Коя е тайната муза на Бетовен – неразгаданата загадка
Любовта може да бъде изключително мистична сила, която да ни вдъхнови да създаваме чудеса. Всеки творец има поне една такава в своя живот, но не всеки може да сподели чувствата си, както се досещаме. Точно по тази причина ще забележим, че Бетовен не е имал този успех и за жалост е трябвало да прекара целия си живот, пишейки впечатляваща музика за своята „Безсмъртно обичана“. В продължение на два века тази любовна трагедия продължава да обърква историците, но и до днес е почти невъзможно да се посочи с по-голяма точност коя е била дамата, която е накарала този творец да създаде всичката си музика в полза на дамите.
Някъде през март 1827 г. композиторът умира, а неговият асистент – Антон Шиндлер, открива скрито отделение в чекмеджето му, където има пари, някои картини и два документа. Писмото е адресирано до двамата му братя и по-късно ще стане известно в историята като откровението Хайлигенщат, в което Лудвиг споделя за напредващата си глухота и в отчаянието си споделя терзанията с братята си, очаквайки да се отрази много жестоко на неговото музикално творчество. Другото писмо е написано с молив и съдържа около 10 малки страници. В него се разказва за невероятното емоционално страдание, което го е завладяло от жена, която е срещнал в градче на име „К“.
Историците смятат, че става въпрос за Карлсбад, който днес е известен като Калови Вари. Надеждите на този творец за връзка и любов се изчерпват в следващите редове, докато пише писмото. Последната секция съдържа и откровения за истински и съкровени чувства, които сякаш никога няма да намерят пристан. Завършва цялото писмо с думите „Някога твоя. Някога моя. Някога наша.“. И с оглед на тях, както и на събитията след това, Бетовен започва своя тежък и черен път в музиката, който до този момент сякаш е бил пазен в тайна, макар и дълго време да не успява да напише творба. Не е сигурно дали това писмо е било изпратено или не, мнозина подозират, че най-вероятно композитора е успял да го препише и просто е запазил оригинала за себе си. Очевидно е предпочитал да го запази за себе си до смъртта си. И така в историята остава един въпрос, чийто отговор все още витае някъде там в миналото. Коя е тази мистична жена, която е успяла да разбие сърцето на Лудвиг?
Още по-лошото е, че авторът е написал дата, но е пропуснал годината. Едва през 50-те години на миналия век, учените имат технологията, за да потърсят малко по-точно следите на тази толкова мистична персона. По-лошото е, че ако се вярва на анализа, писмото е написано някъде през 1812 г. Бетовен вече е бил известен и е разполагал с редица интересни романтични опити – трудно е да се нарекат връзки. Макар и да не успява да се ожени, той все пак има няколко връзки с различни дами, някои остават пропуснати от историята или пазени в тайни, други са съвсем различни. Дори и славата му не позволява да намери онази жена, която да откликне на чувствата му и точно по тази причина самият той се отказва от преследването им.
Една от потенциалните кандидатки за тази връзка е Доротея фон Ертман, тя е сред учениците по пиано, които композиторът взима под крилото си, но според мнозина, не може да се смята за нищо друго, освен платоническа, а от скоро се твърди, че Бетовен дори не е имал някакви толкова големи симпатии към нея. Певицата Амели Себалд съвпада по-точно с написаното писмо и локацията на подаване. Според хронологията на живота му, когато слухът започнал бавно и сигурно да се влошава, лекарите препоръчали да отиде в курортния град Теплиц. Въпросната певица също се е намирала там през лятото на 1812 г.
Проблемът е, че в друга комуникация, двамата разговарят така, сякаш са само приятели и нищо друго. Възможно ли е тогава да бъде покровителката на композитора – Анна Мари Ердоди? Тя е финансирала композитора и му позволявала да живее във Виена, като дори заплащала някои от приблизително 60-те адресни регистрации на композитора. Любопитен факт е, че Бетовен наемал толкова квартири, за да може да не смущава живущите. Когато хората започвали да се оплакват, той сменял адреса си и заминавал в следващата квартира, така всеки получавал минимална доза. Анна също така помага на композитора да получи кралски патронаж и точно по тази причина на нейно име се посвещават някои от най-добрите му творби.
Единственият проблем с тази дама е, че географски не съвпадат позициите. В писмото Бетовен пише, че скоро са се видели и най-вероятно скоро отново ще повторят срещата, защото Лудвиг е близо до нея. А по това време Ердоди се намира много далече от локацията, в която е написано писмото. Някои историци започват да чертаят географската локация и стигат до заключението, че може би става въпрос за Тереза Малфати. Тя е била братовчедка на близък приятел на твореца и дори през 1810 г. Лудвиг решава да ѝ предложи брак. В този случай отново парите се оказали сериозен проблем, защото родителите ѝ били достатъчно заможни, за да откажат на този мераклия да вземе дъщеря им. Точно по тази причина Тереза е по-късно омъжена за благородник.
Ето защо се смята, че и прословутата „На Елизе“ е била написана в нейна чест. И тук обаче няма отговор коя е тази жена, която е успяла да обърне душата на Бетовен с хастара навън. Джули Гичиарди влиза в живота на Бетовен в края на XVIII век. Тя също е дъщеря на благородници и започва да взима уроци по пиано още през 1801 г. и според някои от архивите, композиторът веднага се влюбил в нея. Тя обаче е омъжена за граф, който също имал композиторски наклонности, но в никакъв случай не са близко до тези на Бетовен. „Лунната соната“ е написана за Гичиарди. Дори неговият асистент – Шиндлер, признава, че точно тези отношения са сред потенциалните фаворити за истинската любов. Единственият проблем е, че малко след нейния брак е изчезнала напълно от живота на Лудвиг, следователно е трудно да се заяви, че е именно тя.
Единственият друг интересен кандидат в това отношение е братовчедката Терез Брунсвик. Нейното семейство е част от благородническа унгарска фамилия, като Терез също е била ученичка и е взимала уроци по пиано. В последствие през 50-те години се публикуват много любовни писма, които са адресирани до братовчедката. Дори и малко след като тя овдовява, Бетовен прави втори опит да се доближи до нея, но отново без голям успех. На финалът разбираме, че този творец така и не успява да сподели онези най-съкровени чувства, които биха дали увереност да създаде и сътвори нещо още по-красиво. За жалост не се стига до този момент. Дори и след по-сериозните анализи и внимание, Бетовен успява да запази своя личен живот в тайна и така да остави сериозната и красива загадка. Със сигурност е много трудно да проследим истинската любов, която композитора е преследвал, но трябва да признаем, че се е постарал много добре да я скрие от погледа на другите, а това постижение е наистина впечатляващо.
Снимки: Wikipedia
