Защо някои хора могат да чуват „гласовете на мъртвите“

Учените са идентифицирали отличителните черти, които могат да предразположат човек да чува гласовете на мъртвите. Според ново изследване, предразположението към високи нива на усвояване на необичайни слухови преживявания в детска възраст и висока податливост към слухови халюцинации се срещат по-силно в самопровъзгласилите се медиуми, отколкото при останалите хора.

Откритието може да ни помогне да разберем по-добре слуховите халюцинации, които съпътстват психични заболявания като шизофрения, казват изследователите.

Спиритуалистичните преживявания на ясновидците – опитът да се види или чуе нещо при липса на външен стимул и съответно се приписва на духовете на мъртвите – представлява голям научен интерес, както за антрополози, изучаващи религиозни и духовни преживявания, така и за учени, изучаващи патологични халюцинаторни преживявания.

По-специално, изследователите искат да разберат по-добре защо някои хора със слухови халюцинации ги отдават на духовно преживяване, докато други ги намират за по-притеснителни и търсят диагноза за психичното си здраве. „Повечето спиритисти са склонни да твърдят, че имат необичайни слухови преживявания, които са съвсем реални, започват още в началото на живота им и често след това са в състояние да контролират“, обясни психологът Питър Моузли от Университета Нортумбрия във Великобритания.

„Разбирането за начина, по който тези халюцинации се появяват и развиват, е важно, тъй като може да ни помогне да разберем повече за страдащите или неконтролируеми преживявания на чуването на гласове.

Той и неговият колега психолог Адам Пауъл от университета в Дърам във Великобритания набират и проучват 65 изявени медиуми от Националния съюз на духовниците на Обединеното кралство и 143 членове от общественото население, събрани чрез социалните медии, за да определят какво различава спиритистите от широката общественост, които (обикновено) не твърдят, че чуват гласовете на мъртвите.

Като цяло 44,6% от спиритистите съобщават, че чуват гласове всеки ден, а 79% казват, че преживяванията са част от ежедневието им. И докато повечето казват, че чуват гласовете в главата си, за 31,7% от тях гласовете също се усещат и като външни.

Резултатите от проучването са поразителни.

В сравнение с общото население, спиритистите съобщават за много по-голяма вяра в паранормалното и по-рядко се интересуват от това, което другите хора мислят за тях.

Като цяло спиритистите получават първия си подобен слухов опит още млади, на средна възраст 21,7 години, и са докладвали за високо ниво на абсорбция. Това е термин, който описва пълното потапяне на един човек в умствени му задачи и дейности или състояния и колко ефективно индивидът успява да изолира света около себе си.

Като цяло спиритистите получават първия си слухов опит млади, на средна възраст 21,7 години, и са докладвали за високо ниво на усвояване. Това е термин, който описва пълното потапяне в умствени задачи и дейности или променени състояния и колко е ефективен индивидът да настройва света около себе си.

Освен това те съобщават, че са по-склонни въобще като цяло към халюцинационни преживявания. Изследователите отбелязват, че те обикновено не са чували за спиритизма преди своите преживявания; по-скоро попадат на него заради тях – докато търсят причината им.

Сред общата популация високите нива на абсорбция също са силно свързани с вярата в паранормалното – но с малка или никаква податливост към слухови халюцинации. И в двете групи няма разлики в нивата на вяра в паранормалното и податливостта към зрителни халюцинации.

Според изследователите тези резултати предполагат, че чуването на „гласовете на мъртвите“ е малко вероятно да бъде резултат от натиск от страна на партньори, положителен социален контекст или самовнушение поради вярата в паранормалното. Вместо това тези хора възприемат спиритизма, защото той се привежда в съответствие с техния опит и е лично значим за тях.

„Нашите открития говорят много за „заучаването и копнежа“. За нашите участници принципите на спиритизма изглежда осмислят както необикновените детски преживявания, така и честите слухови явления, които те изпитват като практикуващи медиуми“, каза Пауъл.

„Но всички тези преживявания може да са резултат повече от наличието на определени тенденции или ранни способности, отколкото на простото вярване, че за човек е възможно да влезе в контакт с мъртвите, ако се постарае достатъчно.“

Те заключават, че бъдещите изследвания трябва да разглеждат и разнообразния културен контекст, за да разберат по-добре връзката между абсорбцията, вярата и странното духовно преживяване на призраци, които шепнат в ушите на хората.