Свещената армия на Далай Лама – монголските убийци, които оставиха Тибет в краката му
Будизмът е една много интересна религия, макар и мнозина да говорят повече за философия. Умението да достигнете абсолютния покой и контрол над душата и тялото, да осъзнавате случващото се, но същевременно да се носите по течението, това са само част от вселенските закони на едно от най-вълнуващите движения към този момент. Будистите са особени хора, които по една или друга причина не се обръщат към света, а търсят пътя към себе си, не само с помощта на медитация, но с каляването на душата и тялото. За мнозина всичко това може да се смята за лудост, но тази религия никога не е изневерила на последователите си и онези, които са тръгнали към дългия път, рядко се връщат обратно.
Необходимо е да отровите душата си с малко повече материални блага, за да осъзнаете, че никога не сте имали нужда от тях и да потърсите по-красив и смирен живот. Има само един проблем в прокламирането на тази идеология – Далай Лама винаги е разполагал с една изключително успешна и кръвожадна армия от монголски бойци, които в името на религията са готови да нарушат някои от най-жестоките вселенски закони, предлагайки на историците много храна за размисъл. Наричат се „Свещеният кръстоносен поход на Будизма“ и са част от най-страховитите бойци, носещи онова ДНК на някогашните войни на Чингис хан. Сред кръстоносците в името на тази философска религия, получаваме възможност да се запознаем с един особено вълнуващ пълководец – Сонам Раптен.
Той е роден в малко селце на запад от Тибетското плато, най-вероятно проплаква около 1595 г., но това не е сигурно, защото архивите започват да отразяват неговата личност малко по-късно. На 8-годишна възраст Сонам заминава в манастира Дрепунг – причината най-вероятно е, че неговите родители не могат да го гледат, а манастирът предоставя богат набор от средства, необходими на едно дете. Там Раптен трябвало да се научи на всички порядки, които будистките монаси спазват, но след като заминава, никога не прави крачката назад и се отдава на тази религия. Въпросният манастир е известен като квартирата на Гелуг – Жълтата шапка. Това е известно училище за будисти. Странно е да повярваме, че една от най-смирените религии е имала армия, но се оказва, че когато се е наложило, каменните лица на будистите могат да се превърнат в нещо друго – доста по-страшно.
Освен философия и наука за света, послушниците изучавали редица бойни изкуства, а благодарение на здравия дух, те можели да постигнат много на бойното поле и умения като скорост, техника и знание за покосяването на противника с минимален брой удари – това са дежурните предмети за изучаване. Именно в тези среди Сонам се оказва изключително ценен кадър, а манастирът го обича до степен, в която отказва да го освободи. По това време се запознава и с четвъртия Далай Лама – по-технически причини и правилно броене е вторият с такава титла, но будистите смятат, че е официално четвърти, защото монголският кхан е решил да осинови тази титла за себе си. В превод „Далай Лама“ означава „Океан от мъдрост“.
Поклонниците на Жълтата шапка имали симпатия към идеята и бързо преписали, че кханът трябва да бъде и Далай Лама, следователно виждате откъде точно идва леката промяна в цифрите. След като Сонам получава честта да се запознае с Далай Лама и технически кханът на Монголия, той получава правото да бъде нещо като личен асистент, изпълнявайки най-различни задачи. За младото момче, това би трябвало да се смята за особена чест, но има една подробност – такава наистина би имало, но само в мирно време, а 4-я Далай Лама нямал никакви намерения да прекара живота си така, при това по принципите на Будизма.
Тук трябва да приемем, че Тибетската империя вече е разпокъсана на малки парчета и след като няма личност или божество, което да ги обединява, повечето фракции влизат в толкова вътрешни конфликти, че външна атака дори не може да обърка основните им планове. Според някои архиви, тези конфликти продължили около 600 години. Две от най-силните провинции през 1600 г. са Тсанг и Ю. По това време Сонам и Далай Лама се намират в провинцията Ю. В провинцията Тсанг също има владетел, който отговаря за будистите на Бялата шапка и както се досещаме, същият изобщо не харесва Далай Лама.
Причината е, че въпросният имал много приятелски отношения с монголците. Другата причина за евентуалната агресия идва от факта, че владетелят на Тсанг – Карма Тенкйонг смятал, че Далай Лама го е проклел, защото същият често страдал от най-различни заболявания. Въпреки големите разправии, бившата империя все пак постигала някаква форма на мир и тогава, когато най-малко се очаква, Далай Лама умира, при това на 28-годишна възраст, внезапно и оставя владетелят на Тсанг в патова ситуация. След като няма друг избор, решава да вземе властта и изпраща армиите си към провинция Ю, за кратко време успява да смаже противника, да изколи стотици монаси и цивилни, а след това изгаря домове и къщи до земята, като позволява на бойците да разграбят и манастира Дрепунг.
Онези благородни семейства, които не приемали вярата на Бялата шапка, бързо се разделяли с богатството и земите си. Настъпва и насилствената промяна на храма на Жълтата шапка. Всеки противник е бил убиван, а най-накрая новият владетел Тенкйонг установява новото Тибетско кралство и забранява тялото на Далай Лама да се поставя в позата си за прераждане. Сонам Раптен най-накрая е призован да дойде в столицата Тсанг, да се представи на Карма и след това да предостави откуп за живота си под формата на 300 златни монети. Това е била последната капка търпение и Раптен решава, че е време да покаже какво е научил толкова време в шаолинските манастири.
