Бабуинът, който регулираше жп гара в Кейптаун и неговият приятел-ветеран от Първата Световна война
Бабуинът Джак може да се похвали като животно с изключителна кариера. Историята му ни пренася в Кейптаун и ни запознава с един от най-ценните кадри на железницата. Като изключително забавна атракция на гарата, същият бабуин често обичал да скача от влак на влак, понякога дори в движение, транспортът го впечатлявал, а и хората го обичали.
Един ден през далечната 1877 г. Джак прави грешният скок и пада под колелата на влака. Бабуинът оцелява, но наранява двата си крака и коляното си. Макар и да е обездвижен много сериозно от травмите си, бабуинът не се отказва от хобито си. Служителите на гарата го съжаляват и започват да го лекуват. Домашният любимец скоро успява да се изправи на крака и няма никакви проблеми да започне своя живот отново.
Правят му специални патерици, с които да се движи и дори количка, а като бонус получава и работа. „Скокльо“ се научава да пуска сигнали на машинистите, помага на кондуктора, носи ключовете за гарата и още много други странични задължения, които го превръщат в любимец на пристигащи и заминаващи. Най-важното е, че е толкова обичан, че на гарата пристигат хора, които нямат никакво намерение да пътуват, а просто да видят как Джак навигира влаковете. Проблемът обаче е, че мнозина започват да недоволстват от факта, че бабуин управлява цяла гара.
В един момент пристигат дори и експерти, за да проверят дали наистина животно работи по-добре от човека. Пред погледа на експертите, началникът на гарата дава сигнал и всички наблюдават как Джак отива до стрелата и променя посоката. Докато се придвижва, бабуинът не изпуска от поглед машинистите, за да разбере в каква посока искат да се движат. При цял ден наблюдения, специалистите не намерили нито една забележка, за „Скокльо“ е било особено забавление и удоволствие. Стига се до там, че се вписва в официалните документи като служител, плащат му се 20 цента и половин бутилка бира, която той употребявал след работно време. В продължение на 9 години, бабуинът никога не направил и една грешка. Впечатлявал пристигащи и заминаващи, оказал се дори служител на месеца и служил вярно на гарата в Кейптаун. За съжаление в един момент се разболява от туберколоза и е освободен от служба, като в последствие умира.
Черепът му е запазен в Южна Африка, а мнозина помнят професионалната му изява. Дори и като талисман на железниците, той често се бърка с още едно животно. Съществува още един адаш на бабуина, който обаче успява да се прослави през Първата Световна война. Бабуинът Джаки е официална част от 3-та Южноафриканска пехота. Неговият живот започва като домашен любимец на Албърт Мар. Човекът го открива като много малък във фермата си и решава да го вземе и дресира. Очевидно не му е трябвало много време и скоро всички обикнали бабуинът. Няколко години двамата прекарват под един покрив, но домашният любимец бил пуснат на свобода, ширийки се из цялата ферма.
Историята продължава до 1915 г. с включването на Албърт в глобалния конфликт. Осъзнава, че не иска да остави своя питомец сам и решава да го вземе със себе си на фронта. Макар и да не вярва, че животното ще намери място в редиците, армията се съгласява, а и да бъдем честни – всеки човек с най-странните прищевки е готов да бъде взет на фронта, особено след като има възможност да носи пушка. Джаки получава отношението, което всеки друг войник получава – има униформа, знаците на пехотата и дори зачислена храна.
С времето дори се научава да поздравява офицерите, изправяйки се и козирувайки. Пали цигарите на офицерите, когато ги види да търсят огънче и се ориентира по аромата на тютюн. Поради факта, че е готов по всяко време да услужи на приятел войник, скоро става и талисмана на ротата. Прекарва доста време в окопните войни във Франция и дори е ранен. По време на артилерийски огън, Джаки строи каменна стена, за да се предпази от шрапнелите. Не успява да се справи толкова добре и един шрапнел го удря в десния крак. В лазарета става ясно, че този войник ще изгуби единият си крак. Лекарят не знае колко точно хлороформ да сложи и не смята, че Джаки изобщо ще се събуди, но след няколко дена е отново изправен. За своята смелост, бабуинът получава медал за храброст и също така е повишен от редник в ефрейтор.
Малко преди края на войната е уволнен от армията и върнат обратно в Кейптаун. Получава своите документи – по-скоро собственикът му – военна пенсия и дори му се осигурява работа като освободен войник. След войната отново може да бъде открит във фермата, където живее спокойно до края на живота си, който идва през 1921 г. До днес е единственият бабуин с ранг в Южноафриканската пехота, както и единственият с участието в Първата Световна война.
Снимки: Wikipedia
