничител на муниции, за да стане ясно какво наистина се случва.
При наличието на 17 000 войника общо, трети лица и военни съветници, британците се оказали най-слабото възможно звено. И това ни кара да се замислим по един особено важен въпрос: случвало ли се е и преди? Отговорът е положителен и ще открием, че една от най-големите и позорни битки за короната е отбелязана в битката за Сингапур. Историята там е не само забавна, но и архивите посочват, че това е най-големият разгром на британците. За целта ще трябва да се върнем назад в дебрите на Втората Световна война, като театърът на събитията е Азия.
След като Япония навлиза навътре в територията на Китай, съюзниците поставят търговско ембарго на Япония. Идеята е, че по този начин ще се затрудни експанзията на японците в Китай и нападението над Френския Индокитай. Единствената британска крепост, която трябва да поддържа фронта на Далечния изток в полза на съюзниците е именно Сингапур. Проблемът тук обаче идва и с някои особени главоболия. Япония е имала тактически планове за действие и е знаела, че рано или късно ще влезе във войната. Британците също знаят каква точно е цената на Сингапур и още към края на 1940 г. изпращат планове за подобряване на отбранителната линия до Маршал сър Робърт Брук-Попфам. За съжаление информацията е задържана от немския боен кораб Атлантис и след като се запознават с полезните информации, бързо изпращат копие на японците. Още през 1941 г. Япония е разбила кодиращата машина на Великобритания и отдавна знае какви са болките на короната.
Впрочем от Сингапур до Лондон винаги идва едно и също съобщение – тежкото положение, в което се намира крепостта. Маршал Попхам не просто се жалвал, но и заявявал открито, че ако бъде нападнат, няма да има никакви шансове да запази позицията. Японските разузнавачи не можели да повярват, че офицер ще бъде толкова глупав и открито да споделя своите проблеми. В продължение на седмици не вярвали, че някой може наистина да признава своите грешки на началството. След като пристигнали документите от немския боен кораб, вече нямало място за съмнение. Защо е било необходимо всичко това? Наложеното ембарго удря Япония на единственото слабо място – липсата на петрол за захранване на военната индустрия. Опитите на страната да закупи такъв легално и официално удрят на камък, а при липсата на съгласие остава употребата на сила. Целите на Япония са територии на Холандия, САЩ и Великобритания, като една от всички е именно Сингапур.
По време на военните действия, Япония води две атаки едновременно, едната е над Пърл Харбър, докато другата се води на територията на Тайланд, като там храбрите бойци успяват да запазят територията с между 5 и 8 часа, а след това подписват примирие и обявяват война на САЩ и Великобритания. Малко след това започват и стратегическите бомбардировки над Сингапур. По това време бедният Попхам вече не е бил особено щастлив от развитието на събитията. Освен всичко останало, японската дисциплина започва да се отразява на военната стратегия. Освен отрязването на маршрутите за подкрепление, численото превъзходство на японците, както и разполагането с далеч по-качествено оръжие, британците усещат един от най-свирепите удари. След доста дълги сражения за отслабването на противника, защитниците на Сингапур остават без необходимите ресурси за водене на бой.
Междувременно Япония започва да каца на бреговете напълно спокойно и да разтоварва своята бронирана техника. На 10 февруари Чърчил се свързва с командването и заявява, че частта там разполага с 33 хиляди британски и 17 хиляди австралийски войника. По негова информация японците никога не са разполагали с толкова войници, следователно численото превъзходство ще даде победата. Речта завършва с това, че 18-та дивизия може да направи история и наистина я прави, макар и не точно това да е имал предвид самия Чърчил. На 11 февруари японците също имат проблеми с ресурсите – предимно муниции, но са успели да намалят съпротивата на 22 британска бригада, оставяйки няколко стотин човека. По време на едно от сраженията за Букит Тимах – зона в Сингапур – нападателите взимат хранителните и горивни запаси.
Наредено е на британци и австралийци да се бият до последния човек и да не се предават, но в един неприятен момент се оказва, че водния и хранителния резерв са в контрола на имперската армия. Докато обръчът се стеснява около град Сингапур, нареждането е да се направи 45-километров периметър в източната точка на острова. От плажовете, повечето войници трябва да се върнат близо до последните водни резерви, които скоро ще се измерват в капка вода за килограм злато. Защитната линия, колкото и саката да изглежда, не може да се мери с японските танкове.
На 12 февруари някои от основните маршрути са възстановени от инженерите и танковете вече се движат свободно към града. По-големият проблем е, че дори и при съвети към командването да последва предаване и редуциране на цивилните жертви. След като Чърчил е наредил да се прави история, очевидно никой не е искал да признае, че ще се провали толкова главоломно. Битката става изключително свирепа и скоро всеки един воден резервоар на града е превзет, но обърнете внимание, че японците не прекъсват водата, а просто чакат да се подпише примирието. По същото време британците елиминират хората обвинени в шпионаж. В повечето точки на града се водят умерени сражения с изключение на пристанището на Сингапур и Томпсън Роуд, където британци и австралийци успяват да избутат японците от нападателната линия. По това време цивилните жертви преминават 1 милион души. Японската артилерия безмилостно се разтоварва върху вражеските сили, унищожавайки не само сгради, но и тръбопроводи. Скоро притесненията, че водата ще свърши, започват да притесняват доста сериозно защитниците.
Нощта срещу 14/15 февруари вече е ясно, че защитниците ще изгубят. Липсва вода, липсват муниции, няма гориво за машините, няма ПВО отбрана и японските изтребители спокойно преминават на почивки, за да унищожават всяка следваща съпротива. По това време командващият на британските сили – генерал Пърсивъл е решен, че трябва да поведе контра атака за превземането на водните и хранителни ресурси. Всички останали съветници са на мнение, че е време за предаване. Много по-късно ще стане ясно, че японската артилерия е имала ресурси само за още няколко часа обстрел, но достатъчен, за да сломи противника. Когато идва време за подписването на примирието, японците искат Пърсивъл да пристигне лично с белия флаг, а не да изпраща делегация. Падането на Сингапур става официален факт 14/15 февруари в 17:15 минути.
Преди това генералът се е постарал да унищожи всички секретни документи и тежка артилерия. Резултатът от това сражение е пословичен за короната. Заловени са почти 85 000 души военен персонал, около 5000 души са убити или ранени – повечето австралийци, които са се надявали, че ще помогнат, но вместо това се превръщат в жертвено агне. Жертвите на Япония са 1714 убити и 3378 ранени. В 70-дневните сражения се оказва, че съюзниците губят общо 8708 души и още 130 000 от тях са заловени.
Военната машина на Япония, която тръгва от Тайланд и стига до южното крайбрежие на Сингапур преминава 1050 километра, изминавайки без никакви проблеми около 14 километра на ден, смазвайки всяка съпротива по пътя си. Новината, която така или иначе оставя Чърчил без думи, продължава да го тормози месеци наред, както се записва и от личния му лекар. В следващите месеци Уинстън продължавал да седи и да се чуди как 100 000 войника не могат да спрат около 36 000 души армия. Толкова години по-късно, дори на компютърна симулация забелязваме абсолютното повтаряне на историята.
