Черната вдовица на Франция и личните вендета срещу Филип VI

| от |

Наричат я „Вълчицата на Великобритания“, защото отдава живота си на лична вендета срещу Франция. Преди да покаже своята тъмна страна, Жан Луис дьо Белавил израства в благородно френско семейство. Получава най-високото възможно образование, успява да се наложи като благородничка във висшето общество на Франция, на 12-годишна възраст е омъжена за своя първи съпруг – 19-годишния Джофри дьо Шатобриан. Семейството има две деца и се радва на хубавия живот, докато малко след това благородникът не умира. Белавил продължава своя живот, гледа децата си, почита загубата на своя любим и в един момент решава да продължи напред, правейки опит да се омъжи за втори път. Нейният избор е Гай от рода Пентиевр.

Макар и той също да е овдовял по-рано, мнозина историци смятат, че този ход е направен за защита на децата и запазване на имуществото. Френският двор през  XIV век не е едно от най-добрите места за самотната майка, била тя и благородничка. Въпреки някои протести, както и семейните спречквания Гай най-накрая се жени за племенницата на Филип VI и малко след това умира внезапно през 1331 г. Една година по-рано Жан сключва брак с Оливър дьо Клисон IV. Богатият бретонец притежава замък, имение и земя в някои точки на Франция. След като и неговата съпруга го напуска една година по-рано, благородникът трябва да запълни дупката, за да се радва на доброто отношение на френския двор.

Съчетаването на тези двама души дава и сериозно териториално предимство, както и достатъчно власт за абсолютно всеки човек. Семейството обаче не може да се зарадва на колективното щастие, макар и да оставя около 5 наследника. По време на Бретонската война, Клисоните застават на френска страна срещу английските привърженици. Почти цялото семейство е разделено на части, като всеки благородник има свое мнение.

Политическата картина на Франция е особено пищна, но можем да бъдем сигурни, че положението в никакъв случай не е най-розовото. През 1342 г. англичаните правят четвърти опит да завладеят град Ванес и именно там е заловен Оливър, заедно с останалите защитници на града. Англичаните са готови да разменят благородници и дават Оливър за Ралф дьо Стафорд. Изненадващо, към същите условия добавят и много малко искания, почти нищожни за разманята. Подозренията за предателство се разпространяват все по-бързо.

Exécution_d'Olivier_IV_de_Clisson_(1343)

През 1943 г. се подписва примирие между двете страни. Оливър и още 15 други лородове са поканени на френска територия и веднага са арестувани, заведени в Париж и изправени на съд. Мнозина получават смъртна присъда и любимият на Жан е сред тях, той е обезглавен на 2 август. Точно това създава един особен проблем. Очевидно френската благородничка преценила, че е време за отмъщение. В средата на XIV век черни кораби с червени платна започват да плават на френска територия и внасят сериозна паника в сърцето на моряците. Французите се притесняват най-много, защото знаят, че черната „армада“, макар и да са само три кораба, нападат безмилостно корабите под френски флаг и избиват всички.

Избират се само 2-3 оцелели, които да разказват историята. Историята винаги е една и съща, когато пиратите вземат на абордаж френските кораби, безмилостно избиват всички, които оказват съпротива, Жан Клисон избира аристократите и ги обезглавява лично с брадва. Синята кръв просто не изпитва никаква милост. Легендата разказва, че след като главата на Оливър била набита на копие, майката завела всички синове, за да я покаже и да разпали омразата дълбоко в сърцата им. Земята на покойния благородник е конфискувана, а Жан продава всичките си бижута и пари, според някои дори продава тялото си, за да събере малка армия и да започне една свещена война срещу французите.

В началото напада френски замъци и крепости, но след като има няколко успеха, приема фактите – тези сражения са твърде опасни и не носят кой знае какви облаги, затова от 1343 до 1356 г. се отдава на пиратство и в този период корабите и плават близо до заливите на Нормандия. Всеки френски кораб е бил унищожаван.

Понеже англичаните разбирали колко опасен противник може да е покрусената вдовица, никога не я нападали, но пък предоставяли достатъчно оръжие, за да продължи своята свещена война. Верни на поговорката „Врагът на моя враг е мой приятел.“, те винаги намирали начин да доставят необходимите инструменти. Макар и Филип VI да умира през  1350 г. мадам Клисон продължава да лее кръв. Отмъщението ѝ продължава около 8 години и бившата благородничка се оказва един особено зловещ противник за абсолютно всеки човек.

Ridpath's_history_of_the_world_-_being_an_account_of_the_principal_events_in_the_career_of_the_human_race_from_the_beginnings_of_civilization_to_the_present_time_-_comprising_the_develop

Изиграва сериозна роля в битката за Креси. Нейните кораби успяват да асистират на английските сили, но това нападение коства живота на сина ѝ. Жан плава с двете си деца, нейният личен кораб е потопен и няколко дни бедства с най-близките си в открито море. По-големият син Гийом умира от тежките условия, докато Оливър младши успява да оцелее. Спасени са от английските поддръжници, а малко след това се задава и четвъртия брак с благородника сър Уолтър Бентли – един от лейтенантите на крал Едуард III. Френската благородничка и пиратка се мести в двореца Хенебонт само 3 години след сключването на брака. Както можем да се досетим, в тази история липсват достатъчно факти, които да потвърдят всичко.

Съществуват и много легенди и исторически документи, които доказват, че френската благородничка наистина е успяла да причини особени главоболия на Франция. През 1343 г. архивите са запазили присъдата ѝ за държавна измяна, както и конфискуване на всичките ѝ земи, макар и същите отдавна да са били разграбени. По същото време Жан е получавала пари от Англия, след като притежавала земя и там.

През 1347 г. французите официално я обявяват за съюзник на Англия. И до днес тази дама се смята за особен и важен партньор в английската история, но липсва информация за всички потопени кораби, избита аристокрация, както и броя на сражения, които е извършила. Едно е сигурно, английският двор не е виждал много жени като нея в този период от историята. Тя продължава да се смята за един от най-добрите пирати по това време.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Черната вдовица на Франция и личните вендета срещу Филип VI