Гари Плоше даде прошка и куршум на педофила, който отвлича сина му
Думата „прошка“ в Библията, като включваме всички производни форми, се среща над 3000 пъти. В същата книга ще открием, че Исус приканва своите последователи да прощават 70 пъти по 7 на всеки, който се е отклонил от правия път. Някога Ганди споделя, че фразата „Око за око“ ще ослепи целия свят. Прошката не е за всеки. Ако се замислите, опрощението се представя като върховното човешко постижение и изпитание, прощаващият ще получи облекчение и свобода от бремето, но не винаги, всичко зависи от извършеното зло.
В този случай ще открием, че Гари Плоше успява да си отдъхне и да намери покой едва след отмъщението. Неговата история започва след 16 март 1984 г. Преди това е един обикновен човек със семейство и нормална работа. След тази дата ще бъде разглеждан във всяка една американска медия и няма да има човек, който да не знае неговото име. Гари никога не е очаквал, че животът му ще има толкова сериозни изпитания и ще се превърне в звезда.
Като всеки родител, той се надявал да възпита и отгледа децата си, превръщайки ги в разумно хора. Вместо това разбира от полицията, че синът му е отвлечен и изнасилван многократно от педофил. Полицията успява да открие извършителя и да спре лудостта на време, но Гари вече има своя собствена присъда. Срещата им е кратка, извършителят дори не подозира, че този път няма да има кратка присъда и преместване в друг щат, мозъчното му съдържание ще бъде разпиляно с един изстрел. За съжаление, докато това дело се извършва, Гари е заснет от камера и доказателствата са неоспорими.
Малко след снимката му е по всички медии, а животът му никога не е същият. През първата седмица телевизии и вестници ще се надпреварват да показват образа на разгневения баща-герой, а след това задължително трябва да обърнете внимание на делото му. Няма американски жител, който да не го познава, а да не говорим, че някои телевизии са толкова нахални, че предават на живо от съдебната зала и показват каква точно е истината. Фокусът се насочва към съдията, чиято власт трябва да предостави разумно решение не само за убиеца, но и за обществото. Делото не е леко за никого.
Психолози го анализират, жертви на педофили го чакат пред дома му, съдът е редовно барикадиран от зрители, протестиращи и журналисти, а най-лошото е, че от въпросния се очаква да отсъди правилно или грешно. Но кой е Гари Плоше? Роден е на 10 ноември 1945 г. в Батон Руж, Луизиана. Служи известно време във ВВС на САЩ и след като достига нивото на старши сержант напуска армията и става търговец на стоки, като често работи и като режисьор в местна кабеларка.
Втората професия е нещо като хоби, но доставя удоволствие. Като всеки друг нормален човек на тази планета, за него животът не трябва да бъде нищо по-различно от нормален и спокоен, като в последствие да завърши с прилични старини. За съжаление не всичко изглежда така, както се планира. Плановете са за онези хора, които с удоволствие ще разсмеят Бог. На 19 февруари 1984 г. неговият 12-годишен син Джоди отива на тренировка по карате. Инструкторът е обещал да го вземе и закара до залата, а до този момент Гари никога не се е съмнявал в чистите намерения на Джеф Дюсет. 25-годишният мъж има дълга брада, изключително добър е с децата и държи малка, но доста успешна зала. Освен това е закупил Nissan 280 Z и всяка седмица вози по едно от децата до дома и го взима за тренировки, за да може всеки да се порадва на новата придобивка. На тръгване обещава на съпругата на Гари – Джун, че ще се върнат до 15 минути след края на тренировката. Майката също нямала причина да се осъмни в думите на инструктора, все пак го познавала, виждала го е много пъти, разговаряли са, присъствала е на тренировките и въпреки това ще стигнем до заключението, че никога не може да познавате един човек.
Колкото и свирепо да звучи, осъзнаете ли това по-бързо, животът ви наистина ще бъде далеч по-спокоен. По това време Джеф обучавал три от четирите деца на семейство Плоше. Младежите говорили за него и винаги били в еуфория, когато дойде време за тренировка, следователно тревогите са сведени до абсолютен минимум. Джун дори дава интервю за училищния вестник една година по-рано, там ще посочи Джефри като семеен приятел с много добри педагогически методи. Според майката, нейният син спрял тренировките по футбол, за да се запише на карате. Това, което Джун не е знаела, че около час след тръгването, двамата изобщо не са в залата, а се возят в автобуса към западното крайбрежие на САЩ.
По пътя Джефри е обръснал своята брада, боядисал е косата на Джоди от руса в черна и започнал да го представя за свой собствен син. Пътуват с автобус, защото всяка една кола ще се проверява по пътя и инструкторът не искал да привлича внимание. Планът е бил премислен много пъти, за да бъде перфектен и правилно изпълнен. Двамата се настаняват в евтин мотел в Анахайм, Калифорния, като от прозореца, малкият Джоди може да види светлините на Дисниленд. Обещанието е, че на другия ден отиват да видят всички атракции. Нощта е дълга и инструкторът ще има достатъчно време, за да изнасили момчето няколко пъти. На сутринта жертвата ще иска само да се обади на родителите си. Момчето звъни, а полицията вече е закачила телефонната линия на семейството и проследява обаждането.
