По-непознатите страни на Джордж Вашингтон

Името „Вашингтон“ се отнася до повече от просто една важна фигура в историята на Съединените щати: то е част от националната психика. Това е името на столицата, на извисяващ се обелиск в същия град, на цял щат – списъкът продължава и продължава. Лицето на Джордж Вашингтон е върху всичко – от статуи до парите в портфейлите на американците.

За мнозина той стои над останалите прочути бащи-основатели на държавата, запомнен като, по думите на генерал от континенталната армия Хенри Лий: „Пръв във война, пръв в мир и пръв в сърцата на сънародниците си.“

Вашингтон почива от инфекция – има различни подозрения, че е ангина, епиглотит и дифтерия. На 12 декември 1799 г. обикаля имението си в много неприятно снежно време, връща се късно и сяда на вечеря, облечен в мокрите си замръзващи дрехи. На следващия ден развива болка в гърлото и оттук нататък състоянието му бързо се влошава.

Последните думи на Вашингтон са „Добре съм“ към неговия секретар Тобиас Лир, след като получава обещанието му, че Лир ще постави неговото тялото в гробното хранилище едва три дни след смъртта му – толкова е силен страхът на Вашингтон, че ще бъде погребан жив. Това е обещание, което Лир спазва.

Ето още няколко впечатляващи факта за Джордж Вашингтон.

1. Той не подписва Декларацията за независимост

Главнокомандващият на зараждащата се континентална армия, а по-късно и първи президент на Съединените щати, не подписва известната декларация. По това време той е в Ню Йорк и организира защитата на града.

2. Той е масон

Вашингтон е член на братски орден, който и до днес е обгърнат в тайна. Той се присъединява към масонската ложа във Фредериксбърг, Вирджиния, през 1752 г., плащайки такса от 2 лири и 3 шилинга за привилегията. Той е далеч от единствената известна историческа фигура, за която се знае, че се присъединява към масоните: други са Бенджамин Франклин, Едуард Дженър, Уолтър Скот и крал Уилям IV.

3. Той е един от четиримата президенти, изобразени на планината Ръшмор

Тази скулптура от 20 век върху Черните хълмове на Южна Дакота изобразяват (отляво надясно) президентите Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Те са избрани от създателя и скулптора на Ръшмор Гуцон Борглум, тъй като той вярва, че те представляват четири ключови елемента от историята на САЩ – нейното раждане, растеж, развитие и съхранение.

4. Той е робовладелец

Домът на Вашингтон в планината Върнън е плантация и по време на живота му там са живели стотици поробени мъже, жени и деца. Самият Вашингтон за пръв път започва да притежава роби директно на 11-годишна възраст, след смъртта на баща си.

Вашингтон приеma робството през младостта си и въпреки че през по-късните години той изразява негативни мнения за него, променя малко в положението. Въпреки че в лична кореспонденция той изразява дискомфорта си към робството в Съединените американски щати и изпитва болка за разделените поробените семейства, не действа публично срещу поробването и за правата на чернокожите от страх да не раздели САЩ в ранна детска възраст и съответно продължава да използва робски труд през целия си живот.

Когато Вашингтон умира в планината Върнън има 317 поробени хора. В своето завещание той заповядва всички хора, които притежава, да бъдат освободени след смъртта на съпругата му Марта. Това са по-малко от половината бройка – останалата част е собственост на семейството на съпругата му и той няма сила да ги освободи.

5. Вашингтон губи първите си избори

Това става много преди той да бъде избран за несравним държавник и революционер. През 1755 г., докато се бие във Френската и индианска война, името му е пуснато (може би без негово знание) за място в Палата на бюргерите във Вирджиния. Получава обаче само 40 гласа. Три години по-късно той се кандидатира отново – и този път е избран.

6. Вашингтон не отсича черешовото дърво на баща си

Известната легенда гласи, че на 6 години бащата на Вашингтон му подарява брадвичка, която момчето бързо изпробва, като поврежда (или отсича – историята варира) любимото черешово дърво на татко си. Когато му се повдига въпросът за този  акт на вандализъм, твърди се, че бъдещият президент веднага си признава, което кара гнева на баща му да се стопи.

Историята е измислица. Тя е написана от един от първите биографи на Вашингтон, продавач на книги от 18-19 век на име Мейсън Лок Уимс, който изглежда иска да покаже, че личните добродетели на Вашингтон са причината за неговото величие.