Най-великият лидер в историята на света – Ранджит Сингх

На 27 юни 2019 г. във Форт Лахор в Пакистан е открита статуя, поръчана по повод 180-годишнината от смъртта на една от най-известните и значими исторически фигури в Лахор. Но дори и повече от това – в регион, разкъсван от етнически и религиозни раздори, в епоха, белязана от нарастващ религиозен фундаментализъм и още по-нарастващо напрежение между Индия и Пакистан, статуята трябва да бъде символ на предишна епоха на толерантност и стабилност. И на почти митичният владетел, който я съгради: Махараджа Ранджит Сингх.

Ранджит Сингх навършва пълнолетие в епоха подобна на сегашната. Когато той се ражда в Гуджранвала, северно от Лахор през ноември 1780 г., някога могъщата империя на Моголите, която доминира в продължение на векове над индийския субконтинент, е в последните етапи на края си. Тъй като мощта й намалява през 18 век, появяват се множество местни и регионални сили, за да запълнят вакуума. На юг султаните на Майсур и низамите на Хайдерабад създават независими царства. В басейна на река Ганг, плавателните съдове на Уд и Бенгалия се борят с конфедерацията Марата, за да запълнят празнината, оставена от отстъплението на Моголите.

Навсякъде грабливата британска Източноиндийска компания и нейният френски колега се борят да хванат каквото могат. В Пенджаб, в днешен източен Пакистан и северозападна Индия, бащата на Ранджит Сингх е владетел на една от 14-те мисали или царства, възникнали след колапса на Моголите.

Дванадесет от мисалити, включително Сукерчакия на Ранджит, са управлявани от сикхи; единият е управляван от мюсюлманин, а един – от ирландския моряк, Джордж Томас, така нареченият „раджа от Типерери“. 12-те сикхски мисали са обвързани от брачни и религиозни връзки и могат лесно да се обединят като конфедерация на сикхите, за да отблъснат многобройните афганистански набези, с които е характерен периода, но конкуренцията между мисите е жестока и постоянна.

Войната е централен елемент във възпитанието на Ранджит Сингх – името Ранджит, което означава „победител в битка“, му е дадено, за да отбележи победата на баща му над регионален съперник. Но когато баща му умира през 1792 г., 12-годишният наследник на Сукерчакия Мисал – малък на ръст, сляп в лявото око и с лице в белези от едра шарка – няма големи шансове да основе империя. Той можеше да пропадне след смъртта на баща си, ако не беше подкрепата на поредица от страховити жени. Отначало майка му Радж Каур действа като регент и съветник – роля, която тя продължава да заема след брака му с Мехтаб Каур, дъщеря на владетеля на Канхайя Мисал, през 1796 г. Когато майка му почива някъде около 1798 г., той се обръща към неговата свекърва, Рани Садар Каур, сега владетел на Канхайя Мисал и абсолютен сикхски военачалник. Нейните съвети идват в критичен момент.

Рожденото място на Ранджита Сингха

Ранджит бе започнал да се прославя предишната година, когато ръководи армия, която отвръща на нахлуването на Заман Шах, владетел на афганистанската империя Дурани. По-нататъшните победи над афганистанците през 1798 г. подсилват положителния му имидж на най-висш военен командир на Пенджаб. С ръководството и помощта на Садар Каур, през 1799 г. той превръща престижа си във власт с първото си голямо завоевание, град Лахор. До 1801 г. вече затвърждава достатъчно контрола си над региона и се провъзгласява за махараджа от Пенджаб.

Така се ражда империята на сикхите.

Със Садар Каур често до него следват поредица от победи, разширявайки империята и укрепвайки нейните граници. Взет е Амритсар, свещеният град на сикхите. През 1807 г. Ранджит удря и на северозапад, завладявайки самотния мюсюлмански Касур. През 1818 г. в империята са включени Мултан и Маджхан. До 1819 г. Сринагар, Пешавар и по-голямата част от Кашмир са добавени към територията на сикхите и афганистанците най-накрая са изтласкани от Пенджаб.

Колко съпруги има Ранджит?

За да осигури вътрешната стабилност на империята, Ранджит се жени за поредица от жени – поне 18, но бройката може да достига до 46 – от управляващите семейства в региона. По това време полигамията е обичайна практика сред елитите на Пенджаби, символ на статута, но и решаващо средство за укрепване на съюзите.

За да се осигури външна сигурност, армията е реформирана и модернизирана и е потърсен договор с британците, който установява твърда граница при река Сутлей и от време на време координация срещу техния общ враг, афганистанците.

Зашеметяващият възход на империята на сикхите прави Ранджит Сингх знаменитост. Френски пътешественик го сравнява в миниатюра с Наполеон, докато други наблюдатели го хвалят като „военен гений“, а неговата империя като „най-прекрасния обект в целия свят“. Британците се съгласяват, удивлявайки се на империята на сикхите, „наполеоновата внезапност на нейния възход“ и „блясъка на успеха й“.

Дори физическите му увреждания се трансформират в силни страни. Когато любопитният лорд Окланд, генерал-губернатор на Британска Индия, пита за сляпото око на Ранджит – лявото му око е сляпо, а лицето му белязано от шарка – външният му министър контрира, че Махараджата е като слънцето, което също има само едно око, продължавайки, че „великолепието и блясъкът на едното му око е толкова голямо, че никога не съм се осмелявал да погледна другото“.

Ранджит Сингх се беше превърнал в сикх Наполеон, панджабинският крал слънце. Сикхите обаче не трябва да поглеждат към европейската история, за да намерят сравнения за владетеля си – Ранджит Сингх е просто най-ослепителният в дългата редица сикхски военачалници и войници-светци, простиращи се към 17 век.

***

Без трайна рамка за бъдещо управление, когато Ранджит Сингх умира през 1839 г., неговата империя бързо потъва под поредица от борби за наследяване на трона, преврати и убийства, докато неговите наследници. Вътрешните разделения нарушават деликатния баланс на силите, който Ранджит Сингх беше изградил, и дават възможност и причина за намеса на британската Източноиндийска компания. До 1849 г., след две англо-сикски войни, бившата империя на Ранджит Сингх е включена към Британската империя.

През 180-те години след смъртта на Ранджит Сингх много неща са се променили. Земята, която той превърна в империя на толерантност, сега е разделена между Пакистан и Индия и отново се поддава на религиозни и политически разделения. Пред лицето на подновената нестабилност, може би животът на Ранджит Сингх може да даде пример, който си струва да се отбелязва.