Кучето, което откри купата на Световното първенство през 1966 г. – Лондон има проблеми с охраната
Наближава финалът на Евро 2020 и както знаем, той ще се проведе в Лондон, следователно трябва да заключим, че точно там се намира и трофеят. Ако върнем лентата назад, можем да си спомним, че на 20 март 1966 г. всички британски заглавия излизат с една доста притеснителна новина – купата за Световното първенство е открадната. Това е доста неприятна новина за англичаните, особено след като Уембли ще се превърне в център на света за футбола и спорта. Можете да обърнете внимание на цялото изживяване на финала – тук. Подозираме, че сигурността днес е много по-висока и няма да се стигне до този момент, но докато не я видим в ръцете на един тим, няма как да бъдем сигурни къде се намира.
Какво същност се случва? На 20 март 1966 г. трофеят от чисто злато на стойност 30 000 паунда е откраднат, докато е изложен в централната зала на Уестминстър, Лондон. По същото време в сградата има църковна служба и вниманието към тази ценност е изместено от погледа на миряните. Според информацията, някой е успял да премахне похлупака и да вземе трофея, оставяйки спортните марки от изложението недокоснати. Още тук можем да забележим голямата глупост, защото същите се оценяват на сумата от 3 милиона паунда и за разлика от огромен лъскав златен трофей, те могат да се носят в джоба и никой дори да не ви заподозре. По време на кражбата имало поне двама пазачи в залата, следователно става още по-интересно как точно трофеят е измъкнат. Никой нямал обяснение за случилото се.
Трофеят бил донесен от бразилска делегация, защото е спечелила предното Световно първенство през 1962 г. По традиция, докато един отбор не вземе трофея няколко пъти, няма право да го запазва във витрината си. По същото време Джак Стюарт – вице-президент на футболната асоциация заявява, че ще поеме пълната отговорност за случилото се. Позорът и срамът за англичаните изобщо не е малък, но по думите на асоциацията, както и на кралицата, всички налични сили са използвани за локализирането и откриването на този футболен артефакт.
Единствената информация, която остава известна към този момент е, че е имало подозрителен мъж в сградата и нищо повече. Описанието е за човек на около 30 години с нормален ръст и тънки устни и черна коса, възможно е да има белег на лицето. Самият трофей има и име „Жюл Риме“ и е кръстен на френския адвокат – президент на FIFA и един от създателите на „Световното първенство“ още от далечната 1929 г. Бразилия е официален съдържател на трофея през последните 8 години от 1968 до 1962 г., но преди да бъде направен нов трофей, трябва да я спечелят още един път, за да бъде тяхна.
По всичко личи, че годината ще бъде изключително кошмарна за феновете на Трите лъва, особено след като няма да има какво да връчат на победителите. Шансът за страната-домакин да се превърне в посмешище е особено голям, но нека не забравяме, че преди старта на първенството има цели 4 месеца и чудесата могат да се случват. Става ясно, че охраната е трябвало да бъде близо до трофея през цялото време или поне такива са били плановете, но след като е била задигната, очевидно това не се случвало.
Д-р Мартин Атертън заявява, че цялата охрана е била толкова аматьорска, че всеки с достъп до сградата, можел просто да влезе и да го изнесе. В един момент дори преговорите за охранителна фирма е пропаднал, следователно има покана за действие. Единствените наети хора са двама старци на средна възраст от 70 години и кражбата е била най-жесток удар за тях, особено след като очаквали да бъдат не само уволнени, но и принудени да заплатят цената. Вярва се, че най-вероятно извършителят е минал през аварийния изход, като дори не се е опитвал да скрие ценността.
Малко след задигането, Скотланд Ярд започват да разследват, но нямат особено следи. Покрай данните за един извършител, се появява и втори, който бил сравнително нисък. Сега вече се издирвали двама души. Междувременно FA тайно започнали да разработват реплика на купата при златар на име Джордж Бърд. Има информация, че е изпратена бележка за откуп до собственика на FA Джо Миърс за сумата от 15 000 паунда. По това време полицията го съветва да се преструва, че е съгласен на сделката. Миърс е собственик и на Челси по същото време, следователно имал възможност да заплати, но идеята е, че така или иначе най-добрите кадри се занимавали с разследването, защо да се заплаща повече.
Все пак не можем да говорим за трофей, който няма да се забележи. Докато се забавляваме с тази история, нека не забравяме, че преди да изчезне Мона Лиза от Лувъра, Пабло Пикасо редовно отивал, за да краде някои интересни артефакти и да ги излага в дома си. Охраната по това време не е просто слаба, а несъществуваща. Нека обаче се върнем на купата. Бележката до Миърс е изпратена от мъж, който се подписaл като Джаксън. С него се среща полицай под прикритие, за да го идентифицира по-късно като бивш войник на име Едуард Бечли. Двамата се срещат в парк Батерсий и разменят куфарче пълно с изрезки от вестник и банкноти на стойност от 5 паунда. При размяната, войникът е арестуван.
