Хората, които настояват да имат право да работят в чужбина, трябва да приемат, че договорката по този въпрос работи в двете посоки, пише британският в. „Файненшъл таймс“.
Отворените граници на Европейския съюз доведоха до най-голямото преселение в Европа в мирно време, каза миналата седмица пред вестника Дейвид Камерън. Като британски премиер той би трябвало да е наясно с масовата миграция. Само че никой в ЕС не мигрира повече от британците, отбелязва авторът на статията.
Според доклад на Световната банка от 2011 г. извън страната си живеят 4,7 милиона британски граждани. Следват ги емигрантите от Германия и Италия с по около 3,5 милиона души, живеещи в чужбина, и Полша – с 3,1 милиона емигранти.
Разбира се, не всички британци са се преселили в други европейски страни – най-популярната дестинация за британските емигранти е Австралия. Мнозина са обаче и британците, установили се в друга страна в ЕС.
Камерън заяви, че в Обединеното кралство са дошли един милион централно- и източноевропейци. По данни на британското външно министерство в Испания са се заселили около 800 000 британци, а във Франция – 400 000, напомня всекидневникът.
Има достатъчно основания за имиграцията и за отварянето на границите на ЕС и ако не политиците, то най-облагодетелствани от това – бизнес лидерите – би трябвало да го направят.
В някои отношения Камерън е прав. Не би трябвало просто да дойдеш от друга страна и да искаш помощи за безработица и жилище. За да получиш социални облаги, първо трябва да допринесеш за тях. Така е редно. Също толкова редно е и обаче, ако искаш право да търсиш работа в чужда страна, същото да важи и за чужденците в твоята, пише „Файненшъл таймс“. Причината за статията на Камерън е, че от 1 януари догодина – седем години след като страните им с присъединиха към ЕС – българите и румънците ще имат право да търсят работа навсякъде в съюза. След притока на поляци и граждани от други нови страни в ЕС, обществеността се тревожи от нов наплив.
Камерън твърди, че днешният Европейски съюз е много различен от този преди 30 години и се характеризира с големи разлики в благосъстоянието между отделните страни членки. Преди 30 години Великобритания беше една от най-бедните държави в тогавашната Европейска икономическа общност. Свободната търговия и движение допринасят значително за обогатяването на страните и първата вълна имигранти от бившите комунистически държави в ЕС го доказа. Това важи и за Великобритания.
Имиграцията може да бъде разрушителна и да създава неудобства, но страна, която затваря границите си, обръща гръб на света и на възможностите, които той предоставя, заключава статията.
Най-малко 385 000 румънци и българи ще дойдат във Великобритания за пет години след отпадане на ограниченията от 1 януари, „алармира“ вчера друг британски вестник – „Дейли телеграф“, позовавайки се на данни на американския мозъчен тръст Институт за демокрация. Според института от очакваните 77 000 годишно 44 000 ще са от България – най-бедната от страните в ЕС, а 33 000 – от Румъния. В доклад, цитиран от вестника, мозъчният тръст предупреждава, че Великобритания ще отвори границите си за немалка група хора без образование и квалификация, които възнамеряват да се възползват от предоставяните от държавата различни социални придобивки.