Голямата битка на френската буржоа с аристокрацията
Французите уважават много високо своята класа и обръщат внимание на различните видове аристокрация. Същевременно никога не са харесвали снобите, които се прокрадват към висшата класа, но в средновековието има един особен проблем за аристократите. Франция обича да говори за своята синя кръв и да се представя като най-благородната нация на Европа. По пътя успява да прояви различни форми на расизъм и да започне едно много качествено гонене на протестанти, но нищо не им пречи толкова много, колкото буржоата.
Как се заражда този голям трън в толкова праволинейна и аристократична Франция? Буржоата получава своето име от думата bourg, която трябва да означава малко търговско градче. Буржоата е практически френския провинциалист, който няма какво да постигне. Има един проблем, макар и да не са в сърцето на империята – Париж, те най-вероятно трябвало да бъдат бедни и дрипави, но точно тук се проявява духът на капитализма и протестантската етика, както можем да се досетим.
Далече от аристократичната линия, френските провинциалисти живеели много по-добре и много по-щастливо от бедните аристократи. Благодарение на робите, всяко средностатистическо буржоа може спокойно да закупи пътя си до аристокрацията, но разбира се, след като липсва качественото възпитание, мнозина не ги гледат с добро око. От икономическа гледна точка, французите изобщо не харесват своята нова средна класа. Проблемът е, че аристокрацията не може да предложи нещо повече, дори и да се опитва.
Методично средната класа започва да печели вниманието на аудиторията по няколко причини. На първо място забелязваме, че изкуството все повече се насочва към платежоспособните клиенти. През XVII век се ражда и пиесата „Джентълменът Буржоа“. Написана е от Молиер, който в това време създава сериозно име като творец. Проблемът до голяма степен е, че аристокрацията не може да плаща, а самият Молиер трябва да плаща сметки, следователно е един от първите, които се насочват към масите.
В тази пиеса се разказва за забавния малък буржоа, който наема учители, изучава етиката и се опитва да намери път към висшите класи, а когато достига до там, освен подигравки, не може да открие нищо друго. По-голямата му трагедия е, че макар и да се излъсква добре, той не намира нищо вълнуващо, а само надменни хора, които така или иначе не могат да дадат нищо повече, затворени изцяло в един омагьосан кръг.
През XIX век ситуацията се променя. Изведнъж господата вече не търпят проблемите на аристокрацията и нещо повече, след като имат финансовия ресурс, отказват да се смятат за по-ниска класа. Бързо оформят ново политическо движение и дават повод за оформянето на едно ново икономическо, радикално-политическо и активно нападение. Карл Маркс първи забелязва тези вълнения още през 1848 г. и заявява в своя „Комунистически манифест“, че в Европа може да се открият сериозни класови борби. В този случай, лошите са именно френските буржоа, които експлоатират човешкия труд и обират плодовете.
Маркс пише за оформянето на цивилно общество, което винаги намира начин да завладее труда на наемните работници. В началото на XX век идеологията му успява да прекоси океана и да започне да разпалва страстите и там. Дръзките думи за индустриалните работници на света и тяхното обединение. Това, което американците успяват да вземат, е думата буржоа и да я използват към хората от афро-американската класа, която достига средната класа по поведение, но практически няма нищо общо с тях. Има една особена подробност, въпросната буржоа в САЩ не може дори да се доближи по приходите на френската. В повечето случаи това е подигравката за онези африканци, които много държат да се смятат за цивилизовано американско семейство с особени интереси, излизащи отвъд популярната култура.
Тоест забелязваме как средностатистическото гето се отказва от онези, които демонстрират по-сериозни заложби, без значение какви точно са убежденията им по тази тема. За буржоа в САЩ се смята човек, който е успял да вземе второ образование и демонстрира етика, която не присъства по тази линия. Никой не може да отговори на въпроса защо мнозина се опитват да отлъчат хората от ниските класи, които се опитват да се изкачат по-нагоре в йерархията. Съпротивата наистина е огромна. В модерна Франция ситуацията също не е особено по-добра.
Чистокръвните парижани продължават да говорят за култура и чист език, но когато дойде уикенда, намират правилното място, за да отдъхнат в прованса, където буржоата не прощават и успяват да ги одерат живи. Този път и те имат готовия отговор за новите си клиенти – новите богаташи. Наричат ги така за спортните им коли, скъпия лайфстал и абсолютно никаквата връзка с някогашната аристокрация. Ролите се обръщат, сега новобогаташите се опитват да препишат някакви заслуги от семейното потекло, но след като получават охолството, при това без да се борят за него, някъде по линията губят и особеното си уважение.
Буржоата са пробили преградата на аристокрацията и вече спокойно диктуват правилата, близо до богатата аристокрация. Впрочем и двете страни се нуждаят една от друга, едните предоставят финансите, другите етиката. Буржоата от провинцията, която вече е спечелила битката и заема позиции като адвокати и лекари и малката буржоа, която влиза в кръговете на фрилансъри и контролира малки бизнеси. Аристокрацията губи своите позиции, но не спира да изпитва особена неприязън към останалите класи.