Проблемът тук е, че Едуард така и не признава къде е трофеят, а неговото арестуване не означава нищо. По това време всеки може да изпрати бележка и да се надява на чудо, следователно войникът наистина може да блъфирал, поне това е оригиналната му версия. На 27 март футболните фенове ще ликуват, но всичко това ще се случи не благодарение на полицията и детективите. Заслугата за откритието е Дейв Корбет, който напуска своя дом в Норууд, Южен Лондон за едно телефонно обаждане – годината е 1966 и телефоните все още са завързани с кабел. На излизане Дейв взима и своето куче Пикълс за разходка. Сутрин като всяка друга, но скоро животът им ще се промени завинаги. Пикълс тича около съседските коли и докато Дейв слага повода, забелязва в близките храсти пакет, увит много добре във вестници и завързан здраво с въже. Мъжът разкъсва малка част от вестниците, за да види черна дървена плоча, на която стоят имената Бразилия, Западна Германия и Уругвай.
Късайки още малко от опаковката, забелязва и наличието на жена, която вдига купа над главата си и веднага разбира какво точно е открил. Все пак цяла седмица телевизията и вестниците показват картината на купата и се опитват да я открият. Корбет взима Пикълс и купата под ръка и с нея отива в най-близкото полицейско управление, споделяйки какво точно е открил. Поставяйки опакованият трофей на рецепцията на полицията с думите „Мисля, че открих Световната купа!“, полицаите се смеят и заявяват, че не прилича много на трофея.
Извикан е детектив, за да я огледа и след това Дейв заминава в Скотланд Ярд за разпит. Вместо да бъде герой, той се смята за крадец и точно това не е особено приятно. След около час и предаването на трофея, мъжът се прибира у дома, за да открие цялото кралско войнство от медии, което го очаква с редица въпроси. Още на тръгване излиза официално изявление, че Корбет е невинен, за да няма никакво притискане, той е героят не само на деня, но и на цялото Световно първенство, което ще се проведе в страната.
Самият Пикълс е награден с медал от Националната домашна защитна лига и има още няколко награди. Кучето става телевизионна звезда, появява се във филма на Ерик Сайкс – „Шпионинът със студен нос“, след това е наградено за кучето на годината, италианското куче на годината и дори има още няколко телевизионни изяви. Оказва се, че Пикълс не е толкова разочарован от вниманието и се радва изключително много на всяка една изява. Постоянно е канен в най-различни страни, но при завръщането си трябва да бъде под карантина около шест месеца.
Дейв получава сумата от близо 5000 паунда, при това от най-различни спонсори и други организатори – техният бизнес също е спасен, а в по-сериозен мащаб говорим за един доста свиреп срам, който така или иначе можеше да коства завинаги домакинството на Англия. Собственикът си спомня, че е бил поканен на едно от светските събития и още при влизането в лобито на хотела, Пикълс отива и маркира територията. Всички съпруги на футболисти са поканени, но според Дейв, гневът е бил толкова голям, защото на официалната сцена е имало място само за кучето, но не и за тях.
След самата церемония, Боби Мур излиза на терасата с другите футболисти, вдига кучето на ръце, за да посрещне овациите на събралите се запалянковци. Корбет успява да закупи къща в Съри и по-късно е призован за свидетел срещу бившия войник – същият е изпратен в затвора малко по-късно. Пикълс, успявайки да акумулира светското внимание и да се наслади на един по-охолен живот, умира през следващата година. Дейв признава, че е страдал и го нарича едно от най-хубавите кучета, но неговият любимец имал само един проблем – много мразел котките, както всяко едно друго куче. Животното поне успява да открие трофея на време, защото Англия ще го спечели малко по-късно. Що се отнася до самия трофей, той официално е предаден на Бразилия, след като е спечелен през 1970 г. в Мексико. Историята продължава с това, че трофеят е откраднат още един път през 1983 г., този път на бразилска територия и никога повече не се връща.
Явно бразилците не са имали още един Пикълс на разположение, който да помогне. До днес се смята, че бразилските похитители най-вероятно са я разтопили за златото, но нека не забравяме, че същата е толкова ценна, че днес би струвала поне няколко милиона. Репликата, която златарят Бърд прави е върната обратно на него и остава под леглото му. След смъртта на майстора, същата е извадена и продадена на търг, като купувачът е FIFA. Репликата остава и може да се види в Световния футболен музей в Манчестър. Да се надяваме, че за настоящото Евро първенство, Лондон е достатъчно подсигурен, защото този път ще имат нужда от много повече късмет.
