Американският сенатор, който се опита да осъди Бог
Американската правораздаваща система може да се похвали с абсолютен либерализъм. В течение на времето ще открием някои интересни тенденции. Производителите на микровълнови печки поставиха ясни инструкции, че не може да се сушат домашни любимци, а до това решение се стига, след като жена решава да изсуши своя пудел. Изгорените с кафе и чай в McDonalds завеждат дела, след като се изгарят с топлите напитки. И до днес ще откриете надпис, който напомня за високата температура. САЩ обича воденето на дела, при това от всякакъв вид. Един особен герой в това отношение е сенатор Ърни Чеймбърс, който решава да заведе дело срещу Бог.
Събитието се случва през 2008 г. и както се досещаме, само американец може да роди брилянтната идея да се изправи срещу религията на няколко хилядолетия. Една година по-рано САЩ е ударена от потопи, урагани, няколко торнадота и всичко това води до гибелта на много хора, а оцелелите са принудени да живеят в мизерия. Бихте очаквали от един политик да се насочи към подобряване на условията, вместо да си губи времето с подобни дела, но Ърни е на съвсем друга вълна.
Правото е една особена материя, в която при правилен подход всеки може да получи правото да бъде изслушан пред съдия. През 2008 г. съдия Марлон Полк от Небраска влиза в историята като човекът, който трябва да съди Бог. Подозираме, че най-вероятно това ще е характеристика в св-то му, която определено ще донесе сериозно реноме. Съдията проявава здрав разум и не дава ход на делото поради простата причина, че няма как да започне. Използвайки един от най-традиционните методи, Полк бързо заявява, че призованата втора страна не може да се яви в съда, поради простата причина, че липсва официална адресна регистрация, за да бъде връчена призовката. Ърни е доволен, че съдът така или иначе е признал съществуването на Бог, а в последствие признава и неговото всезнайство, а като всемогъща сила, той най-вероятно е успял да види и точно това дело.
В рамките на 30 дена, сенаторът има правото да обжалва и да заведе второ дело, но така и не се възползва от тази опция. Каква е обаче истинската му цел? Ърни се оказва човек с мисия и една много интересна идея. Той не иска да се прави на глупак, а се опитва да докаже, че правораздаването в страната има избирателна сила и често пропуска да даде ход на някои дела, наричайки ги несериозни. За него, както и за констутицията на САЩ, вратите на тази институция трябва да бъдат веднага отворени и да позволят на повече хора да завеждат искове. Другата важна подробност е, че дори Бог може да се окаже призован пред американските съдии.
Медии като CBS са точно на обратния полюс и смятат, че съдникът е имал други мотиви – да докаже, че съдът се занимава точно такива несериозни дела. Тук изниква още един въпрос, дали САЩ ще се да се занимава с такова дело, ако Чеймбърс не беше сенатор. Някои новинарски емисии напомниха, че това е човек, който много често пропуска сутрешната молитва. Любопитен факт е, че и други са се опитвали да съдят Бог, но пък при тях няма възможност за изслушване. Сенаторът е известен и с други интересни противоречия, веднъж съди полицията, наричайки я ISIS. Малко след него в съда пристига друго дело за иск от 1 трилион долара, защото Бог не ръководи правилно света. Дори не стига до изслушване, но въпросът е друг: при евентуален успех, кой щеше да заплати сумата?
Имайки предвид, че днес 83-годишният бивш сенатор е пенсиониран, трябва да запомним и още една подробност. Това е човек, който във времето е успял да привлече вниманието на съда по най-различни причини. Първо се обявява срещу смъртното наказание, след това се бори за правата на хората с различна сексуална ориентация, в последствие си навлича гнева на някои избиратели, които са разочаровани от неговите действия по един или друг начин. Най-накрая става ясно, че макар и да се води за сенатор на определена зона, Ърни не живеел там – нещо, което той самият нарича клевета.
Изгряването му в политиката започва през 1996 г. след бунт в Омаха, където жителите се изправят срещу полицейско насилие, а Чеймбърс работи като парламентьор и представител на протестиращите. В последствие това носи и политическите облаги, но към тях трябва да добавим и наличието на някои по-луксозни придобивки. Това не му пречи да се обяви за човек с интереси към равноправието, но действията му понякога са много по-странни, отколкото избирателите биха очаквали. Може би последната стъпка е опитът му да съди елемент от Библията, за когото няма доказателства и не може да се изправи пред някоя от изброените институции. По-забавното е, че не се опитва да насочи своето внимание към църквата, която би могла да му отговори.
Един от най-интересните моменти от неговата кариера идва и с осмиването на лица като Томас Джеферсън, заявявайки, че същият имал 6 деца от една от неговите робини. Ърни често се чудил какво точно ще се случи, ако той изнасили бяла жена, което го поставя в обувките на не толкова обичан политик и представител на обществото, което някога го е избрало. Не е изненада, че днес не е част от същият политически елит. Та такива хора имат брилянтни идеи, с които могат да се запомнят, особено от юридическа гледна точка.
