Британският фестивал от 1951: Как да се повдигне духа на една нация след войната
През 1949 г., когато голяма част от Великобритания все още показва видими белези от Втората световна война и десетилетие на нормиране на стоки и строги икономии, лейбъристкото правителство, под ръководството на премиера Клемент Атли, решава, че британския дух се нуждае от тласък. Тяхното решение за пускане на светлинка по чумерните земи на следвоенния остров е организиране на „Фестивал на Великобритания“ – национална изложба, която ще се съсредоточи върху постиженията на нацията в дизайна, технологиите, индустрията, науката и изкуствата и ще насърчи усещането за следвоенен подем и възстановяване.
Само за 22 месеца, с бюджет от 12 милиона британски лири – финансиран предимно от правителството – район на Южния бряг на Лондон е превърнат в огромно изложбено пространство, претъпкано с примери за британската иновативна мисъл. Близо 8,5 милиона души – от които половината от извън Лондон – посещават изложбата. Въоръжени с карти на фестивала, те плащат своите 5 шилинга входна такса, за да влязат в космическия Купол на откритията – движейки се между тематично разделени павилиони („Енергия и Производство“, „Дим и Градина“, „Открития космос“ и други). След обиколката, те пият чай под гирлянди с патриотичните цветове, със специални очила на носа за гледане на новите стереоскопични филми в Телекиното и временно забравят грижите за ежедневието си.
Фестивалът обаче не остава без критика – мнозина го определят като проста загуба на пари, които може да бъде похарчени за други неща, например, жилища. През септември 1951 г. вратите на фестивала са затворени. На следващия месец консервативното правителство на Уинстън Чърчил е отново на власт и всички следи от изложбата са премахнати; блестящият Купол на откритията е продаден за скрап.
Първата идея за изложба през 1951 г. идва конкретно от Кралското общество на изкуствата през 1943 г., което счита, че трябва да се проведе международна изложба в чест на стогодишнината от Голямата изложба от 1851 г. През 1945 г. правителството назначава комитет под ръководството на лорд Рамсден, който да анализира как изложбите и панаирите могат да насърчат износа. Когато комисията докладва година по-късно, е решено да не се продължава с идеята за международна изложба поради нейната цена във време, когато реконструкцията е основен приоритет. Хърбърт Морисън поема отговорността за Лейбъристкото правителство и вместо това решава да проведе поредица от изяви на изкуствата, архитектурата, науката, технологиите и индустриалния дизайн, под заглавието „Фестивал на Великобритания 1951“. Морисън настоява да няма политика, явна или намекната. В резултат на това са изключени финансирани от лейбъристите програми като национализация, универсално здравеопазване и жилища за работническата класа; вместо това се набляга на градоустройството, научният прогрес и всякакви традиционни и модерни изкуства и занаяти.
Голяма част от Лондон e в руини и съответно са необходими модели за преустройство. Фестивалът е опит да се даде на британците усещане за възстановяване и напредък и да насърчи по-качествения дизайн при възстановяването на британските градове. Фестивалът на Великобритания се определя като „един обединен акт на национална преоценка и едно корпоративно потвърждение на вярата в бъдещето на нацията.“ Джералд Бари, директор на фестивала, го определи като „тоник за нацията“.
Съзъдаден е и Съвет на фестивала, който да съветва правителството, под ръководството генерал лорд Исмай. Отговорността за организацията е възложена на лорд-председателя на Съвета Хърбърт Морисън, заместник-лидер на Лейбъристката партия и лидер на окръг Лондон. Той назначава Велик комитет на изложбата, който се състои се от държавни служители, които трябва да определят рамката на фестивала и да осъществяват връзка между правителствените отдели и организацията му. През март 1948 г. е създадена Фестивална централа, която трябва да бъде ядрото на Офиса на фестивала в Британия, държавен отдел със собствен бюджет. Фестивалните проекти в Северна Ирландия са предприети от правителството на Северна Ирландия.
С Офиса на фестивала в Британия са свързани Съветът по изкуствата, Съветът по индустриален дизайн, Британският филмов институт и Националната лига на книгите. В допълнение, специално са създадени Съветът по архитектура и Съветът за наука и технологии – за да консултират Организацията на фестивала, както е създаден и Комитет на християнските църкви, който да съветва относно религията. Правителствените субсидии са предоставени на Съвета по изкуствата, Съвета по индустриален дизайн, Британския филмов институт и Националния музей на Уелс за работата, предприета като част от фестивала.
Джералд Бари, дългогодишен редактор с леви убеждения и симпатии към по-повърхностното изкуство, е главен организатор на събитието – работа, която той поеме с енергия и оптимизъм, с ясна визия към това какво ще бъде популярно, и умение да мотивира другите. За разлика от Морисън, Бари не се възприема като идеолог на лейбъристите. Той дава предимство на млади архитекти и дизайнери, които си сътрудничат на изложби за военното министерство на информацията. Те мислят по същия начин социално и естетически, както интелектуалците от средната класа с прогресивни симпатии. Така, благодарение на Бари, преобладава колегиално настроение, което свежда до минимум стреса и забавянето.
Изкуствата са показани в поредица от музикални и драматични представления из цялата страна. Постижения в архитектурата са представени в нов квартал – имението Лансбъри, планирано, построено и позиционирано в лондонския квартал Топола.
Централният елемент на фестивала е изложението South Bank, в района на Ватерло в Лондон, което демонстрира приноса на британския напредък в науката, технологиите и индустриалния дизайн, показан в тяхната практическа и приложна форма на фона на врящия, работен свят в онова време.
На други места има и други представяния, всеки от които трябва да бъде завършен сам по себе си отделно, но да бъде и част от една цялостна концепция. В Батърси, на около 5 км. нагоре по реката от Южния бряг, са създадени Фестивалните градини за удоволствия. Тежкото инженерство е обект на изложението на индустриална мощ в Глазгоу. Някои аспекти на науката, които не попадат в обхвата на техническото задание на изложението South Bank, са показани в Саут Кенсингтън. Ленената технология и науката в селското стопанство а изложени във „Ферма и фабрика“ в Белфаст. По-малка изложба на историята на Саут Бенк (където е изложението South Bank) е организирана на фестивалния кораб Кампания, който обиколи бреговете на Великобритания през лятото на 1951 г., а на сушата има амбулантна изложба за индустриален дизайн.