Същият е вече един от монасите на най-висок пост и един от малкото оцелели представители на Жълтата шапка. Докато той е жив, всичко може да се възстанови, а тази отговорност не бива да се изкупува. Сонам успява да избяга от стражата, която го води към провинция Тсанг и бързо започва да търси душата на Далай Лама и нейното прераждане – в случай, че не сте запознати, когато лидерът почине, той не се погребва, а се оставя в специална поза пред храма, като в посоката, в която се обръща след 1-2 дена е и посоката, в която трябва да търсят душата му. Търсенето не е особено лесна работа, монахът е преследван от агенти на Тсанг и влиза в територия, в която се води една от най-тежките граждански войни – монголската.
Не е ясно колко точно време е издирвал преродения Далай Лама, но е покрил сериозна територия, срещайки се със семейства, опитвайки да открие новото прераждане. Най-накрая успява да намери момче на име Нгаванг Лобзанг Гятсо. 2-годишното момче издържа изпитите, които всеки монах трябва да направи, за да е сигурен, че душата е на неговия океан от мъдрост. След като се прекланя, започва неговото обучение и го въвежда във великите науки и философия. Пази го в тайна, защото не иска да привлече вниманието на новия владетел. Понеже се намирал в неутрална територия и никой не го преследва – все още – Сонам решава да рекрутира и привлече някои монголски войни за каузата на Жълтата шапка.
Маскира ги като поклонници и заедно с тях се промъква близо до покрайнините на град Лхаса. През 1621 г. Сонам Раптен не се завръща в Тибет с новия Далай Лама, той влиза с цялата Монголска армия. Добрата вест бързо се разнася и мнозина са готови да отхвърлят управлението на Карма, който също разполагал по това време с армия от близо 10 000 човека. Достигайки манастира Дрепунг, момчето е обявено за 5-я Далай Лама още същата година. Сонам е само на 27 години, но вече знае, че има една нова и много сериозна мисия – да срази провинция Ю при това с всички сили благословията на Далай Лама. За нея се налага да изчака още 2 години, докато момчето не стане поне на 4 години. В следващите 36 години Сонам ще бъде основен съветник, но също така и ръководител на цялото движение. Съпротивата също не спяла, будистите от Бялата шапка не признават новия лидер, даже се обединяват и са готови да се разправят с него. Привлечени са владетелите на Чогхту, Лигдан и Бери.
За да се улесни малко повече задачата, противниковата фракция отвлича бащата на малкото момче. Родителят умира в затвора Тсанг, а тялото е нарязано и хвърлено извън замъка. Сонам изпраща шпиони, които да приберат тялото и да го погребат. За да не станат други грешки, останалата част от семейството е прибрана в манастира и остава там, докато не дойдат по-добри времена. Сонам вече знаел, че няма как да има дипломация и потърсил помощта на кхан Гушри – един от най-жестоките монголски войни по това време. Същият не бил в по-различна ситуация от тази на будистите, в Монголската гражданска война всички воюват именно срещу него. А новината, че Далай Лама се е преродил именно в Монголия, можела само да го зарадва, все пак той е много сериозен почитател на Жълтата шапка.
Този път е ред на защитниците да нападат и не очаквали втора покана, вместо да посрещат войските от Тсанг пред портите си, първо започнали да търсят всички тибетски благородници и селяни, които могат да се присъединят към армията на Гушри. Той пристигнал с една от най-елитните бойни формации, които минавали идеята на армия – те били убийци, готови да се спуснат като бясно куче срещу господарите си. През 1637 г. Чогхту е прегазен и оцелелите отказват да продължат сражението, следващата стъпка е неутрализирането на армията Лигдан, като техният генерал загива от дребна шарка. Това е неприятна новина, защото скоро се прокрадва мисълта за клетва от самия Далай Лама. С тях дори не се влиза в битка – съобщението от Далай Лама е прието и всички се разоръжават и се прибират.
Гушри и Бери вече нямали особена мотивация, а и монголците идвали с впечатляващо резюме, когато става въпрос за сражения. Генералите са екзекутирани и монголците продължават до Тсанг, за да сложат край на голямата сага. Макар и самият Далай Лама да не е съгласен с воденето на военни действия, Сонам имал правото да използва армията по своя собствена преценка. В столицата се оказва, че замъкът е преместен високо в планините. Промяната на точката за сражение е и причината за забавяне за изпълнение на една по-красива екзекуция. Раптен използва малък отряд от монаси и монголски бойци, с които да направи заход и да улови Карма.
Екзекутиран е и тялото му е хвърлено в реката, за да стигне до съгражданите в подножието на столицата. След като Далай Лама става официален лидер на цял Тибет, Сонам Раптен и Гушри решават да издигнат нов дворец само за него. Сонам става главен съветник и слага основата на будистката религия и структура, която познаваме и до днес. Покръства редица монголци под името на Жълтата шапка. Впрочем Раптен прави същото, което е сторено и на него, убива лидерът на Бялата шапка, като го трови с дребна шарка, след това изгаря двореца и не позволява тялото да бъде поставено за прераждане, като пепелта му е пусната в реката.
След това Далай Лама пише около 27 книги, които могат да бъдат открити в неговата библиотека и до днес. Среща се с китайския император от династията Цин, като китайците ще го запишат в своите архиви под формата на „Великият 5-и“. Оказва се, че китайските архиви са и едни от най-точните, защото могат да се проследят всички Далай Лама от 1600 г. до този момент. Това е и последната опозиция в Тибет, която поставя под вълнение цялата история, след това идва време на Китай и днес Тибет остава едно много малко царство, без своя лидер.
Снимки: Wikipedia
