Кой и кога написва Библията
През 2007 г. списание Time пише, че Библията „прави повече за оформянето на литературата, историята, развлеченията и културата, отколкото която и да е книга, писана някога“. Това е смело твърдение, но и такова, което е трудно да се обори.
Но откъде произлиза Библията?
Археологията и различни писмени източници хвърлят светлина върху историята на двете половини на Библията: Стария и Новия Завет. Тези открития може да са непълни и да бъдат силно оспорени, но все пак помагат на историците да нарисуват как Библията става реалност. Може би най-доброто място за старт на историята е в нажежения от слънцето северен Египет, тъй като именно там Библията и археологията може да са се сблъскали за първи път. В продължение на векове Старият Завет е тълкуван широко като история за катастрофа и спасение – на израилтяните, които изпадат в нещастие, след което се вдигнат и намират изкупление. Никъде тази тема не е по-очевидна, отколкото в Изход, драматичната втора книга на Стария Завет, която описва бягството на израилтяните от плена им в Египет.
Но открива ли археология къде са били пленени израилтяните?
Това е въпросът, който някои историци си задават още от 60-те години на миналия век, когато австрийският археолог Манфред Биетак идентифицира местоположението на древния град Пи-Рамзес на мястото на съвременния град Кантир в делтата на Нил в Египет. Пи-Рамзес е голямата столица, построена от Рамзес II, един от най-страховитите фараони в Египет и библейския мъчител на израилтяните. Твърди се, че Пи-Рамзес е библейският град Рамзес и че градът е построен, както се твърди в Изход, от еврейски роби.
Това е интригуваща теория, но със сигурност има съмнения в нея. Ако е вярна, това поставя поробените израилтяни в делтата на Нил през десетилетията след 1279 г. пр. н. е., когато Рамзес II става цар. И какво се случи след това?
Библията ни казва, че Мойсей извежда израилтяните от плен в Египет (чието население е унищожено от десет чуми, нанесени им от Бог), преди Исус Навин да оглави нашествие в Ханаан, обещаната земя. Историческите източници обаче са далеч по-малко категорични. Както казва Джон Бартън, бивш професор по тълкуване на свещените писания в Оксфордския университет: „Няма доказателства за голямо нашествие от израилтяните при Исус Навин; населението изглежда не се е променило много през този период, доколкото можем да кажем от археологическите проучвания.“
Всъщност най-доброто доказателство за твърдението на Библията, че израилтяните са отиват в Ханаан, е „Стелата на Мернептах“
Какво е Стелата на Мернептах?
Както всички добри автократи, Мернептах, фараон на Египет, обича да се хвали с постиженията си. И когато той повежда своите армии на война, която се оказва успешна, в края на 13 век пр. н. е., той иска светът и следващите поколения да знаят всичко за нея. Фараонът разказва за бойното си майсторство върху триметрова буца резбован гранит, известна днес като Стелата на Мернептах. Стелата, открита на мястото на древния египетски град Тива през 1896 г., съдържа 28 реда текст, описващ предимно победата на египтяните над либийците и техните съюзници. Но именно последните три реда от надписа може би предизвикват най-голям интерес сред историците.
„Израел е прерязан“, пише там. „Семената му вече не съществуват.“ Тези няколко думи представляват първата известна писмена препратка към израилтяните. Но макар де не е много радостна, израилтяните щяха да оцелеят.
И историята, която ще разкажат за себе си и връзката им с техния Бог, ще засенчила всяко от постиженията на Мернептах. Това ще породи несъмнено най-влиятелната книга на всички времена: Библията.
Кой е написал Библията?
До 17-ти век мнението е, че първите пет книги от Библията са дело на един автор: Мойсей. Оттогава тази теория е сериозно оспорена.
Сега учените вярват, че историите, които ще станат Библия, са разпространявани от уста на уста през вековете, под формата на приказки и поезия – може би като средство за формиране на колективна идентичност сред израелските племена. В крайна сметка тези истории а събрани и записани. Въпросът е от кого и кога?
Следа може да се крие във варовикова скала, открита вградена в каменна стена в град Тел Заит, на 50 километра югозападно от Йерусалим, през 2005 г. Камъкът, известен сега като камъкът Заит, съдържа това, което според много историци е най-ранната открита някога еврейска азбука, датираща около 1000 г. пр. н. е. „Това не са случайно надраскани две или три букви; това е пълната азбука“, казва Кайл Маккартър от Университета Джон Хопкинс в Мериленд за камъка. „Всичко в него казва, че това е родоначалникът на ивритската писменост.“
Камъкът Заит сам по себе си не ни казва кога Библията е написана, но ни дава първия поглед върху езика, на който е написана. И проследявайки стилистичното развитие на този език през вековете и препращайки го към библейски текст, историците успяват да изключат хипотезата за един автор, като вместо това стигат до извода, че Библията е написана от няколко книжовници през първото хилядолетие пр. н. е.
Предполага се, че първата вълна от книжовници започва работа по времето на цар Давид (около 1000 г. пр. н. е.). Независимо дали това е вярно или не, Давид е монументална фигура в библейската история – убиецът на Голиат, завоевателят на Йерусалим. Давид също е изключително важна фигура в стремежа за установяване на връзки между Библията и известните ни исторически факти, тъй като изглежда най-ранната библейска фигура, потвърдена от археологията.
„Убих [царя] на Давидовия дом.“ Така пише на Стелата Тел Дан, изписан камък от 870–750 г. пр. н. е. открит в северен Израел през 90-те години. Подобно на Стелата на Мернептах преди нея, тя документира победата на военачалника над израилтяните (вероятно местния владетел Хазаел от Арам-Дамаск). Но това поне показва, че Дейвид е бил историческа фигура.
Стелата Тел Дан предполага, че колкото и способни да са владетелите му, израелският народ продължава да е застрашен от мощни съседи. И през 586 г. пр. н. е. един от тези съседи, вавилонците, им нанася едно от най-опустошителните поражения в история на евреите: те обират свещения град Йерусалим, убиват част от жителите му и взимат много други обратно във Вавилония.
За народа на Израел падането на Йерусалим е ужасяващо преживяване. По думите на Ерик М Майерс, библеист от Университета Дюк в Северна Каролина, това създава „една от най-значимите богословски кризи в историята на еврейския народ“. И според много учени тази криза може да има трансформиращо въздействие върху писането на Библията.
Старият Завет е далеч повече от история за еволюцията на една нация – той е и хроника на връзката на тази нация с нейния Бог. Убеждава ли разграбването на Йерусалим през 586 г. пр. н. е. една нова вълна от еврейски мислители, че не са спазили своята част от сделката им с Бог? Подтиква ли ги да преразгледат всички предишни издания на еврейските писания, за да изострят акцента върху споразумението или „завета“ между хората и Всевишния?
Няма съмнение, че по времето, когато евреите се завръщат от вавилонското си изгнание, Библията заема уникално място в колективното има съзнание. Обаче ще минат векове, преди книгата да бъде почитана като таен текст за неевреи. И причината за тази трансформация от национално в международно значение е, разбира се, фигурата на Исус Христос. Става въпрос за така нареченият Нов Завет – разказът за живота и ученията на Исус, който превръща Еврейската Библия в оформящ цивилизацията глобален феномен.
