Паметникът на свободата: Как се появява един от най-значимите монументи на България
В Стара планина, на изток от Шипченския проход, на височина 1326 метра, се намира връх Свети Никола. Поне до 23 ноември 1951 г., когато върхът променя името си на Столетов – за предпоследен път, до 7 октомври 1977 г.
В началото на август 1877 година, по време на Руско-турската война генерал Николай Столетов заедно със своя Шипченския отряд, в който влизат и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение, е отговорен за защитата на Шипченския проход и върховете около него. Въпреки численото превъзходство на врага, по време на сраженията от 21 до 26 август 1877 г. атаките им са отблъснати.
Генерал Николай Столетов
На връх Свети Никола днес се издига Паметникът на свободата – Паметник на Шипка.
Целта на монумента, издигнат мястото отбранявано по време на Шипченската битка, е да увековечи подвига на падналите за свободата на България. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“.
Паметникът преди неговото завършване (към края на 20-те години на 20 век)
Решение за строителството му се взима през 1920 г. на събрание на ветераните-опълченци като средствата са събрани от доброволни дарения от целия български народ. Фигурата на лъва е дело на скулптора Александър Андреев и Кирил Шиваров, които заедно с архитект Атанас Донков печелят конкурса за паметника.
Пролетта на 1926 година бележи началото на проучванията за реализация на паметника, а самият строеж започва през есента на същата година. Ръководители на дейностите са Кирил Славов, инженер Иван Данчов и инженер Богдан Горанов, който през 1928 г. е заменен от инженер Минчо Заяков. Архитект Генчо Скордев отговаря за инвеститорският надзор. Още имена, свързани с проекта, са тези на Илия Пенев Мъглов от село Горни Драгойча, Дряновско, който е главен майстор на първия му етап, и Пеню Атанасов Колев, известен още като Пеню Бомбето, от село Дралфа, Търговищко, който е главен майстор през втория му етап.
Пеню Колев
Други майстори, участвали в строителството на Паметника Шипка, са Кънчо Кавръков, Живко Тасков, Георги Иванов, Генчо Ваков, Илия Рашков, братята Христо и Георги Димитрови и още около 10 души от Габрово и окръга – те се включват в работата през топлите дни на 1927, 1928 и 1929 г.
Работата е усилена, защото камъните са обработват на ръка и се пренасят до върха с каруци теглени от волове. Пясъкът идва на катъри по нов път от Мъглиж и Енина. Така е завършена грубо каменната кула. През лятото на 1929 г. в Софийския военен Арсенал е отлят и лъвът от месинг.
Изграждането на паметника завършва през 1930 г.
По първоначален проект лъвът трябва да върху паметника. В последствие обаче е установено, че ако фигурата действително бъде поставена отгоре на паметника, нейната видимост не би била достатъчно добра. Така лъвът намира мястото си, където се намира и сега – върху корниза над главния вход на паметника.
Тържеството по откриване на паметника е през 1934 г. Голямата кула от доломит с форма на пресечена пирамида е висока 31,5 м. Кулата има вход, а над него се намира огромният месингов лъв – той е дълъг 8 м и висок 4 м, а теглото му е около 12 т. Тези габарити са постигнати с 53 отделни парчета.
Върху външните страни на кулата са изписани местата на големите сражения: Шипка, Шейново, Стара Загора. Има и женска фигура, която олицетворява победата над войските на врага.
Голям саркофаг от мрамор стои на приземния етаж на паметника. В него се пазят част от костите на българските опълченци и на руските войни. Над него има още 4 етажа. На тях са разположени различни реликви, сред които и копия на български бойни знамена.
Мраморният саркофаг, в който се пазят част от костите на войниците
В културен аспект националните паметници при Шипка са от изключително обществено значение, имайки предвид значението им. Те на първо място са и родени от обществото – с общите усилия на множество архитекти, скулптори, както и целия български народ. Природата наоколо допълва историята, за да се превърне мястото в едно от най-силно заредените в България и съответно една от най-големите и най-български туристически забележителности.
