Робството като демонстрация на сила в Арабския свят – практиката продължава и до днес
„Това са много зли хора“, са думите на военния говорител Джо-Ар Херера на конференция през 2016 г. Въпросните са ново ислямистко формирование, което обгражда град Марави за около 5 седмици. Херера обаче не говори за ситуацията и престрелките, които са започнали в града. В началото битката е отнела живота на 100 души, но до края на военния конфликт ще бъдат избити около 250 000, а това определено не е най-доброто число. Причината за недоволството на военния говорител е фактът, че въпросните партизани не се сражават сами, а често взимат заложници. Не се притесняват да влизат в чужди домове и да ги принуждават да сменят религията си, отказалите най-често са изнасилвани.
Битката за Марави влиза в новините по цял свят. Само една седмица по-рано се говори, че в град Ракка, Сирия е започнало събирането на роби, повечето са за сексуалното задоволяване на войниците. Жените, които някога са били робини на ИДИЛ имат възможността да говорят и да разказват как техните „съпрузи“ много често не обръщали внимание на възрастта, някои се възползвали от 9-годишни момичета и не се притеснявали да ги вземат от родителите им. И тогава се роди един малко по-специален въпрос: каква е практиката на ислямистите в историята и наистина ли са били винаги толкова жестоки, колкото се смята? Краткият отговор е: да. Робството винаги е било част от Арабия.
Много преди появата на Мохамед през VII век, регионът се контролирал от племена, които винаги намирали време за една бърза и бутикова война. Впрочем мирът е последното, което бихте открили на тази територия. По някаква причина, във времето всичко се решава с насилие и след като осъзнали, че войната изисква ресурси, прибягнали до най-древната традиция – взимането на роби и продаването им за трупане на блага. В началото започват да взимат роби през цяла Месопотамия, Персия и Северна Африка. Заловените са стотици и винаги са откарвани към големите градове, където търговията става все по-сериозна.
Нямало и значение какво наистина ще се докара: по-големи деца, млади жени, мъже за работа, всичко се купува и пазарува в територията на ислямистите. И точно така започва да се изхранва една специална територия на империята. Купувачите имали право да използват закупената стока по най-добрия начин, който си изберат. Африканските мъже се предлагали за тежка работа в солните мини и захарните плантации. По-възрастните мъже и жени били избирани да чистят улиците и къщите на своите господари.
Момчетата и момичетата били запазвани за сексуални цели. Мъжете и често малките момчета, могат да бъдат изпратени в армията и след като преминат своята свирепа тренировка се зачисляват към еничарите. Хиляди се кастрират и се изпращат за работа в харемите като охрана. Робите се смятали за нещо като забавление и демонстрирали класата на владетеля. Веднъж щом закупите роб, може да правите с него каквото пожелаете. Боят и изнасилванията се случвали на дневен ред, към това се добавял и бой с камшик, в случай, че някой реши да прояви характер, но това се случвало доста рядко. В един момент робите започнали да се товарят и на кораби, за да бъдат търгувани навсякъде другаде.
Някои тръгват към Ирак, където да се продават на други пазари. След като териториите там били наводнявани много често, мнозина просто се отказали да се занимават със земеделие. Земята се продава на заможни владетели, които идват с орда от своите роби и започват да засаждат захарна тръстика. Процесът отнел време, но след като има работна ръка и хиляди хора влизали в блатата, за да ги пресушават, скоро започнали да се появяват и първите посеви. Онези, които отказвали да работят или просто вече не можели, идвало времето за още наказания като осакатяване и смърт. Не си правете илюзии, много често робите наистина предпочитали да умрат, отколкото да се занимават с каквото и да било. През 869 г. робите най-накрая намират сили и решават да се изправят срещу поробителя. Според историята, това въстание продължава около 14 години, като само за два дена бунтовниците успяват да влязат в Багдад. По изчисления, около 2.5 милиона умират в тази битка и след като най-накрая бунтът е потушен, владетелите решават да вземат мерки за евентуални бъдещи амбиции.
Малко след въпросната година се измислят нови закони, с които да се ограничи концентрацията на роби в една зона, тоест никой не е помислил как да направи живота им малко по-добър, мюсюлманите искали да запазят всичко, но без да се налага да инвестират още средства в следващата война. Новите мерки давали шансове само на определени хора да размножават роби, всички останали трябвало да се кастрират и сексът между роби бил напълно забранен. По това време Мохамед се смятал за абсолютен месия и било забранено да се взимат мюсюлмани за роби.
Така робите често преценявали, че е далеч по-добре да приемат това, което лудите хора искали от тях, отколкото да се отдават на всякакви други форми мъчение. Робството е записано около 30 пъти в Корана и се смята за абсолютно нормална практика. Робите обаче остават роби и ако един човек направи семейство, неговите деца също няма да бъдат свободни. Чужденците и гостите се смятат за свободни, докато не се реши нещо друго или просто даден владетел не реши да ги пороби. Освен това, дори и да не са свободни, тях също ги очаквал съда на Аллах, следователно трябвало да изпълняват същите ритуали.
Макар и да се смята, че робите можели да бъдат свободни с исляма, не всеки владетел изпълнявал обещанието. Позволявало се образование за опознаването на религията, но нищо повече. Старите роби можели да бъдат освободени, но в последствие започнал да се изисква и данък, който също се заплащал с хора. Още в началото на Ислямската ера, племената по крайбрежието са постоянно нападани. Някъде през IX век започва събирането на роби от Кения и Уанда. Някои роби идват от още по-далече – Мозамбик и Судан. Жителите се изпращали да работят на мини и плантации в Близкия изток, но други заминават за Индия. Поробеният човек има стойността на валута и стотици са предлагани на Китай като форма на уважение. Когато търговците стават по-силни и заминават за Северна Африка, откриват, че пазарите вече са разработени от Европа, а Средиземно море се е превърнало в директна линия.
Някои португалски мисионери забелязват една интересна практика, при това през 1609 г. Един арабски търговец зашивал половите органи на младите жени, за да не им позволи да бъдат интимни. Става ясно, че когато може да се докаже девствеността на една жена, тя може да повиши своята стойност значително. И разбира се, днес мнозина обвиняват Европа за търговия на роби около III века от 1500 г. до 1800 г. Арабският свят започва тази практика през VIII век и продължава и до днес. До днес не е изчислено колко точно роби са взети от Европа, но по изчисления са между 1 и 4 милиона души по времето на Османската империя. Само през XIX век са продадени около 10 милиона души.
И това ни връща до популярния ИДИЛ, който практически връща старите норми, до този момент няма нито една страна, която да е признала и да практикува робството. Това означава, че хората, които не са приели въпросната религия и не са успели да избягат на време, автоматично се превръщат в роби и нямат никакви права. Веднага след засилването на организацията, Мосул се радва на нов робски фронт за търговия. Момичета на по 6 години се продават на територията на страната и всички практики и блудства не се смятат за грях, след като не се извършват върху правоверния.
Снимки: Wikipedia
