Хосе Лопез – страховият мерник от Арденските гори
Хосе Мендоза Лопез е роден на 10 юли 1910 г. в Мексико. Отгледан е във Вера Круз от майка си, защото баща му умира преди раждането в морето. На 9-я си рожден ден, малкият Хосе остава и без майка. Туберколозата го прави пълен сирак, а към този момент политиката за отглеждането на бездомници се оказва почти нереална. Последните близки роднини отказват да се занимават с него и в най-ранна възраст момчето разбира една от големите истини – животът никога няма да бъде цветя и рози. Младежът решава да си потърси късмета в Америка – все пак се носят легенди за тази посока. Успява да премине границата и да стигне до град Мисия в Тексас.
Проси известно време по улиците, докато едно семейство не му дава храна и дрехи, както и подслон в една от бараките, където да се възстанови от дългото скитане. С времето младият мексиканец започва да се отплаща като извършва различни домашни задължения. Ако някога потърсите примера за лошо детство, спомнете си този човек. В началото не е имал възможност да притежава абсолютно нищо, освен дрехите на гърба си, а понякога дори и те са откраднати от някой простир. Късметът се усмихва над него, когато е на 17-годишна възраст. По това време обикаля страната, за да си намери начин за препитание.
Един ден, докато се разхожда по улиците на Атланта е предизвикан от непознат огромен афро-американец. Словестната саморазправя прераства в бой и въпреки дребните си размери, Лопез успява да изсипе всичката си агресия върху неприятеля, при това пред очите на доста слисана публика, сред които и боксов промоутър. Младият Лопез успял да демонстрира класа, която била необходима на спорта. Поканен е веднага за професионалния спорт и до края на кариерата си успява да постави рекорд от 52-3, получавайки прякора си „Хлапето Мендоза“.
Лесните победи също омръзват и самият Хосе решава да смени малко обстановката. Оставя ръкавиците и започва работа в търговския флот на САЩ през 1936 г. Плаването не е точно най-добрата стихия и при няколко грешки мексиканецът бедства със седмици на малка товарна лодка, на която има единствено банани. Когато се оказва, че вече няма повече желание да плава – съдбата все пак му показва много ясно, че морските предизвикателства не са за него. Веднъж стъпил на сушата, Лопез бърза да се запише като доброволец за фронтовете на ВСВ и предпочита да получи тренировка за отряден картечар.
На 7 юни 1944 г. успява да премине кръстосания огън на Нормандия, но един немски куршум успява да се удари в картечната лента и да рекушира. Въпреки леките несгоди, Лопез успява да продължи напред по форнта и да стигне до Арденските гори на Белгия. На 17 декември е назначен да пази десния фланг на белгийския град Крикелт от потенциална немска атака. Неговият Браунинг се намирал в уютно изкопан бункер, а компания правили доста картечни ленти, които с удоволствие да посрещнат неприятеля. Въпреки добрата подготовка, боят започнал от лявата страна на града и по всичко личало, че битката няма да приключи толкова бързо. Осъзнавайки, че няма да е особено необходим на едната позиция, по собствена преценка взима тежката картечница, както и картечни ленти и се втурва по посока на изстрелите.
Успява да намери доста апетитна позиция, която разкрива целия театър на войната, но същевременно го разкрива от кръста нагоре. Подробностите за сигурността не го вълнували, Лопез заредил картечницата и започнал да разтоварва огън по неприятеля, а в повечето случаи дори не се опитвал да се прицели, всички били твърде близко, за да изискват точен мерник. Първите жертви падат веднага пред него, но от гората се появил и не толкова приятен гост – Tiger I танк с подкрепяща пехота не позволявала на картечаря да разгърне потенциала си, а и има още един по-сериозен проблем, липсвали необходимите средства за спирането на танка. Осъзнавайки, че по-голямата част от бойните другари се изтегля, той преценил да не напуска позицията си, а поне да осигури повече време за изтегляне. При опит на германците да го ударят по фланговете, дребният мексиканец вдига тежката картечница и успява да премести огъня си към тях. Втори опит не се прави. Куршумите вече били ориентирани изцяло по Лопез, но това не го притеснявало особено.
Прави се още един опит за удар по флагна, а за беда и Tiger-ът вече насочил вниманието си към него. Артилерията също не закъсняла и започнала да се изсипва върху него. Артилерийски снаряд успява да го събори на земята. Хосе взима картечницата и се дърпа назад в друга защитна позиция и продължава да стреля. Едва след изтеглянето и на последния човек, Лопез също се оттегля. След като немците осъзнали, че този град е практически крепост, решили да го заобиколят и да не влизат втори път вбой. До този момент още не е сигурно колко точно са жертвите от немска страна, поразени с картечница, но по неофициални данни се смята, че са приблизително 100 човека.
За този успех, Хосе получава медал за храброст от конгреса, а според рапорта, това е била невероятна самоубийствена мисия. След края на Втората Световна война, Лопез заминава за Корея и слъжи там до 1973 г. След това продължава да тренира всеки ден, следвайки своята военна дисциплина, използва личен треньор по три пъти на седмица и прави това до 88-годишна възраст. Вярвал, че трябва да е готов винаги за изненади, следователно отказвал да се отпуска. Ветеранът има 5 деца и живее със съпругата си, която за жалост умира от рак на 64 години. Хосе живее до 2005 г. и на 94-годишна възраст умира. До днес се смята за един от мексиканците с най-големи постижения в американската армия.
Снимка: By Courtesy Army.mil – http://www.army.mil/hispanicamericans/english/profiles/lopez.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45509376
