Героят, който спасяваше животи като надуваше хората с газ през ануса
Медицинската история е пълна с незапомнени герои, които полагат това допълнително усилие за науката и човечеството, с различна степен на успех. Да вземем за пример американския лекар от 19 век Стъбинс Фирт, който вярвал, че жълтата треска не е инфекциозно заболяване, и се заема да го докаже по може би най-смущаващия начин, който можем да си представим.
Първо, той събира различни течности от заразените. След това прави рана в ръката си и излива малко от таи смес. След това излива от нея в очните си ябълки и след това изпива останалото. След като не се заразява, той преминава към експерименти с кръвта, слюнката и урината на пациентите. Разбира се, оказа се, че това е инфекциозно заболяване. Той не се разболява, но само защото събира течностите си от пациенти в последните стадии на болестта, когато тя вече не е инфекциозна. На практика той пие повръщано без абсолютно никаква причина.
Има и хора като д-р Никълъс Сен, абсолютен герой, който се фокусира върху „пиенето през противоположния край“, така да се каже. Нека не увъртаме, той изпомпва голямо количество водороден газ в ануса си – в името на откриването на лекарство.
Сен е американски хирург, който служи в испано-американската война от 1898 г. По това време, когато рентгеновите лъчи не са широко разпространени, раните от куршуми в корема, където перфорират червата или стомаха, са изключително трудни за диагностициране и локализиране. Това донякъде представляваше проблем, като се има предвид, че без своевременно лечение „огнестрелни наранявания на тънките черва […] без изключение водят до смърт“.
Сен вече е видял твърде много смъртни случаи от този тип, когато измисля план: ще започне да надува смъртно ранените като балони.
„Хрумва му, че може да се търси рана в стомаха или червата по някакъв начин, както водопроводчик установява теч в газова тръба“, се казва в статия по темата. Докато много от вас биха отхвърлили надуването на пациенти като безумна идея, това е така, защото ви липсва визията на пионер и, за да бъдем честни, желанието да изпомпвате газ в ануса. Сен имаще и двете от двете и веднага се зае да работи. „Първата цел, която трябваше да бъде постигната, беше да се докаже пропускливостта на целия стомашно-чревен канал при надуване.“
Предишни експерименти показват, че изпомпването на вода там е лоша идея. В един от тези експерименти „тънкото черво на дете при подлагане на прекомерно разтягане се разкъсва“. Сен избра да използва водород, като смята, че не е дразнещ за тъканите и може да бъде открит доста лесно, като се запали. Като бонус всяко негово запалване просто ще обгаря раната.
Първо той прави опити с нищо неподозиращи кучета, поставяйки някои от тях под упойка, а други пък не, след което ги надува като едни нищо неподозиращи балони. Успехът е, че „всички животни, които не умират веднага след експеримента, се възстановяват.“
Като част от поредица от експерименти върху реални човешки пациенти, за да докаже неговата ефективност и безопасност, и отчасти защото е малко любопитен за това какво е усещането, Сен се напомпава сам.
„Почти 6 литра газ бяха инсуфлирани на ректума. Разтягането на дебелото черво предизвиква просто усещане за разтягане, но веднага щом газът излезе в илеума, се появиха болки от колики, които се увеличават с напредването на инсуфлацията и спират след изтичането на целия газ, което се случва само след час и половина“, пише той.
„Когато червата и стомаха са напълно разтегнати, чувството за разтягане е тревожно и предизвиква усещане за припадналост и обилно изпотяване. Много от газа избяга от ерукцията, след което последва голямо облекчение. Коликиращите болки, свързани с надуването на тънките черва с въздух или газове, очевидно са причинени от засиленото перисталтично действие на червата в опита им да изхвърлят съдържанието им, тъй като винаги са приемали периодичен тип и са утихнали веднага след изтичането на газа.“
По същество това е безопасна процедура, която се чувства като колики и се облекчава, като се отделя водород през ануса.
Първият пациент с огнестрелна рана, на който я е пробва – 27-годишен мъж, който е бил прострелян с пистолет – не оцелява. Оказва се обаче, че е полезен инструмент за откриване на рани, спасявайки много, много животи, преди рентгеновата технология да стане широко разпространена, което означава, че ранените вече не трябва да се надуват през ректума.
