Няколко съвета за „здраве и щастие“ от Джейн Остин

Трябва да погледнем цялата „картинка на здравето“
Каквото и да се каже за може би тясната формула на Остин за брачно блаженство (красив мъж + голямо състояние = успех), що се отнася до здравето, тя в никакъв случай не е редукционист. В сравнение с днешните клинични дефиниции за здраве – често дефинирани чрез цифри по някаква скала – Остин разглежда здравето в далеч по-широки аспекти.

Повлияно от класическата медицина, която основава доброто здраве повече върху факторите на околната среда и по-малко върху тревожността върху тялото на човек, здравето според Остин изглежда има освежаващо буквално значение. Думата ‘здраве’ (от англ. – ‘health’) етимологично означава ‘цяло’, от староанглийския ‘хале’; нещо, което трябва да донесе подмладяваща цялост на тялото, настроението и ума. Следователно не е случайно, че най-здравите персонажи на Остин не гледат навътре в стремежа си към здраве, а вземат предвид много други фактори: техните енергийни нива; връзката им с храната и упражненията; техният физически комфорт и психическо щастие; дори блясъка на кожата им. Остин го нарича по-голямата „картина на здравето“ в „Ема“, нещо, което може да процъфти, независимо от размера на тялото.

Всъщност, вместо да се популяризира универсален стандарт за физическа красота, в романите на Остин има широка и прогресивна гама от здрави и енергични хора с различни размери на тялото – от „закръглената“ Хариет Смит в „Ема“ до „квадратността“ на г-жа Крофт в „Доводите на разума“, към „крепката“, криволичеща привлекателност на Лидия Бенет в „Гордост и предразсъдъци“. И не забравяйте хубавата Джейн Феърфакс отново в „Ема“, описана с възхитително двусмислени термини като „най-превъзхождащата се среда, между дебели и слаби“. Накратко, привлекателните тела могат да бъдат във „всяка възможна вариация на формата“, казва Елинор в „Разум и чувства“.

Не бъдете почитател на храната
Въпреки привидно оскъдните препратки към храната в романите си, Остин сякаш разбира съвременната култура на симпатия към храната по-добре от повечето от нас днес. Подобно на нашата, джорджианската епоха е епоха на епикурейски излишък. Благодарение на подобрените селскостопански техники, храната е в изобилие в Англията на Остин повече от всякога и нарастващото свободно време означава, че има повече време да се яде. Комбинацията крие неизбежни рискове за здравето, потапяйки висшите класове в мини епидемия от затлъстяване. Както отбелязва лекарят от 18 век Томас Шорт: „Вярвам, че никоя епоха никога не си е позволявала повече случаи на пълнота от нашата собствена.“

Остин отразява тази загриженост в своята литература, създавайки обсебени от храна персонажи като г-н Хърст в „Гордост и предразсъдъци“, „които живееха само за да ядат“. Но докато нейните съвременници се застъпват за строги диети за отстраняване на проблема, Остин има други, по-практични тайни в ръкава си. Нейните романи се позовават на психични стратегии за това как да се храните задоволително и здравословно.

Един от нейните съвети е, както тя го нарича, „подходящ нюх на безразличие“ към храната: колко е важно да се поддържа връзката на човек с храната от емоционална гледна точка. Нейните персонажи са известни с това, че отказват да говорят, мислят или да се вълнуват от храна повече, отколкото е необходимо. Например в „Гордост и предразсъдъци“ краткото приятелство на Лизи с г-н Хърст спира неудобно, когато тя отказва да се отдаде с него в разговор за главоломните изкушения на френското „рагу“ – силно ароматизирана яхния, на която той изглежда не може да се насити.

Упражнявайте се като Елизабет
Остин е страстен и прогресивен защитник на упражненията, особено за жените. Култът към чувствителността от 18 век прави всичко възможно, за да заслаби дефиницията за женствеността от епохата, да разпространи „идея за слабост“, както пишат съвременни наблюдатели като Едмънд Бърк. „Жените са много разумни за това“, пише той, „поради което те се научават да шашкат, да се поклащат в походката си, да фалшифицират слабостта си“. Остин отвръща на удара: „Не ме разглеждайте сега като елегантна жена“, настоява Лизи Бенет в „Гордост и предразсъдъци“.

Въпреки че тя никога не е еквивалентът за инфлуенсърка във фитнес залата, Остин изразява симпатия нещо много по-внимателно; философия, която днес можем да наречем интуитивно упражнение. Един свят, далеч от оловните тежести и агонизираното мрънкане в съвременните фитнес зали, интуитивното упражнение е убеждението, че най-ефективните тренировки включват лесни, естествени движения, че бутането на телата ни твърде далеч от техните зони на физически комфорт не е устойчива стратегия за фитнес през целия живот. Има здравата логика в наблюдението на Остин в „Менсфийлд парк“: „Никога нищо не ме уморява, но правя това, което не ми харесва.“

Също така е интересно да се отбележи, че само приятни, доставящи удоволствие думи като „удобно“, „възхитително“ и дори „плътно“ определят ежедневните тренировки в романите на Остин, с много малко пот или физически стрес. Движението, често и рутинно, е всичко, което Остин съветва, независимо дали това е разходка до най-близкото село, градинарство, танци или просто още едно „обръщане“ из стаята. Там, където ние се напъваме физически, героите на Остин се чувстват леки и напълно удовлетворени, като просто се наслаждават на „радостите от бързото движение“ (след това удобно дишане, когато е необходимо).