Не предприемачеството тласка Индустриалната революция, а войната
Всяка, осветена от пълнолуние нощ в края на 18 век, Самуел Галтън Джуниър, прочут гражданин на Бирмингам, може да бъде намерен в дълбока дискусия за чудесата на науката с свои колеги мислители и производители, включително производителите на парни машини и герои на индустриалната революция Джеймс Уат и Матю Бултън. Галтън е най-богатият от всички тях като спечели богатството си като собственик на най-плодотворната фабрика за оръжия във Великобритания.
Галтън е квакер – секта, известна с вярата си в нехристиянския характер на войната. И все пак той вярва, че войната движи индустриалния напредък около него, и изтъква това, когато защитава бизнеса си пред свои колеги квакери през 1796 г. Той отбеляза, че всички в бързо трансформиращата се икономика по някакъв начин допринасят за военните сили на държавата; той не е по-лош морално от доставчика на мед, данъкоплатеца или хилядите работници. Всъщност дори неговите приятели квакери, които искат да го отблъснат от неговия неморален бизнес, участват в материалното или финансовото издържане на войната. За Галтън съучастието във войната е с две думи неизбежно. Правителствените обществени поръчки движат удивителната индустриална трансформация около него.
Знаем, че почти непрекъснатите войни на Великобритания от 1689 до 1815 г. я превръщат в световна сила, но гледната точка на Галтън предполага, че те също превръщат държавата и в първата индустриална сила в света. Това мнение противоречи на популярното мнение, че индустриалната революция е задвижвана от частното предприемачество.
Тази гледна точка, втората, оказва дълбоко влияние върху дебатите за това какво движи иновациите и каква роля трябва да имат правителствата в икономиките.
Институциите, съставляващи британската „държава“ през 18 век, съществуват изцяло, за да осигурят ресурсите за война – идеята, че държавните служби трябва да строят училища и инфраструктура, например, не съществува. Британската държава е „фискално-военна“ държава като вдига данъци, за да участва в многобройните войни през този период по-ефективно от всяко друго европейско правителство. Ръстът в търговията, произведена от тези войни (принудително), е от решаващо значение за индустриалната революция на Великобритания – осигуряват се суровини и се стимулират усилията за имитация на луксозните, вносни стоки. Увеличаването на данъчните приходи също играе важна роля в тази трансформация. И освен данъчното облагане, другата ранна цел на държавните служби е управлението на договори за военни доставки.
Индустрията на огнестрелните оръжия дава прозорец към начина, по който военните покупки предизвикват индустриална революция. Конституционната монархия, създадена с революция през 1689 г., се страхува, че един-единствен концентриран набор от оръжейници може да бъде съблазнен или принуден да застане зад якобитските бунтовници, които са решени да възстановят свалените Стюарти. За да се застраховат срещу този риск, държавните служби се стремят да умножат броя на оръжейниците и обектите за производство на оръжия – въпреки оплакванията на старите производители, че „толкова много новаци“ ще бъдат „доста неопитни в бизнеса“. Така държавният отдел, който отговаря за снабдяването със стрелково оръжие, подхранва съществуващата в Бирмингам индустрия за огнестрелно оръжие, отчасти за да намали силата на лондонските оръжейници.
Съзнавайки опасенията на държавната администрация, производителите на оръжие се стремят да утвърдят лоялността си към нея, апелирайки за поръчки, като напомнят, че в „опасните времена“ по-рано те „се държат във всяко отношение като лоялни субекти“. Правителството не иска да отчужди индустрия, от съществено значение за нейната сигурност. То продължава да се намесва в развитието на индустрията, за да поддържа едновременно доброто й здраве и да повишава производителността й по време на нужда. Например, Службата за оръжие наема безработни артисти в държавните оръжейни работилници, продава стари военни оръжия обратно на оръжейниците, за да ги препродадат в чужбина, предоставя средства за обучение на повече производители на оръжия за разширяване на производствения капацитет и подпомага продажбите на оръжия на сертифицирани компании и други клиенти, особено тези, които участват в търговията с роби и в завладяването на Южна Азия и Северна Америка.
Службата за оръжие също обръща внимание, че прекратяването на договорите на оръжейниците ще ги принуди да освободят работници – мъже, които може да не е лесно да бъдат намерени при следващото избухване на войната, и също така, които биха могли да се присъединят към безмилостните редици на бунта. Договорите за оръжейната индустрия едновременно въоръжават режима и купуват лоялност на оръжейниците.
Целият този напън революционизира оръжейната индустрия, която еволюира от годишен производствен капацитет от десетки хиляди през 90-те години на 17 век до милиони до 1815 г. Отделно от културната склонност към предприемачеството, това, което има значение за насърчаването на тази революция, е, че правителствените служители имат един и същ интерес като търговците, насочен към завоевания и иновации, предизвикан от спешни военновременни договори и подкрепени от държавни агенции.