В рамките на половин час, Джефри е арестуван, а с ескорт Джоди е качен на самолет до Луизиана, като на борда ще се вози с щатски шериф и психолог. Отговорен за разследването в Луизиана е Майк Барнет, той е шериф на малкото градче, в което живее семейство Плоше и се познава с Гари още от армията. Шерифът се досетил какво се е случило, но не бързал да каже новината, докато не откриват отвлечения, бащата остава в неведение. Майк избира да сподели новините на него, като го смята за много по-разумен, но греши. Реакцията на Гари е като на всеки друг разгневен родител. Според показанията на Барнет, Гари заявил, че ще убие проклетото копеле.
На следващият ден Джоди каца на летището и се прибира у дома. Гари се опитва да се контролира и търси начин, по който да започне да разговаря със сина си, но не намира път, семейните психолози са го посъветвали да изчака и да не бърза. В неговата глава преминава само една мисъл – той е лош родител. В продължение на няколко дни се намира в местния бар и говори с хора, които имат представа кога Джефри ще се върне обратно в града, за да бъде изправен на съд. Един негов бивш колега от новинарската емисия също правил компания и когато видял своя познат, отговорил, че самолетът от Калифорния ще кацне в 9 часа и 8 минути. Повече не било необходимо.
Гари отива на летището, застава на линията на посрещачите с бейзболна шапка и очила. Със скрито лице, той се нарежда до платените телефони. Прави едно бързо обаждане, докато същият новинарски екип подготвя камерите и очаква да направи по-интересната вечерна новина. Това, което журналистите не знаят е, че ще заснемат чистата форма на отмъщение. С ескорт от няколко униформени, Дюсет преминава, докато е засипван от въпроси. За жалост не може да отговори на нито един, защото мозъчната му дейност е приключена с един единствен изстрел. Гари стреля от телефонната кабинка. Новинарите успяват да получат централен кадър на случващото се.
Дори и в този момент можете да гледате възмездието в YouTube, а според часовника, зрителите преминават броя от 20 милиона души. Барнет – същият полицай, който съобщава новината на Гари – го сваля на земята и взима пистолета от ръцете му. Камерата улавя единствено и само виковете на шерифа „Защо, Гари, защо го направи?“. Едва ли е очаквал отговор, а и сякаш няма смисъл да се дава такъв. Единственото, което Гари отговаря е: „Ако беше твоето дете, ти щеше да направиш същото!“. Изпратен зад решетките и очакващ делото, което ще реши съдбата му, Гари се среща със своя служебен адвокат Фокси Сандърс. Убиецът казва само едно „Не исках да направи това и с други деца.“. Сандърс по-късно добавя, че Гари получил божия благословия, за да дръпне спусъка.
В съда напомня, че не е убит невинен човек, а педофил, но убийството в правото не може да бъде заменено с праведно убийство. Присъдата в Луизиана можела да бъде доживотна, а задачата на адвоката става напълно невъзможна. Как се оправдава човек, чието убийство е едно от най-гледаните в ефира? Преди първото официално дело, Сандърс е категоричен пред медиите, че ще направи всичко възможно за своя клиент и той няма да остане и един ден зад решетките. Веднъж след като света научи делата на Джефри Дюсет, няма да има съдия и жури, което да сметне Гари за убиец.
Версията на защитника е, че след отвличането, Гари е изпаднал в психоза и вече не различавал правилно от грешно. Жителите на градчето не са съгласни и няколко пъти в репортажи казват, че Гари е бил напълно адекватен. От непознатите на улицата до самия барман, всички можели да потвърдят, че питието в съдбоносната вечер е било лека бира. Според капитан Мъри Къри, Плоше не приличал на убиец, той бил баща, който ще направи всичко за децата си.
Извършеното убийство е въпрос на чест. Съдът поставя гаранция от 100 000 долара и Къри е един от първите, който дава пари, за да се заплати гаранцията. В града се поставят каси за дарение, които успяват да задържат семейството на повърхността, докато бащата се върне у дома. Общественото мнение изиграва огромна роля в делото за убийство. Журито влиза в съдебна зала, в която всички погледи са насочени към тях, скандиранията за свобода пред сградата никога не стихват.
Някои от протестиращите стоят на палатки и отказват да си тръгнат, преди да има справедливост. В денят за издаване на присъдата се отчита повишено присъствие на тълпата, а съдията, прекарвайки едно от най-тежките си дела, остава без избор. Според него, подсъдимият е човек, който никога не е имал намерение да наранява или убива, освен Джефри, всички останали жители могат да дишат спокойно, това не е профилът на убиец и не се очаква от него да бъдат извършени други престъпления.
Гари напуска залата като свободен човек, но сега трябва да живее с нещо друго – мисълта, че е убиец, както и още едно неприятно съмнение – дали изобщо е добър родител. За извършеното престъпление е наказан с 5 години пробация, както и 300 часа общественополезен труд. Преди да се усети, градът е забравил историята, а той успява да се върне у дома и да се скрие от медиите. Сензацията избледнява, а момчетата продължават да растат. През 2014 г. Плоше умира от инфаркт. Неговите близки го описват като мъж, който можел да види красотата във всичко, Гари се славил като лоялен приятел, който преследвал смеха и винаги се стремял да развесели околните, макар и да не краси водещите новини, мнозина го смятат за герой.
Джоди Плоше има нужда от време, за да се възстанови от всичко преживяно, опитът си и цялата история пише в книга, която посвещава на баща си, тя носи името „Защо, Гари, Защо?“. Историята там не е само неговата лична, а е обвързана със съвети как родителите могат да предпазят своите деца от педофили. Другото му занимание е кулинарията, като редовно качва рецепти в YouTube и не може да забрави баща си, винаги има поне един коментар, който гласи „Твоят баща е мой герой!“.
