В търсене на извънземен живот: Странности в космоса

| от |

Откакто астрономите се взират в звездите и планетите, съществува и изкушението да отдадем необяснимите неща във вселената на извънземните.

Когато през 60-те години на миналия век са открити пулсарите (силно магнетизирани звезди), казва Сет Шостак, старши астроном от Института SETI в Калифорния, „те първоначално са наречени МЗЧ (LGM), от „малки зелени човечета“ от астрономите от Кеймбридж, защото не знаят какво са.

Но какво да кажем за многото други загадки във Вселената, които астрономите все още не са разрешили? Наскоро учени, ангажирани с търсенето на извънземен интелект (Search for extraterrestrial intelligence, SETI), предполагат, че е време, освен да слуша, и да се гледа за извънземен живот. „Изследователите от SETI правят точно това, което прави Франк Дрейк в първия експеримент на организацията преди 60 години“, казва Шостак. Тогава основателят на SETI, Франк Дрейк, предполага, че тъй като животът се развива на Земята, той най-вероятно може да бъде открит и на планети подобни на нашата, които обикалят около звезди като нашето слънце. Той и други насочват радиоантени към звездни системи и започват да слушаха. Днес учените, ангажирани с търсенето, смятат, че е време за промяна. „Струва си не само да прави това, което започнахме преди 60 години, но и да следим за необичайни явления“, казва Шостак. „Вселената съществува от три пъти повече време, отколкото Земята, така че може да има извънземни, които са много, много по-напреднали от нас – не само хиляди години, но и милиони, дори милиарди години по-напреднали. Какво биха могли да построят? Може би биха могли да създадат собствена звездна система?“

НАСА наскоро отпусна безвъзмездна помощ за проект на SETI, който ще търси извънземни „технически останки“, като масиви от слънчеви панели на далечни екзопланети и подобни. Breakthrough Listen, най-голямата инициатива на SETI до момента, мисли още по-мащабно, търсейки сложни инженерни проекти, обхващащи цели звездни системи или дори галактики.

A Dyson Swarm Superstructure (21983905140)

Художествена репрезентация на Дайсъновата сфера

Инфрачервени сигнали

Една извънземна мегаструктура може да накара звездите да изглеждат необичайно ярки. Дайсъновата сфера, например – сфера от пръстени от гигантски слънчеви панели, изградени около звезда, за да улови възможно най-много от енергията им – е наречена на физика Фрийман Дайсън, който популяризира концепцията в научна статия от 1960 г. „Нормално е да очакваме, че в рамките на няколко хиляди години след навлизането си в стадий на индустриално развитие, всеки интелигентен вид ще създаде изкуствена биосфера, която напълно заобикаля родната му звезда“, пише той.

Подобни гигантски структури могат да поемат много енергия. Не всичката обаче би могла да се изконсумира от цивилизацията, която я събира, и съответно излишъкът ще бъде излъчен в космоса под формата на топлина, която би изглеждала особено ярка в инфрачервения спектър.

„Трудното е, че около звезда трябва да кипи много голяма индустрия, за да засечем излишната топлина“, казва Джейсън Райт, професор по астрономия и астрофизика в държавния университет в Пенсилвания. „Извънземните трябва да използват поне 1% от светлината на звездата, за да има забележим ефект.“ Освен това много звезди произвеждат допълнителна инфрачервена светлина като нагряват близкия прах или астероиди.

Neutron Star gravitational lensing

Художествена репрезентация на неутронна звезда

Елементът на изненадата

„Никоя звезда не трябва да изглежда така.“

Не знаем дали Антони Пшибилски наистина казва тези думи през април 1960 г., когато полско-австралийският астроном използва телескоп за да изследва бързо движещи се звезди в южното небе. Знаем обаче, че той прави удивително откритие. Звездата на Пшибилски е с приблизително два пъти по-голям диаметър и четири пъти по-голяма маса от тази на слънцето, а повърхността й е с няколко хиляди градуса по-гореща от слънчевата. Тези черти правят звездата впечатляваща, но не и необикновена…

Това, което я прави странна, е нейният спектър. Всеки химичен елемент оставя уникален отпечатък в светлинния спектър, а спектърът на Звездата я поставя в клас, известен като Химически специфични звезди – такива, които показват необичайно изобилие от различни елементи.

Пшибилски идентифицира барий, стронций, както и всичките 15 редки земни елемента в звездата си. И по-късно изследванията добавят повечето актиноиди – радиоактивни елементи като нептуний, плутоний и кюрий. „Всичко те са краткотрайни елементи – имат период на полуразпад едва една година. Но звездата е там от милиони години, така че елементите би трябвало вече да изчезнат. А не са.“

Чарлз Каули, почетен професор от Университета в Мичиган, който е ръководил няколко проучвания на звездата, казва, че „стандартното“ обяснение за странната й химия е, че елементите са „левитират“ на повърхността заради магнитни полета и радиационно налягане отдолу.

„За мен това е доста нестабилно обяснение, но нямаме по-добро“, казва Каули. „Има обаче много възможности, свързани с изхвърлянето на материал на повърхността от околната среда.“ Например звездата може да е погълнала планета с високи концентрации на странните елементи. Или може да е преминала през междузвезден облак, обвързан с елементите, особено ако облакът съдържа отломки от сблъсък между две неутронни звезди, за които знаем, че произвеждат редки елементи.

PIA22081-KIC8462852-TabbysStar-UnevenDustRing-Illustration-20171004

Художествена репрезентация на Звездата на Таби

Потапяне

Малко астрономически обекти са генерирали толкова шум, колкото Звездата на Таби (или Звездата на Бояджиян). Наблюденията от космическия телескоп Кеплер, които показват, че светлината на звездата трепти неравномерно като може да падне с до 22% в продължение на няколко дни. Най-вероятното обяснение за спадовете е, че нещо минава пред звездата и частично я блокира.

Естеството на това „нещо“ привлича вниманието на хората, когато Райт предполага, че може да са някакви извънземни мегаструктури. Но дългогодишно проучване на Табета Бояджиян, на която също е кръстена звездата, отхвърля тази възможност…

Wide Field Imager view of the spiral galaxy NGC 247

NGC 247

Дупката в галактиката

NGC 247 е красива галактика, която виждаме почти хоризонтално. Тя е по-малка от Млечния път, но съдържа някои ярки и гъсти газообразни райони, където се образуват нови звезди. Най-необичайната му черта обаче е тъмна „дупка“ от едната страна на ядрото на галактиката. Регионът съдържа няколко стари, слаби звезди, но почти няма млади.

Първоначално астрономите предполагат, че празнотата може да е причинена от гравитационни взаимодействия с част от друга галактика. По-нови изследвания показват, че празнотата може да се е образувала, когато петно ​​от тъмна материя – теоретично, засега неоткрит материал, за който се смята, че съставя 27% от Вселената – минава през диска като камък през хартия. Ударът би разпръснал звездите и би издухал газа и праха за създаването на нови звезди.

 
 
Коментарите са изключени за В търсене на извънземен живот: Странности в космоса