Сюрреалистичният маскен бал на Ротшилд от 1972 г. и конспирациите, които разпалва

През декември 1972 г. скандалното „парти Ротшилд“ обръща реалността с главата надолу. Баронеса Мари-Елен дьо Ротшилд организира бал на сюрреалистична тематика за интригуваща група политици, банкери, художници и известни личности в замъка Фериер – един от замъците на фамилията, разположен на около 25 километра извън Париж.

Ако не беше очарователната история на заможното семейство Ротшилд, това пищно маскирано празненство, обслужвано от слуги, облечени като котки, и с десерт, оформен като гола жена, може би щеше да бъде само поредното краткотрайно социално събиране.

Но тъй като Ротшилдови са семейство, което е пионер в международните финанси, финансира усилията за историческа война и доминира в няколко международни индустрии и до днес, теориите на конспирацията продължават да изобилстват за истинския характер на събитието.

И така, какво всъщност се случва в нощта на сюрреалистичното тематично парти Ротшилд? Дали тези просто „хора от висшето общество“ се смесват и забавляват? Или партито е гнусна среща, изпълнена с езотерична символика, квазисатанински ритуали и фигуративно въвеждане на Нов световен ред?

Сюрреалистичният бал на Ротшилд от 1972 г.

Бракът на барон Ги Едуард Алфонс Пол де Ротшилд от 1957 г. с баронеса Мари-Елен Найла Стефани Йосина де Ротшилд стига до заглавията в пресата. Гай и Мари са трети братовчеди и бракът е първият път, когато високопоставен Ротшилд се жени за жена, която не е еврейка. В резултат на това Ги е принуден да подаде оставка като президент на еврейската общност във Франция.

Двойката е толкова либерална в социалния си живот, колкото и в политическия. За това свидетелства техният бал от 1972 г., проведен в най-големия замък от 19-ти век във цяла Франция – а именно Шато дьо Фериер, построено за барон Джеймс де Ротшилд през 50-те години на 19 век.

Кулите Ментмор

„Построете ми Ментмор, но два пъти по-голям“, казва баронът на архитект Джоузеф Пакстън. Баронът се позовава на Кулите Ментмор в Бъкингамшир, които служат като вдъхновение за Шато дьо Фериер, а по-късно се използвани за зловещата сцена на „бала с маски“ в „Широко затворени очи“ на Стенли Кубрик. С 80 спални, 30 квадратни километра гора и библиотека от 80 000 тома, замъкът е нищо друго освен впечатляващ.

През 1959 г., малко след като се омъжва за Ги, Мари-Елен обновява замъка. След което го превръща в хедонистичен център за висшето общество. От художници, дизайнери и холивудски кралски особи до действителни кралски особи – фигури като Ив Сен Лоран, Брижит Бардо и Грейс Кели често присъстват в замъка, редом със световния елит.

Но на 12 декември 1972 г. сюрреалистичният бал издухва всичките предишни събития в замъка.

Поканите – „черна вратовръзка, дълги рокли и сюрреалистични маски“ – са не само загадъчни, но са и написани наобратно, така че трябва да се четат в огледало. Когато слънцето започва да залязва и гостите пристигат, прожектори карат замъка да изглежда сякаш гори. Междувременно слугите вътре са облечени като котки и разположени по протежение на главното стълбище.

Гостите са въведени в лабиринт от паяжини, а „котките“ ги водят до съответните им маси. Чиниите за вечеря са покрити с козина, а масите са осеяни с пластмасови бебешки кукли и препарирани костенурки. Блюдата от менюто включват „сър-филе“, супа, описана като „изключително ясна“, и козе сирене, печено в „пост-коитална тъга“.

Десертът е гола жена, направена изцяло от захар, която е положена върху легла от рози.

Разбира се, костюмите, носени от присъстващите, са също толкова странни. Макар да проектира много от тях, художникът-сюрреалист Салвадор Дали сам не носи такъв. Мари-Елен от своя страна е с гигантска еленска глава, украсена с истински диаманти.

Актрисата Одри Хепбърн носи клетка за птици. Парфюмерът Елене Роха носи грамофон. Друг гост е с лице, покрито от голяма ябълка, в намек за картината на Рене Магрит „Синът на човека“, а някой друг бе обличен като нарязана версия на Мона Лиза.

В крайна сметка каквото и да се е случило между тези стени или в гората зад замъка, остава загадка. Сюрреалистичният бал на Ротшилд може би е просто ексцентрична вечер за разтуха на висшето общество. Съществуват обаче няколко конспиративни теории, които предполагат, че събитието е нещо повече, отколкото изглежда.

 

Теории на конспирацията около бала

Макар че има малко доказателства в подкрепа на което и да е от по-странните твърдения около сюрреалистичния бал на Ротшилд, теоретиците на конспирацията твърдят, че той е осеян със сатанински послания. Тези теоретици посочват няколко предполагаеми окултни символа по време на събитието – започвайки с поканите.

Според древните вярвания за почитането на дявола, „инверсията“ на букви или свещени християнски символи, показва наличието на демонични влияния. Обърнатия текст на поканата често се посочва като дефинитивно доказателство за злото естество на бала, но няма каквито и да е конкретни други доказателства, които да предполагат, че е се е провел някакъв ритуал за почитане на дявола или нещо подобно.

Някои твърдят, че балът е пълна с изображения на масони и илюминати, като например черно-белите карирани подове на замъка. Всъщност е вярно, че карираните подове са символични за масоните, но Орденът проследява този символ още в Древен Египет, където представлява двойствеността в живота – на доброто и зло.

Що се отнася до лабиринта, който приветства пристигащите гости, той се смята, че символизира стремежа на живота към цялост и завръщане към нашето божествено начало.

Други посочват обезпокоителните кукли, които украсяват масите като знак за човешко жертвопринушение, но няма доказателства в подкрепа и на тези твърдения.

Не случайно обаче актрисата Мариса Беренсън, която присъства на вечерята, по-късно ще бъде взета от Стенли Кубрик за ролята на Бари Линдън. Нито пък случайно режисьорът заснема собствения си бал с маски в имота на Ротшилд „Ментмор Тауърс“ в Бъкингамшир за филма си „Широко затворени очи“, който съдържа зловещи елементи от бала през 1972 г.

Не липсват теоретици на конспирацията, които предполагат, че този бал е начинът на Ротшилдови да изпратят „тайно съобщение“ към света, че възнамеряват да го „управляват“. И макар че е по-вероятно мотивът на този сюрреалистичен бал просто да е възможно най-ексцентричният, теоретиците на конспирацията гледат на самата тема като на добре измислено алиби.

В крайна сметка изглежда, че трябва да сме там, да сме поканени в клуба на богатите и известните, за да разберем цялата истина.